С екстравагантен и на моменти налудничав финес датчаните от Beyond Twilight ни поднасят своя трети дългосвирещ опит – “For The Love Of Art And The Making”. Ключовата дума отново е прогресив, накъдето и да погледнеш. И то не от онзи топъл и позитивен прогресив на Dream Theater или Abydos, а по-скоро от онзи мрачния и жлъчен, който се родее с Evergrey и ранните Adagio. С други думи, групата продължава поетата още от предния албум (“Section X”) линия, макар и с променен състав. Традицията всеки албум да е с нов вокал е спазена и Beyond Twilight ни представят Bjorn Jansson, който със своя звънък, ясен и топъл глас приятно напомня на Kelly Sundown Carpenter за радост на верните фенове.
И отново традиционно за Beyond Twilight албумът е концептуален, но този път извън всякакви граници. В структурно отношение тавата наподобява гигантски пъзел, на какъвто е оприличена и от самата група. Той е съставен от едно единствено парче, разделено на 43 секции, които могат да се слушат във реда, в който са представени в тавата, но могат и да бъдат подредени произволно, като по този начин променят коренно историята. Която, учудващо, липсва... Този път Finn Zierler е решил не само да не предостави завършена история, но и умишлено е изпуснато обяснението за значението на отделните части. Единствено музика е текстове ни водят към разгадаването на сюжета. Дори и те - на места лаконични, на места напълно объркващи - оставят предостатъчно място за развихряне на собственото ни въображение. Но като цяло насоката е очевидна – обстоен преглед на творческия процес, както и на всички емоции, пораждащи и съпътстващи създаването на изкуство. Подобен подход с произволна последователност на песните предприеха тази година и Dream Quest в лицето на далеч по-несполучливия “Centralia”. Предчувствам, че ни очакват и още много такива албуми в бъдеще (за щастие или не)... Дори в музикално отношение Finn Zierler ни демонстрира своя неизчерпаем набор от идеи. Той отхвърля с лекота превърналите се напоследък в стандарт математически изчисления като метод за изграждане на музика. Забравете математиката и всичко, което е логично по своята същност, и се потопете в най-дълбоките дебри на човешката емоционалност, тази, която оставя цялата логика на заден план. Макар преобладаващото чувство да е мрачно и потискащо, емоционалният заряд варира от най-чиста злоба до почти детинска закачливост и палавост, превръщайки албума в изтънчена дисекция на човешката психика и душевност. Обективна преценка за палитрата от чувства може да се придобие единствено при прослушване на творбата от начало до край (доколкото тези две думи не са загубили смисъла си тук), а и взети поотделно, композициите не се отличават нито със завършеност, нито с някаква по-ясна идея. Изобщо, албумът преминава като хала през общоприетата визия за музика. Шеметно се редуват мелодии, ритми, чувства (повечето секции варират около 40 секунди), обединени в едно цяло с потресаващо майсторство. Първите няколко секции са пример за истински величествен метъл – такъв, какъвто сме свикнали да чуваме от шедьоврите на симфоничната агресия. Безупречното “In The Eyes Of My Soul” респектира с магнитута си – разтърсващ, класически. Следват няколко истински прогресив удара, които бавно преливат в безформеното и все пак красиво “I Moved”. Забързваме към няколко бавни и приятни композиции, рязко сблъскващи се с трашърското “Dark Wild Rage”. Само след секунди ни залива чиста и неподправена красота, неподдаваща се на стилово определяне (“I Know Why The Caged Bird Sings” или “ItEomS - First Movement Modulated With Irony”), само за да ни подготви за грандиозния финал.
Макар и на пръв поглед творбата да изглежда хаотична, тя се подчинява на свой собствен, вътрешен ред – един организиран хаос, впримчен в собственото си непокорство. Като полудели се редуват метъл, джаз, техно, класика и дори стилове, за които още няма измислени имена. Една от композициите (“Past The Magic Part II - Rhythmic Laughter”) е изградена от мелодичен смях, за друга (“The Black Box Of Reverse”) е използвана основна мелодия от по-рано, която е изсвирена на обратно. Албумът не блести с особено сложни и забързани китарно-клавирни сола, но е подчертано техничен и музикантски. Качеството на запис и миксирането не се подлагат на критика, защото са близо до съвършенството. Отговорен за това е отново мастърмайндът Finn Zierler, в чието студио и от когото е записан и миксиран албумът, и който по зашеметяващ начин е успял да постави акцентите така, че да засили ефекта максимално. И може би е логично сблъскването на албума с първоначалното ми отрицание. Сложността му надали би позволила приемането му от едно слушане, а пълното вникване е напълно изключено - съмнявам се дори Finn Zierler да е наясно какво е създал. Един истински пир за всеки прогресив фен. И ако все още не сте убеден в глобалната му значимост за музиката като цяло, то поне едно е сигурно – “For The Love Of Art And The Making” е доста сериозна заявка за титлата “албум на годината”.
