Ревюта
Група: Allfader      Албум: At Least We Will Die Together      Автор: Mort      Октомври, 2006

Бледнееше тази година откъм качествен и разнороден нюскуул блек метъл. Северна Норвегия обаче ни дари с Allfader и първото им официално творение “At Least We Will Die Together”. Още обложката идва да покаже, че това е група, излязла от обичайния стереотип за този стил. На нея са изобразени мъж и жена, докоснали устни в смъртна целувка, всеки насочил към любимия солидно огнестрелно оръжие. Пускайки диска, със странно предчувствие ме заля неочаквана изненада – агресивни песни, надъхващи рифове – война. Основно военна тематика засягат Allfader, няма излишен безсмислен сатанизъм, но смъртта и унищожението са в не по-лека форма. Необичайно е в група, определяща се като блек/дет, да чуеш толкова много качествени сола. Началото е дадено с “We Will Go” (за парчето е заснет и клип, който може да бъде видян на официалната страница на групата), която бързо ни въвежда в атмосферата на албума – мощни блек вокали в лицето на John Andersen, който дори в дебют не се опитва да копира някои от известните блек вокалисти, а да наложи собствен стил. В част от парчетата сполучливо е вмъкнато и чисто пеене, разнообразяващо допълнително атмосферата. Двойни китари, редувани в бързо и бавно темпо, подкрепяни от взривни ударни, дело на Cato Skivik. Мрачната атмосфера преминава към второто парче “This Blackened Heart”, което е явно доказателство, че слушаме блек, украсен в смъртни краски. Следва най-силната тресня в албума - “Into Nothingness”, с полу-акустично интро, което рязко преминава в режещи рифове, постоянно променящи темпото си. Звученето като цяло е епично-апокалиптично, преминава яростно покрай теб, оставяйки чувство на музикална задоволеност. Продукцията също е на ниво – това явно не е поредната гаражна тру блек група. Напротив, още с дебюта си те получават ненапразната подкрепата на голям лейбъл. Без изпълненията да блестят с някаква техническа изпипаност, те са изчистени и се набиват лесно в главата ти. След средата на албума нещата стават малко по-целенасочени и еднотипни, но “Born To Serve” ни връща към схващането, че слушаме нещо изключително качествено. “One Thousand Days Of Poison” е епос с дет сърцевина, което може да се каже за целия албум – дет ядро, което обаче излъчва мрак. Краят е сложен от “Cursed Chemistry”, но е ясно, че това не е никакъв финал, защото ще поискаш да чуеш агресивната епопея отново и отново. Без лицата да са маскирани в корпспейнт, посланието е достатъчно страшно, извиращо и от самото заглавие на албума в превод “Поне ще умрем заедно”, една обречена и безсмислена кауза.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт