Zero Hour са една от няколкото американски групи, които творят в сферата на сложния, така наречен “ню уейв” прогресив метъл. Бандата предизвика много положителни отзиви с миналогодишния си албум “A Fragile Mind”, а сега иде ред за чисто нов материал. Това, което чух, остави безспорно впечатление, че си имаме работа с инструменталисти от много, ама много висока класа. Звукът е на топ ниво, а обложката е също много яка. Песните са многочастни, с безброй преходи, смена на темпото на ритъм секцията и почти непрестанно солиране от страна на китаристите. Новият вокал Chris Salinas (екс – Power Of Omens) през повечето време напомня на James LaBrie, но се опитва да “вкарва” и малко повече средни, по пример на късния Geoff Tate. Въпреки това, част от похватите му ме подразниха, като например неумелото заиграване с високи фалцети в произволни части от песента. Този албум със сигурност би харесал на повечето прог-маниаци, но лично на мен точно този тип метъл не може да достави пълно удоволствие. Липсват музиката, непосредственият изказ и чистата мелодия, за сметка на показната инструменталност и прекалена усложненост на композициите. Предполагам вече знаете, че съм върл почитател на Queensryche-овия тип прогресив метъл – кратки, ударни парчета, с много мелодика и стил, но без да се губи “песенното” начало в композициите. Точно това не са успели да постигнат Zero Hour. Тези момчета имат безспорен потенциал, но ще го разгърнат напълно, когато спрат да доказват колко добри музиканти са и започнат да композират малко по-целеустремено.