Cannibal Corpse нямат никаква нужда от представяне. Няма хрисима бабичка, която да не е стискала възмутено устни пред гледката на гимназист с фланелка на "Tomb Of The Mutilated" в трамвая. Няма комшия, който да не е тропал по вратата заради зловещите звуци от касетката на "Butchered At Birth". Няма и фен, който да не е разочарован, че вече седма година групата не минава през България. И има защо - 26 години по-късно, Cannibal Corpse са в разцвета на силите си и ръководят екстремната сцена от върха на своя Олимп, построен от разрязана плът и потрошени кости. А сега титулярният ударник Paul Mazurkiewicz ще ви разведе из дебрите на "A Skeletal Domain", поредния убийствен албум на "канибалите"...

Здравей, Paul! Нещо, което винаги съм искал да обсъдя с някой от Cannibal Corpse, е възхитителната ви постоянност. Новият ви албум, "A Skeletal Domain", е размазващ! "Torture" е един от най-яките ви албуми въобще, а излезе едва преди две години. От самото начало (1988-ма) не сте издавали албум, който да падне дори до "средняшко" ниво! Въпреки рокадите в състава и постоянно сменящият се облик на екстремната музика, вие оцеляхте, а в кариерата ви няма спадове - само пикове. Как е възможно?

Всичко се дължи на любовта ни към музиката! С годините задобряваме, непрекъснато се стараем да свирим все по-добре, да постигнем по-качествен звук, да пишем по-силни песни. Всичко това се отразява на музиката ни и ще забележите, че по една или друга причина сега сме в по-добра форма от всякога. Бих казал, че това се дължи на постоянното ни съзряване. Нас ни има от толкова много години, и през това време винаги сме се старали да бъдем все по-добри. Просто желаем да се развиваме! Освен това винаги сме настоявали да бъдем честни и истински. Важно е когато феновете чуят новия ни албум, да си кажат: "Да! Това са Cannibal Corpse!"

Мисля, че този албум много успешно съчетава най-силните моменти от различните ни "ери". С него се качихме още едно стъпало нагоре и вярвам, че хората ще го оценят подобаващо. От самото начало се стремим към това - да сме възможно най-добрите! Чувстваме се късметлии, че имаме възможността да издаваме албуми и свиренето все още е нашата страст. "A Skeletal Domain" е следващата глава в историята на Cannibal Corpse. И историята става все по-интригуваща, защото не се знае къде ще завърши.

Винаги сме работили по този начин, постоянно преследвайки най-доброто, и мисля, че дългогодишните ни фенове, които са били с нас през всичките ни периоди, знаят, че ние сме банда, на която може да се разчита. Преминали сме през какво ли не и ето че все още сме тук, по-силни от всякога! Това си е четвърт век - 25 години, а сме по-големи от когато и да било. Наистина е забележително!

Наистина! Изразът ти "следващата глава в историята" е много уместен, защото покрай албума предстои да излезе и официалната ви биография, "Bible Of Butchery", написана от Joel McIver! Какво ще ни разкажеш за книгата?

Мисля, че е доста готина! Това е нещо различно, защото досега не бяхме пускали книга и мисля, че и на феновете ще им хареса! Биографията определено е по-различна от DVD-то "Centuries Of Torment" (2008), което представя цялата ни история в течение на 20 години и включва интервюта с всички, имали нещо общо с бандата. "Библията" се концентрира повече върху нас петимата - най-стабилния състав на Cannibal Corpse досега. Няма разговори с Jack Owen (китара до 2004-та г.) или Chris Barnes (вокал до 1995-а г.), но книгата е пълна със стари истории и много снимки от изминалите 25 години. Биографията е супер! Joel свърши страхотна работа и се радваме, че ще излезе.

Предполагам, че и на теб ще ти се стопли сърцето, когато видиш книгата на Cannibal Corpse на лавицата редом до биографиите на AC/DC, Metallica, Motorhead и прочее грамадни банди!

И аз така си мисля! Аз съм старомоден тип и много обичам книги. Страхотно е, че и тази на моята банда ще я има на лавицата!

Нямам търпение да я докопам. Нека сега да поговорим за новия албум! Сигурно вече си чул десетки мнения за него, но бих искал да ти споделя моето. Струва ми се, че в "A Skeletal Domain" донякъде се връщате към звученето на щатския дет метъл от първата половина на 90-те години. Тогава всички музиканти са се надпреварвали по-бързина и техничност, но повечето все още не са се осмелявали да се впуснат в наистина абстрактни аранжименти. Това определено е добро попадение за Cannibal Corpse! Ти как мислиш?

Оценявам думите ти и мисля, че аналогията ти е доста добра. Връщаме се, както казваш, към по-ранните ни години като част от най-доброто от бандата, което искахме да съберем на едно място. И се получава точно това звучене - структурите на песните не са твърде сложни, но техничността е в изобилие, особено в рифовете на Pat O'Brian! Балансът между различните елементи е много добър, което е жизненоважно условие, за да се получи един качествен албум на Cannibal Corpse. Освен това звукът на "A Skeletal Domain" е толкова чист и масивен! Мисля, че този път тотално "заковахме" песните по време на композирането и записите им - получиха се добри, стабилни парчета, много увлекателни и тежки; просто убийствени песни на Cannibal Corpse!

Албумът е адски стегнат! Всички идеи са развити изцяло и звучат като завършени фрагменти, вместо внезапно да спират по средата и да се сменят с нещо друго - нали разбираш за какво говоря?

Да! Хареса ми как се изрази. Ние също се стремихме към максимално стегнато звучене. Затова подходихме много педантично към аранжиментите и работихме дълго над тях, за да сме сигурни, че се получават точно както трябва. "Пресявахме" нещата повече от когато и да било, и резултатът е доста вълнуващ!

Предполагам, че продуцентът Mark Lewis ви е тласнал към повече педантичност, защото той е фен на съвременния шлифован саунд?

Всъщност и самите ние искахме да направим възможно най-стегнатия и изпипан албум. Самият материал го изискваше заради темпото и стила на китарите. Но да, Mark също имаше принос. Като всеки добър продуцент, и той държи музикантите да показват най-доброто от себе си. И определено доказа, че си тежи на мястото! Ето, например, аз в последните три-четири години свиря със сравнително тънки палки. И докато се подготвяхме да записваме барабаните, Mark дойде и ми каза: "Човече, какво ще кажеш да пробваме с по-дебели палки? При тази скорост на свирене и сила на ударите ще зазвучиш още по-масивно!"

Аз му отвърнах: "Шегуваш ли се?! Свиря с тези палки от три години, репетирал съм всичко с тях, готов съм да запишем, и ти сега идваш и ми казваш..." Но в крайна сметка послушах Mark и се радвам, че го направих, защото барабаните звучат по-яко от всякога! Старах се да удрям много силно, но всички удари да са отмерени. Това е много важно за звука. Но начинът, по който се случи това, си беше направо налудничав! Бяхме готови да започнем записите, нямах даже и ден да свикна - просто казах: "Добре, ти си продуцентът, ти си знаеш - да го направим, ще се постарая!"

Звучи забавно! Определено е нужно самочувствие, за да отидеш при барабаниста на Cannibal Corpse и да му кажеш какви шибани палки трябва да ползва!

Ха-ха! И аз си го помислих! Толкова бях шокиран, като ми го изтърси, но бях заинтригуван от съвета му и ми се прииска да го пробвам. Иначе определено си трябва самочувствие, да!

Mark е свършил отлична работа. За пръв път в кариерата ми на фен на Cannibal Corpse мога да чуя бас китарата на Alex Webster съвсем ясно!

Да, което е страхотно! Постигнахме перфектния баланс между китарата и баса - те стоят много добре заедно, заемат собствени места в панорамата. Все пак става дума за Alex, трябва свиренето му да заблести с целия си потенциал! Всеки друг инструмент също се чува много отчетливо, което бе жизненоважно за албума, защото така си го представяхме ние. Нямаме никакви забележки към звука, което е голяма рядкост при нас!

