Ревюта
Група: Dark At Dawn      Албум: Dark At Dawn      Автор: Scion Of Storm      Януари, 2006

Феновете на пауър метъла не биха могли да се наситят на толкова много албуми през тази година, която се оказа изключително плодородна за този стил. След Blind Guardian, Elvenking, Mystic Prophecy и куп други качествени групи, дойде ред и на немците от Dark At Dawn да издадат нов албум след тригодишно затишие. Слушателят ще бъде обгърнат от “мрак на зазоряване”, за да се наслади на една изпипана творба, издържана в типичен пауър метъл стил, примесен на моменти с прогресив влияния. Michael Lowin и Torsten Sauerbrey ни поднасят изискан албум, синтез между мелодичност, тежки китарни рифове и доста добри барабанни сетове, всичко това акомпанирано от незабравимия глас на Thorsten Kohlrausch. “Dark at Dawn” започва вихрено и спира дъха още с първото парче - “The Alliance”, което е най-агресивното в целия албум, но пък и най-кратко. Въпреки това мисля, че времетраенето е точно преценено, защото ако песента беше повече от три минути, резултатът нямаше да е толкова добър. Единствената ми възможна забележка към тази невероятна песен е лошият звук точно в кулминацията на припева, може би резултат от недобро мастериране - барабаните звучат някак неправилно. “Darkened Dawn” продължава бързото темпо, наложено от “The Alliance”, но не привлича чак толкова вниманието на слушателя. Което обаче прави следващата песен, която е просто гениална - “Avalon”. Тук темпото преминава в контраст с това на другите две песни и се забавя, за да ни се разкаже за мистичния и магически Авалон по един прекрасен, мелодичен начин. Точно тази песен е фаворитът ми и ми се струва невъзможно да не предизвика симпатии у слушателя, след като това е може би най-силната в албума. “Crossbreed” подновява по-забързаното темпо след кратката лирична пауза при “Avalon”, а “Roses of Light” има изключително запомняща се мелодия, която още от първото слушане прави голямо впечатление и не излиза от главата дни след това. След две не чак толкова добри за мен парчета - “The Road to Eternity” и “Fearless”, идва може би най-прогресив повлияната песен - “The Passage”. Фактически това се пада и втората песен с по-ниско темпо, която на моменти дори звучи меланхолично. Китарните рифове са по-леки, за разлика от почти всички други парчета в “Dark at Dawn”, атмосферата е по-спокойна и сякаш предразполага към релаксиране. Ударната мощ на “The Ones With Fiery Eyes” събужда слушателя след прогресивното минало парче и доказва, че Dark at Dawn са майстори на по-тежичко ориентираните рифовки. “Glorious Duty” и епичното “Sons of the Sea” само допълват тази вече утвърдила се представа и завършват по подобаващ начин изящната творба на Torsten и компания. “Dark at Dawn” преспокойно може да служи за образец за пауър метъл творба, направена с майсторство и виртуозност, задължителна за всеки фен на този стил музика.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт