Ревюта
Група: Dionysus      Албум: Fairytales And Reality      Автор: Mort      Август, 2006

За съжаление Dionysus са една от онези групи, които започват с изключителен дебют, но впоследствие поемат в неубедителна посока. Ако се върнем назад във времето, твърдо бихме определили техния първи дългосвирещ албум – “Sign Of Truth”, ако не за шедьовър, то поне за отличен. С последвалите го “Anima Mundi” и настоящия “Fairytales And Reality” нещата не звучат толкова оптимистично, колкото в началото. Не ме разбирайте погрешно - новият им албум сам по себе си не е лош, но Dionysus сякаш са изгубили първоначалния си хъс, а творенето на музика се е превърнало в рутина за тях. Песните от “Fairytales And Reality” са технически изпипани, но и някак студени. Отишли са си бързите неокласически дуели, темпото е занижено, преобладава твърде лекото рок звучене. Мейдънско начало в лицето на “Illusion Of Life”, като клавирите може би са основното, което ги отличава от бащиците. Твърде много станаха групите, имитиращи девиците. Не е и в стила на пеене на Olaf Hayer, който отдавна има добре изграден собствен подход, бледнеещ в този запис. Комплексността на инструменталите е сведена почти до минимум, с което е изгубена още една частица от идейността на Dionysus. Иначе мелодиите са хващащи и ритмични. “Blinded” може да се каже, че е епичната песен на албума с Edguy-ския хоров припев. Изобщо почти всяко едно парче може да бъде сравнено със звученето на някоя друга хеви група, но това е относително двузначно – от една страна имаме някакво стилово разнообразие, но от друга - липса на идентичност. “The World” се доближава до старите им неща, при все че и тя страда от това твърде бавно темпо, характерно за целия албум. Да, все още присъстват китарно-клавирните дуети и те все още са изсвирени отлично съответно от Johnny Ohlin и Kaspar Dahlqvist, като могат да бъдат чути примерно в “Dreamchaser”. За сметка на това пък “Spirit” е по-лека и твърде безлична. Определено това не е амплоато на Dionysus и с “Fairytales And Reality” не успяват да впечатлят. Изгубен е тънкият неокласически нюх, с който така умело подходиха в дебюта си. Твърде еднотипна и праволинейна ритмика ни следва от началото до края и ни оставя с чувството, че тези музиканти могат и много повече. Да се надяваме, че ще го покажат вбъдеще и отново ще втвърдят и забързат музиката си.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт