Крайно време беше малко свежа кръв да се влее в немския дет, който поизостана в последно време. Това става в лицето на младежите, кръстили се с необичайното име Fragments Of Unbecoming. Зверски е вторият им албум “Sterling Black Icon”, но първото, което впечатлява от него, е уникалната обложка, дело на Niklas Sundin от Dark Tranquillity. Но това ли най-много грабва в агресивната батарея в тази творба, увенчана от бодливата тел на стегнат безмилостен дет? Отличната продукция веднага се набива в слуховия ни апарат – отчетлива ударна секция, тежка машинна ритмика, всичко това изпъстряно на моменти с ефектни китарни сола. Мрачно звучащата съвкупност на Fragments Of Unbecoming се движи по тънката линия между трите най-тежки жанра в метъла – дет, траш, блек. Песните като цяло са праволинейни, но с множество свежи вмъквания, които им придават прогресивен облик. Отварящото едноименно “Sterling Black Icon” подсказва какво ни очаква – агресивни харш вокали, бързи пасажи, разреждани с мелодични китарни засвирвания. Нещата обаче не свършват дотук, сякаш гневът в звученето нараства с преминаването към всяка следваща песен. Това, което не поставя албума на пиедестал от черна слава, е липсата на особена оригиналност в повечето песни и някак неразграниченото им сливане на моменти. Друг проблем е твърде еднообразното пеене на вокалиста Sam Anetzberger, въпреки че явно има потенциал. Специална похвала заслужава ядрото на групата – барабанистът Ingo Maier, на който се дължи разнообразната ритмика на “Sterling Black Icon”. Албумът е похвално добър и заслужава вниманието на феновете на изчистеното безкомпромисно звучене на истински качествения дет.