Да, саундът е безупречен! Но най-любимият ми албум в това отношение си остава "Torture". Erik Rutan ви накара да зазвучите неимоверно масивни! Според мен той познава звука на Cannibal Corpse до съвършенство. Смятате ли да се връщате при него занапред?

Разбира се, Erik е наш човек! Той се справи великолепно с последните ни три албума, и особено с "Torture", а новият ни тепърва ще бъде сравняван с тях. Естествено, някои хора ще са негативно настроени, но засега отзивите са много положителни! Иначе, никога не се знае какво ще се случи в бъдеще. Не е като да сме "зарязали" Erik, защото сме недоволни от него, напротив! Просто имаме нужда от време на време да работим с нови хора и на нови места, за да се развиваме. Разбирам какво имаш предвид с "Torture", а и Erik е доказано име в бранша, така че не изключваме възможността да работим отново в никакъв случай.

Благодаря, това звучи обнадеждаващо! А бяхте ли предварително готови с песните преди да отидете в "Audiohammer", или Mark имаше възможност да се намеси и там?

Винаги влизаме в студиото максимално подготвени. Естествено, имаше някои неща по вокалите, които изпипвахме в последния момент, но всичката музика беше готова предварително. Записите бяха безпроблемни заради добрата подготовка - просто влязохме и си свършихме работата. Стараем се да не губим излишно време в студиото - записите струват скъпо, както знаят всички - но от време на време си позволяваме да експериментираме с някои партии, в които не сме напълно сигурни. Но това е много малка част от процеса.

Мислиш ли, че Cannibal Corpse може да достигне онова равнище на "институция", където практически имате студио, екип и продуцент на разположение 24 часа, седем дни седмично - както е при Metallica, Slayer, Maiden и малкото групи от такъв ранг?

О, да, това би било велико! Но ме съмнява, че някога ще достигнем такова ниво. Все пак, финансово ние не се доближаваме до статута на тези групи и няма как да си го позволим, а те могат. Но все още можем да мечтаем! От друга страна, ние си имаме утвърдени стил на работа и система, на които разчитаме вече 25 години и дотук ни се получава доста добре. От самото начало сме си брутална дет метъл банда и се стараем да не разочароваме феновете ни, които не очакват от нас нещо по-малко от нов албум на Cannibal Corpse. Затова все още сме тук и сме устремени напред!

Само така! Paul, като спомена с какво внимание работите над аранжиментите, се зачудих дали се придържате към нещо като "формула" за това какво трябва да съдържа едно парче на Cannibal Corpse, за да изпъкне сред всичките песни, които подготвяте за нов албум и да влезе в него?

Странно е, но рядко се случва да разполагаме с повече песни, отколкото ни трябват за един албум. Единствено от "Gore Obsessed" (2002) останаха две неиздадени песни - "Worm Infested" и "Systematic Elimination", които впоследствие влязоха в EP-то "Worm Infested" (2003). Като изключим това, всичко, което сме записали за един албум, влиза в него. На този етап всички знаем кое е подходящо за Cannibal Corpse и кое не - имаме нещо като неписан правилник. Но понякога се случват и необичайни неща - например "Asphyxiate to Resuscitate" от новия албум. Нея я направихме двамата с Rob и начинът, по който се получи, беше неортодоксален и много не-Cannibal от гледна точка на композирането. Аз измислих целия ритъм и мотивите, доразвих ги в главата си и ги "предадох" на Rob - буквално му изтананиках рифовете, а той ги изсвири и запълни "празнотите" със собствените си идеи. Тази песен определено излезе различна, защото почти никога не композираме по подобен начин - обикновено Rob, Pat, Alex и аз сядаме с китарите и записваме демота отделно. Но финалният резултат е подобаващо тежък, достатъчно "Cannibal", и се радвам, че парчето влезе в албума!

Има ли нещо, което да считате за абсолютно табу в Cannibal Corpse? Нещо, което никога не бихте направили в музикално отношение?

Едва ли някога ще запишем нещо, което звучи приповдигнато и мажорно. Винаги се стремим към мрачно звучене, особено в днешни дни. В по-старите ни албуми може да срещнете някои секции, каквито не бихме сътворили днес, защото звучат малко прекалено... щастливо! Иначе нищо не е извън обсег, стига да е подобаващо мрачно и зловещо. Но по отношение на структури и темпа на песните нямаме никакви задръжки - винаги правим това, което считаме за най-доброто за песента.

Как се спряхте на това име за албума? "A Skeletal Domain" определено звучи по-интригуващо и концептуално от преки, недвусмислени заглавия като "Torture", "Kill" и "Vile"! Има ли по-дълбок замисъл в песните?

Името на албума дойде от едноименната песен, а от нея и идеята за обложката, която този път е един зловещ пейзаж, а не нещо друго. Vincent Locke се справи жестоко с нея, но направи и нещо различно! Едноименното парче е много епично и заслужаваше да кръстим албума на него, а “сюжетът” го измислих аз. Става дума за края на света - мъртвите се надигат от гробищата, от пръстта и унищожават всичко живо по земята, но оставят кротките да я наследят - както е писано в евангелието. Но това не е земята, която те искат да наследят, а царството на скелетите - купчина руини. Оцелелите същества не са зомбита, но не са и човеци в истинския смисъл - нещо по средата. От тях се очаква да учредят ново общество, да създадат ново начало в това апокалиптично царство, но те се превръщат в канибали, избиват се едни други и обществото им буквално се самоизяжда.

След което пада як зомби секс!

Разбира се, без това не може!

Хората все още ли се плашат от обложките и текстовете ви както едно време?

Не, не мисля. Навремето това беше нещо ново за всички и беше шокиращо, защото хората не го разбираха. Имаше много такива хора, защото дет метълът беше млада и непопулярна музика. Днес, дори да не се вълнуваш от групата или от ужаси, по всяка вероятност си виждал кървища на големия екран, или по новините, и това вече не прави толкова силно впечатление. Едва ли шокираме някого на този етап, но никога не сме целили изрично да плашим хората. Просто самите ние като фенове искаме да виждаме такива брутални картини и текстове.

Определено вие сте тези, които издигнаха кървавите текстове и обложки на друго равнище! Cannibal Corpse е първата банда, изобразила аборт на обложка - при това не какъв да е аборт, ами гротескни зомбита, разфасоващи труп на млада майка. И това в едва вторият ви албум!

Точно така! Навремето да направиш нещо такова беше нечувано, изглеждаше налудничаво! Тогава хората наистина се уплашиха, мислеха ни за какви ли не. Но 13 години по-късно излезе "The Wretched Spawn" (2004), и ето - неговата обложка е изключително брутална, би могла да накара всеки да настръхне. Но тя изобщо не провокира същите отзиви като "Butchered At Birth" (1991). Просто хората си казаха "А, да, това са Cannibal Corpse, те правят такива неща. Чудо голямо!" Така че днес е по-различно, но, както казах, никога не сме правили такива обложки нарочно. Просто искаме да гледаме такива неща, и ако хората ги намират за скандални и се шокират от тях, така да бъде!

Е, кървавите обложки може да не са това, което бяха, но според мен бруталността на самата музика все още е запазила способността си да изумява!

Което е най-важното нещо за нас! Ето, още в ранните години пуснахме три албума с брутални обложки поред, след което излезе "The Bleeding", чийто арт е безобиден в сравнение с техния. И, виж ти - той си остана нашият бестселър! Защо? Заради музиката! Няма значение, че на обложката му няма нищо болно. Друг добър пример е "Kill" (2006). Продажбите му също са страхотни, и това е, защото в този албум има убийствени песни! Той ни тласна към следващото ниво заради музиката, а не заради обложката, която е възможно най-семплата - просто логото на бандата и името на албума. Всичко е в музиката!

В една от песните има дълго китарно соло в много характерен стил. Дали Alex Webster случайно не е поканил Jeff Loomis (с когото свирят в Conquering Dystopia) да прасне някое гост-соло в албума?

Ха-ха, сещам се за кое парче говориш - това е "A Murderer's Pact"! Alex се чувстваше много вдъхновен покрай работата си в Conquering Dystopia и искаше да напише песен в този дух. Тя се получи страхотно, солото също! Само че това си е Pat! Той е великолепен китарист, но ако го попиташ, ще ти каже, че Jeff Loomis е най-добрият. Така че това соло представлява малко почит от негова страна. Pat си знаеше, че солото му е много Loomis-ко, но самата песен всъщност се нуждаеше от нещо в подобен стил, и това соло се вписа идеално в нея.

Като американец от полски произход, какво мислиш за възхода на полската екстремна сцена през последните години? Behemoth, Decapitated, Vader и още банди мачкат наред!

О, страхотно е, човече! Много добри групи се навъдиха в Полша! Хубаво е, че забиват здраво, че бруталността възтържествува, това е много хубаво нещо. Гордея се и се радвам много за всички тях.

Сигурен съм, че много ще се радват да го разберат! Paul, ти си един от прочутите вегетарианци в метъла. Винаги прави впечатление, че не ядеш месо, особено когато си в толкова брутална група. Мога ли да полюбопитствам защо взе това решение?

Просто не искам да ям животни - до това опряха нещата в един момент. Убеден съм, че те също имат право на живот и не е редно аз да решавам дали ще живеят или умират. Текстовете ни са едно, но кланетата на живо определено не са забавни, даже никак. Когато не участвам в това, се чувствам удовлетворен, задето съм дал своя малък принос. Това е всичко, което мога да направя.

Благодаря за отговора. С какво се занимава групата сега, след като новият албум е вече факт?

Нагласяме се да издадем албума и да започнем турнето. Първо ще се отправим към Япония и Австралия, после ще обикаляме Европа два месеца. Догодина ще се скъсаме от концерти, а това сега е само началото. В момента просто си почиваме, репетираме, даваме интервюта и чакаме албумът да излезе.

Понеже Cannibal Corpse свирят наистина редовно из Европа, не мога да се стърпя да не ти се оплача, че тук в България вече седем години ви чакаме да се завърнете. Дойдохте един път през 2007-ма, откъснахте ни главите, и край - това беше! Доколкото виждам, отново ни няма в програмата за турнето. Получавате ли изобщо някакви оферти от нашите промоутъри?

О, човече, за съжаление не мога да ти кажа нищо по въпроса. Всичко е в ръцете на букинг агенцията ни, Continental Concerts. Мога да предположа, че ако е имало интерес от страна на вашите промоутъри и реална оферта, със сигурност щяхме да сме дошли отново. И аз се надявам да се завърнем някой ден, защото беше страхотно да забием и в България, а оттогава наистина мина прекалено много време. За нас също не е нормално да свирим някъде и да не се върнем с години. Но на този етап мога само да попитам агента ни - "Хей, какво става с България? Би било супер ако отидем и там!" - и от там насетне каквото той каже. Дано се върнем един ден!

Благодаря ти! Вярвам, че нашите промоутъри ще прочетат това интервю и ако не друго, поне ще се усетят, че прекалено дълго ни държат на сухо откъм ваши концерти.

Дано! Наистина ще е страхотно да се завърнем. Знам, че ще се получи великолепно шоу. Предполагам, че българските фенове много ще се зарадват да ни видят отново. Нека видим какво ще стане!

От тук нататък могат да стават само добри неща. Отново имате жесток албум, отново сте актуални и газите напред с всички сили. Благодаря за чудесното интервю, Paul, и ти пожелавам до две-три години да имаме нов повод да разговаряме под формата на поредния ви култов албум.

Ха-ха-ха, сигурен съм, че ще имаме! И аз благодаря, всичко добро и на теб!