Ревюта
Група: Atargatis      Албум: Wasteland      Автор: Mort      Януари, 2006

 

“Wasteland” е дебютният албум на немската формация Atargatis, които се представят със стегнат готик с отлично китарно оформление. Фронтдама на групата е червенокосата сладурана Stephanie Luzie, притежаваща задължителния нежен божествен глас, който съм сигурен ще включите в списъка на личния ангелски хор. При все че музиката им попада под определението готик, имаме значително количество метъл и скоростни пасажи, с което групата не се затваря в очертанията само на един стил.

Началото е дадено с обещаващо симфонично интро. Може би след него ще помислите, че знаете какво да очаквате до края и че подобни групи вече сте виждали и са предвидими, но има доста изненади, уверявам ви! Ясно е, че групата тепърва ще се изгражда, но началото е завидно добро. Още с първото парче - “Wasteland”, ни посрещат примамващите звуци на цигулката, доста умело вплетени в агресивно звучащите китари. Задължителните напоследък мъжки вокални включвания придават необходимия контраст между кристалния глас на Stephanie и вторият вокалист Lord Lornhold. В сърцевината на албума стои качественият клавирен фон, без който албумът надали би имал необходимата внушителност и епичност. Може да се каже, че за разлика от други групи с женски вокал, тук той не е издигнат на пиедестал, а учудващо внимание е обърнато на вмъкването на достатъчно качествени и запомнящи се сола. Неизбежно е основното сравнение с Edenbridge най-вече във вокалната част. Основна разлика при Atargatis са по-оперните похвати, които ползва тяхната вокалистка. Първите две песни – “Wasteland” и “Selina”, са в сравнително бързо темпо, докато “Thy Crystallic Ascension” внася необходимия лиричен момент с нежната си мелодика, но дори тук свещеното тежко начало не е пропуснато, отново с присъствието на цигулка. “Cradle Of Fern” може да се каже, че е почти пауър метъл и има неочаквана и интересна промяна дори в пеенето на Stephanie, която експериментира с гласа си в една по-мрачна насока. В “Throught The Mists” отново чуваме мъжки вокали, а “4giving” е кратко, но красиво оперно-симфонично интро с учудващо страстно пеене, което прераства в прогресив ориентираното “My Solace”. С наближаването към края на “Wastland” се усеща увеличаващо се напрежение в композициите, подсилени силно с епичен симфоничен фон. Краят е някак тъжен с “Angels Cryng”, а мъката на божествените вестители е добре възпята от дуета между Stephanie и Lornhold. Специално внимание заслужава китаристът Azmo, чиито идейни сола придават съвсем друга стойност на “Wasteland”. Един доста силен дебют ни представят Atargatis и определено е необходимо да му обърнем нужното внимание, тъй като групата дава съвсем сериозна заявка за бъдещото си развитие на тази сцена.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт