Ревюта
Група: Cradle Of Filth      Албум: Thornography      Автор: Warrior Of Ice      Октомври, 2006

Кои са Cradle Of Filth и какво са постигнали би трябвало да е ясно на всеки, който някога поне малко се е интересувал от метъл музика. След един нетипично посредствен за тях запис, какъвто беше “Nymphetamine” (тук може би е мястото да се запитаме кой ли албум не би звучал посредствено след шедьовър като “Damnation And A Day”), британските революционери си дадоха две години, за да изготвят едно ново, силно попълнение в дискографията си. С “Thornography” демоничният секстет прави значителна стъпка във възходяща посока, като внася респектиращо количество нови елементи в звученето си, но без да губи градената си в продължение на толкова години музикална идентичност. Това, което се забелязва моментално, е окончателното разграничаване от блек метъла и прерастването на стила в солидна екстремна амалгама, която не може да се раздроби на части и изследва. “Thornography” е не просто най-мелодичното издание на Cradle от “Cruelty And The Beast” насам; той е израз на едно коренно ново разбиране за мелодика от страна на групата. Същевременно това е и най-тежката им творба след смазващия “Damnation...”, с количествено ограничени оркестрации и почти детаджийски залитания на моменти. Въобще, имаме албум на композиционната динамика и контраста, но на овладяния и майсторски поднесен контраст. Дори най-твърдите моменти са обогатени от свежи хармонии, а още по-интересни нововъведения са прокарани във вокалната секция - Dani за пръв път се опитва да пее сравнително чисто и го прави по твърде сполучлив начин. Разбира се, не е изоставил и характерния полуистеричен изказ, с който се прочу, но като цяло звучи някак по-улегнало и осъзнато. Тавата отново е подчертано китарна, като мотивите в рифовката варират от класически хеви метъл, през яростен траш, та чак до брутален дет. Солата на Paul са смислени, перфектно изсвирени и (което е най-важно) на място. При все забележителното вътрешно разнообразие, което са заложили в опуса, шестимата са съумели да го направят и удивително хомогенен.

Великолепното симфонично интро ни прехвърля в откриващата бичкия “Dirge Inferno” – една от най-екстремните песни в албума, пропита с апокалиптично усещане. На първо слушане не впечатлява особено, но впоследствие носещият риф се закотвя непоклатимо в ума и прави песента моментално разпознаваема. “Tonight In Flames” е по-разчупена композиция, обединяваща агресивното начало с умело вплетени лирични пасажи. Звученето на “Libertina Grimm” е някъде по средата между “Midian” и “Nymphetamine” и навява приятни спомени посредством стена от китарен саунд, доукрасена от ефирни партии на клавир. На места в “Byronic Man” се промъкват готик нюанси, които обаче нямат нищо общо с тези от “Cruelty…”, а са по-замечтани и ненатрапчиви. Страховете на някои закоравели фенове излязоха безпочвени - Ville Valo от HIM се разписва с кратко и добре премерено включване чак към края на парчето. “I Am The Thorn” е нова бърза и безкомпромисна резачка, която съвсем закономерно навява асоциации за края на света. Тук най-ясно личи и музикантската класа на състава, оставен да се развихри на воля. Макар и да не е от най-дългите, “Cemetery And Sundown” несъмнено е най-разноликата от новите песни, включваща интересни псевдохорови моменти, богатство от мелодии и смени на темпото. “Lovesick For Mina” започва полуакустично, за да стресне слушателя мигове по-късно с рязко втвърдяване, от своя страна последвано от забавяне и съчетание на чиста соло китара с вълшебно пиано – редуване, което продължава до самия й край. Кулминацията идва с “The Foetus Of A New Day Kicking”, което е сред най-енергичните и завладяващи парчета в историята на групата, донякъде напомнящо на “Coffin Fodder” от предишния албум. “Rise Of The Pentagram” e нещо качествено ново за бандата, бидейки първият й истински и завършен инструментал. След кратко стихотворно въведение с готическо-похотливо звучене, се впускаме в една оркестрирана метъл вакханалия, в която преплитането между китари и високи цигулки е съвършено реализирано. Закриващата “Under Huntress Moon” изненадва с олдскуул Cradle звучене, за което в немалка степен допринасят хипнотичните вокали на Sarah Jezebel Deva, както и езическата символика в текста. Така кръгът се затваря – старо и ново се сливат в образец за творческo развитие и максимално оползотворен потенциал.

Дори при сериозна злоупотреба с него, “Thornography” не спира да увлича и да разкрива нови детайли с всяко следващо слушане. Cradle Of Filth излизат от един кратък период на застой с изключителен запис, достоен да бъде поставен редом до вече утвърдилите се техни класики.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт