Настървената надпревара за еманципиране на метъл сцената сякаш няма намерение да се уталожи. Кой знае защо обаче, Angtoria просто не се вписва в общоприетия образ на обикновена готик група с жена вокалистка. Може би защото е много повече от това. "God Has a Plan for Us All" е първият албум на тази мултинационална формация, събрала под един покрив куп знаменитости от по-мрачните разклонения на метъла. На топа на устата, разбира се, е Sarah Jezebel Deva – примата, позната ни вече за повече от десетилетие като нежната вокална половина на Cradle of Filth, но и още като бивша част от Mortiis и Therion. Неизбежни са първоначалните асоциации с Within Temptation, Nightwish, а защо не и After Forever, но това впечатление отлита още преди да сте преполовили албума за първи път. Angtoria може да се похвали с напълно уникална идентичност, рязко контрастираща с познатата ни визия за готик метъла – крехък и почти наранено емоционален. Основните занимания на почти всички музиканти от групата в предимно блек/дет дяловете от съвременната музика неизбежно запълват звученето на Angtoria с преобладаващо зловещи и мрачни окраски. Мощното оркестралното присъствие и честите електронни ефекти обогатяват неимоверно и без това наситената музикална обстановка, градяща се предимно на рифово-насочена ритъм секция и атмосферично клавирно участие. Sara Jezеbel е оставила характерното си оперно пеене и е възприела един доста по-праволинеен подход, който обаче хармонира идеално с тягостните и потискащи вокални линии. В интерес на истината, крайният ефект е далеч по-въздействащ така. С уверено и професионално композиране е подчертана инструменталната обиграност на всеки един участник в групата, както и невъобразимата творческа фантазия, която е довела до сътворяването на един истински епичен готик триумф. Макар и да не следва някаква завършена история, "God Has a Plan for Us All" е текстово и музикално концептуален, обединявайки песните в обмислено и цялостно единство. В стряскащо близък план са представени преживяванията на млада жена, която през целия си живот е била телесно и умствено малтретирана, пренебрегвана и изоставяна. Албумът сякаш е кръстен подигравателно, преминавайки през най-потайните дълбини на човешката депресия и отчаяние и стигайки до момента на пълно морално и физическо самоунищожаване. Изправени сме пред мрачно музикално изпитание, в което е обърнато внимание на цяла палитра от човешки чувства като любов, омраза, страст, гняв и разочарование. Въпреки като цяло потискащото настроение на тази емоционална надпревара, в края се чувстваме ободрени и настроени оптимистично.

След бомбастичното симфонично интро в стил Rhapsody, албумът прелива в “I am Calling”, която е чудесна, забързана откриваща композиция с плътен барабанно-китарен ритъм и напрегнато вокално присъствие, което сякаш се разтапя в ефирния и плавен припев. Всъщност тенденцията в темпото е към забавяне, което се забелязва и в заглавната песен "God Has a Plan for Us All", но това сякаш не се отразява на общото енергично и действено обкръжение, главно поради масивната, почти мелодет жица. Въпреки епичния хор, който открива песента и се забелязва на още места в нея, емоционалната кулминация отново е силният припев, бележещ явния афинитет на групата към интензивни и жизнени припеви. Съвсем открити готик влияния се забелязват в “Suicide on my Mind” още от лекото начало, напомнящо звън на камбанки, предвещаващи едно малко по-спокойно и отпускащо парче. Още с “Deity of Disgust” трескавото темпо обаче е възобновено, и то с дори повече сила. Игривата основна мелодия съчетава умело ориенталски мотиви с малко по-прогресив строежи, разчупено барабанене и мелодично сродяване на китари и клавири. За първи път в албума се натъкваме на китарно соло, при това изпълнено със завидна технчност и бързина. “The Addiction” е отпускаща и лирична композиция, която загатва първоначалните намерения на братя Rehn да създадат симфонична, неокласическа формация, която да твори в атмосферичен стил, подобен на филмов саундтрак. Това се забелязва и в множеството чисто симфонични интерлюдии, които са вплетени в строежа на почти всички песни в албума. “Six Feet Under’s not Deep Enough” символизира омразата във всички нейни прояви, но нарушава общото настроение с поредния чист и реещ се припев. Обложката на албума е музикално пресъздадена в “Do You See Me Now”, която описва текстово главната героиня, обезобразяваща се собственоръчно в отчаян опит за бягство от отритналото я общество. Наред с един от най-зловещите и въздействащи текстове в албума, песента представя и плътно мрачно настроение чрез обилни рифове и напрегнати кийбордни подплънки. “Original Sin” напомня до болка редица филмови саундтраци (този на “Батман” сякаш изпъква най-вече), прибягвайки до героични и изпълнени с напрежение оркестрации. Силно насечените вокални партии сякаш допълват цялостната динамична обстановка и подготвят за харш включванията на Aaron Stainthorpe от My Dying Bride. Истинкият креативен гений на групата блясва обаче най-ярко с “Hell Hath no Fury like a Woman Scorned”, която се развихря като истинска стихия. Абсолютна резачка! Здраво електрическо бичене и наситена ритмична основа създават куфееща атмосфера, която само се засилва от идейното включване на шептене към основните вокали. Към постепенния и плавен завършек на албума са включени прекрасната кавър версия на “Confide in Me” и лиричната балада “That’s What the Wise Lady Said”.

Албумът се препоръчва дори и на най-пламенните противници на женското участие в метъла, тъй като Angtoria излиза с лекота от стереотипа на модерните групи с жена фронтмен. Създаването на албум като "God Has a Plan for Us All" може да породи само и единствено адмирации и изстрелва групата директно в първа лига на модерната метъл сцена.