Твърде силна стана конкуренцията в мелодет жанра. Двете основни съревноваващи се сили естествено са Швеция и Финландия. Вторите изкараха няколко изключително талантливи млади групи през последните няколко години. Почти се притесних за създателите на жанра, но това бързо отмина с появяването на групи като Scar Symmetry и Sonic Syndicate – новите свежи попълнения на Nuclear Blast. Сега Scar Symmetry представят на вниманието ни втория си дългосвирещ албум – “Pitch Black Progress”. Без да е изпълнен с нечувана иновативност или със значими промени в сравнение с тавата “Symmetric In Design” от 2005-та година, новото произведение на шведите е стегнато, мощно звучащо, изпълнено с енергия и разнообразно. При все нормата мелодетът постоянно да се разширява стилово (царе на което са датчаните Mercenary), Scar Symmetry са съумели да съхранят някои от основните черти на т. нар. Гьотеборгски метъл. Насечени бързи двойни китарни рифове, разчупени барабани, напрегнати харш вокали, всичко това подправено с необходимата доза мелодичност в лицето на чисто пеене и извисени сола. Лирическото съдържание също е прилично, наблегнато е на по-мрачните теми от живота, но на музиката е отделено повече внимание. Албумът е отлично продуциран и може да послужи за учебник на всички, желаещи да направят нещо в този стил. Освен това музикантите и техният технически екип са се постарали да използват всичко най-ново и модерно в звукозаписната техника, за да създадат един богат звук и интересни ефекти, радващи звуковите възприятия. Това, че “Pitch Black Progress” излезе значително бързо след дебюта, не трябва да ви притеснява, няма никакъв компромис с песните, като нито една от тях не е безсмислен пълнеж. Дори близък по звучене с предшественика си, новият албум е значително музикално обогатен, групата звучи по-уверена в преследването на целта си. Може би единствено откриващото “The Illusionist” (към което има заснет изключителен клип) е явно близо до предходните им песни. Това не значи, че песента е лоша, по-скоро групата подхожда последователно в прогреса си в продължение на всичките тринадесет песни от албума. А музикантите са се справили с тях отлично, те са увлекателни и веднъж пуснеш ли си диска, го изслушваш от началото до края, затова няма и да се спирам на отделна песен – приемам албума като едно цяло. Китарите са технично изсвирени, остър стържещ звук от време на време изпъстрен с електронни ефекти, а солата са образцови. Особени похвали заслужава вокалиста Christian Alvestam, който отново се е заел и с чистите, и с харш вокалите. Въпреки тежката задача, се справя отлично, като този път дори е наблегнал повече на чистото пеене, което очевидно е силно повлияно от Dan Swano и донякъде дори от Roy Khan. Придава много модерно (но не комерсиално, разбира се) звучене на Гьотеборгския метъл, от което могат да вземат поука дори и някои стари, вече утвърдени групи в този стил. Като цяло музиката много напомня на по-ранните мелодични неща на In Flames и донякъде на Soilwork, но е значително развита и осъвременена със съществуващите по-високи изисквания. С “Pitch Black Progress” Scar Symmetry създават впечатлението, че музиката им се удава много леко и всичко е преценено и на мястото си. Албумът е направен с хъс и желание и показва музикантите като умели инструменталисти с поглед в бъдещето.