Доскоро мнозина бяха свикнали да гледат пренебрежително на френската тежка сцена, но вече я обитават достатъчно качествени групи, за да са лишени от основа всякакви предубеждения. Една такава банда са Heavenly. С три феноменални записа момчетата успяха да се наложат като безспорно най-добрата сред френските пауър метъл формации. Сериозно, но добре осмислено и усвоено влияние от класиците на жанра Gamma Ray плюс щипка оркестрална епичност а ла Rhapsody ги направиха сила, съпоставилма с най-изтъкнатите имена от немската, италианската и скандинавската школи.
Четвъртият опус, лаконично озаглавен “Virus”, се появява след един доста тежък за групата период. Не е лесно да се изкове достоен наследник на творба като “Dust To Dust” – един от най-стойностните пауър албуми, създавани някога. На Heavenly им прави чест, че не се опитват да копират успешната му формула, а са се постарали да обновят и обогатят звученето си. Това не ще да рече, че са изоставили всичко, градено до момента – пак се натъкваме на голяма част от познатите изразни средства, но съчетани идейно и с виден стремеж към развитие. Промените в състава нямаше как да не дадат отражение в новата музика. Основните разлики откриваме в изказa на новите попълнения Olivier Lapauze и Thomas Das Neves. Липсват изобилните и плашещо технични солови изстъпления на Frederic Leclercq, чувства се и отсъствието на Max Pilo, който вършеше откровено героични неща зад барабаните. Вместо това се чуват по-стегнати, но и адекватно вписани в песните инструментални откъси, наред с една по-ненатрапчива ритъм секция, която все пак е на висотата на композициите и отговаря на техническите им изисквания. Спийдаджийските участъци са ограничени, за сметка на което Heavenly предлагат много китарно-клавирна мелодичност, съчетана с достатъчно ритмова агресия и разнообразие. Над вихрушката от звуци гордо се издига страхотният глас на Ben Sotto – символ и едва ли не едноличен лидер на бандата, който за пореден път доказва способността си да пише увличащи, запомнящи се песни. Тавата изобилства от завладяващи моменти, които те карат да пригласяш с пълно гърло - такива има в хитовата “Spill Blood On Fire”, заглавната бичкия, маниакаланата “Liberty”... дефакто, във всяко парче. В “Wasted Time” чуваме кратко, но ценно включване на Tony Kakko (Sonata Arctica), а “Bravery in the Field” изненадва с приятно неокласическо звучене, напомнящо първите албуми. Също е особено сполучлив и пометъленият кавър на осемдесетарската поп класика “When the Rain Begins to Fall”, в който на Ben партнира очарователната Tanja от Lullacry.
“Virus” е поредният безупречен труд на френската шайка и задължително издание за всеки ценител на пауър метъла.
