Да, това е един от албумите, за които съвсем елегантно може да се избегне дразнещата многословност, тъй като магнитутът на творбата спокойно може да се опише с една единствена дума – “гениален”. Е, известно подчертаване на думата също не би било излишно, за да предаде пълното ми преклонение към това блестящо въплъщение на човешкия гений. И все пак, ако решим да се отдадем на стремежа за изчерпателност, можем да кажем, че SpiRitual е поредният страничен проект на почти култовата фигура от немския и световен готик Stefan Hertrich, който е един от основоположниците на стила още с класиките на Darkseed. Терминът “новаторство” придобива съвсем нови измерения с изтънченото пътешествие към безбрежния изток, което представлява “Pulse”. Това е и повече от успешната симбиоза между предните му две странични залитания – чисто ориенталския проект Shiva in Exile и по-модерно звучащата банда Betray my Secrets. SpiRitual е пресечната точка на тези два твърде различни музикални свята, изработен с толкова чувство и майсторство, че сякаш живее свой собствен живот. “Pulse” прелива извън рамките на конвенционалния метъл (той излиза даже извън рамките на музиката изобщо) с необуздани ню-ейдж мотиви, които са ако не доминиращи, то поне равнопоставени с атмосферичен и въздействащ блек. В 45 магически минути са обхванати красотата и своенравието на ориента, който сякаш е обрисуван с една непрестанно променяща се панорама от шеметно профучаващи звукови пейзажи. Величествено е представена цялата екзотика на изтока в това затрогващо и силно емоционално пътешествие. Пред нас профучават още техно, готик и безброй други влияния, които обогатяват пищния етно привкус на албума. Основната причина за почти неприличната омайност на “Pulse” са десетките гост участия на музиканти, свирещи на автентични инструменти, както и на екзотични певици, които придават обаятелния реализъм на една наистина дълбока творба. Наистина, подобно многообразие и сила на впечатлението не може да се постигне с един обикновен кийборд. Дори музиканти, които са напълно отдадени на инструмента и са израстнали с него, надали биха могли да постигнат такъв ефект. Композициите пращят от волното непокорство на нещо ново и досега неопитвано. Stefan наистина стъпи на една досега девствена музикална територия и създаде нещо, което съвсем спокойно може да се нарече революционно във всяко едно отношение. И дори превъзмогвайки ограниченията, поставени от модерното стилово разграничаване, създава стряскащо прямо едно дивно и пленително приключение за слуха.

Началото е задушевно и лирично с екзотично женско припяване и страстни включвания на флейта, които загатват за нещо скрито и мистично. Съвсем изненадващо е агресивното включване на забързан и настъпателен риф, който прелива в наситеното блек парче “This Battle is Yours”. Това е съвсем пряка и изчистена композиция с гърлените и ниски вокали на Stefan, които са повлекли след себе си неприветливи и войнствени женски песнопения. За следващото парче “Symphony Of Life” е избран почти същият подход, само че този път блек елементите са заменени от готик и индъстриъл такива. Това начало на албума е съвсем логично и с малко по-познато и разпространено звучене играе по-скоро ролята на подготовка. Истинското приказно усещане се разстила за първи път от “Nahash”, която поема тайнствено и мистично с приканващ сластен мотив, изпят с много топлина и очарование. Опияняващият ритъм и почти магичната намеса на цигулка могат да поместят томове поезия в себе си. Страстният плам на цялото изпълнение носи асоциации за безбрежност и почти свръхестествен покой. Зашеметяващо е включването на грубите блек елементи, които сякаш внушават ярост от погубена красота, безсилен плач по нещо изгубено. Рязката промяна не може да е по-въздействаща, но вместо да нахъсва, сякаш създава още по-наситено усещане за безметежност и чувственост. Едноименното парче “Pulse” пък умело съчетава дискотечни и техно елементи с по-войнствено и бойно настроение. Приятни китарни сола допълват като цяло сложната композиция, която сякаш е впримчила някакъв дълго сдържан гняв. Най-големият брилянт в този иначе и без това блестящ шедьовър е песента “Khundas”, в която за мое най-голямо учудване открих моменти с чисто българска народна жилка, най-вече в ефирната секция с гайда, която не мога да не оприлича на сблъсък на християнския свят с ориента, особено насложена върху чисто арабските основни мотиви. “You Believe” сякаш идва от златните времена на Darkseed и е чисто готик бижу, точно както и “Save and Heal”, които са напрегнати и очаквателни композиции, доста подходящи и за танцувални или дискотечни хитове, без да се отклоняват от поетата метъл-посока. (Учудващо противоречиво звучи това изречение, нали? Както и да е - факт). Закриващият инструментал “Nowhereness” напомя силно на саундтрака на “Гладиатор” и въобще на много от нещата, писани от Hans Zimmer. Водеща роля отново играят автентичните източни напявания, но този път стилно подпомогнати и от изящен китарен фундамент.

Това естетично музикално приключение носи зрънце от обаянието на ориента и макар че доста ще го оприличат на безсмислен сбор от маанета, то е далеч повече. Това е изискано изследване на една съвсем различна душевност, пътеводител към една далечна култура. Значението на “Pulse” като част от модерното музикално наследство тепърва ще се уточнява, но съм сигурен, че то никак няма да е малко. А предвид и очевидната градация в идейност и завършеност на проектите на Stefan, може, само с нетърпение да очакваме следващото му музикално предизвикателство.