Ревюта
Група: Rhapsody Of Fire      Албум: Triumph Or Agony      Автор: Warrior Of Ice      Септември, 2006

Едни от основоположниците на симфоничния метъл отново са тук след двугодишно студийно мълчание – с ново име, но с неповлияна от тази промяна творческа ориентация. За пръв път в кариерата си групата не предлага нещо ново и изненадващо. “Triumph Or Agony” до голяма степен следва насоката на предшественика си “Symphony Of Enchanted Lands II” – композиционно, инструментално, всякак. Не може да се отрече, че са изгубили елемента на непредсказуемост, но това така или иначе се случва с всяка голяма банда в даден момент, а и момчетата дори само дотук имат издадена повече новаторска музика, отколкото може да се чуе в далеч по-обширни дискографии от тяхната. Същевременно са успели да компенсират въпросната липса, шлифовайки до съвършенство всеки миниатюрен фрагмент в парчетата си. Истината е, че Rhapsody вече са достатъчно уважавано име и могат да си позволят да се съсредоточат в рамките на изградения си стил, без непрекъснато да го обновяват, както правеха до неотдавна. В новия запис бързината и тежестта отстъпват пред мащабност, разгърнатост и завладяваща епичност. Металните постройки не изпъкват колкото в някои от по-старите творби, като на заден план ги изместват могъщи оркестрални и хорови партии. Соловите акции са удивително малко, но още по-удивително е, че отсъствието им въобще не се чувства. Това се дължи най-вече на факта, че за последните четири години Luca Turilli и Alex Staropoli израснаха в изключително зрели композитори. Вследствие на това вече не е нужно музиката им да е иновативна, свръхбърза, или пълна с умопомрачителни инструментални сражения – тя е достатъчно впечатляваща и сама по себе си, без каквито и да е украшения. Свиренето на групата не се нуждае от коментар – класата, която са доказвали многократно, е все така налице. “Triumph Or Agony” се явява втора част на новата сага, в която наред с развитието на сюжета Luca е обърнал внимание и на историята на създадения от него фентъзи свят: изковаването на Изумрудения меч, обстоятелствата, предшестващи войната и т.н.

Интродукцията “Dar-Kunor” посреща с енергично-тържествено, но в никакъв случай оптимистично настроение: тихи вълшебни думи, произнесени на древен език и готически оркестрален фон. Заглавната песен поставя стандартa, към който следващите я повече или по-малко ще се придържат: изнесени на преден план вокали, пленителни до степен на обсебване припеви и силно ударение върху симфоничното начало. “Heart Of The Darklands” е едно от малкото истински пауър изпълнения в целия албум, издържано в бързо темпо и изпъстрено от интересни китарни номера на Turilli. “Old Age Of Wonders” е типична за Rhapsody акустична пиеса в полусредновековен стил, изпълнена с присъщите за периода инструменти – лютни, цигулки и прочие. Сравнения с “Forest Of Unicorns” не биха били неуместни, но тук музиката звучи някак по-жизнено и непринудено. “The Myth Of The Holy Sword” започва съвсем по Manowar-ски надъхано, с барабанни набивки и почти речитативни вокали, но впоследствие прераства в наелектризиращо среднотемпово великолепие. “Il Canto Del Vento” продължава традицията на бандата, започната в “Power Of The Dragonflame”, да включват по една бавна, епична песен, изпълнена на роден език. Резултатът е впечатляващ, но като балада “Son Of Pain” е още по-силна, най-вече заради прочувственото изпълнение на Fabio, което я нарежда до шедьоврите “Lamento Eroico”, “Wings Of Destiny” и “Warrior's Pride”. В “Silent Dream” се усеща спокойна, сигурна целеустременост, съчетана с умерено влияние от късните солови неща на Luca. Емоционалната “Bloody Red Dungeons” бавно, но безпощадно обгръща съзнанието, докато в един момент слушателят не започне неистово да приглася на хора. “The Mystic Prophecy Of The Demon Knight” е задължителната завършваща сюита, пълна с разнородни теми, преходи и нарации – нова блестяща перла в колекцията от подобни пространни композиции на петимата. Тук е и единственият момент, позволяващ да чуем малко агресивни вокали, които толкова добре се удават на Fabio. “Dark Reign Of Fire” се явява аутро на опуса с подчертано саундтраковото си внушение и отново ни праща в началото с тайнствен елфически шепот...

В заключение идва заслуженото признание, че Rhapsody са създали поредния си дългосвирещ героизъм. “Triumph Or Agony” е съвършеният фентъзи метъл, който човек може да слуша къде ли не – разхождайки се във ветровит и облачен ден, седнал с приятели пред ролева игра, или посрещащ изгрева от някой планински връх. Магията, която покори хиляди сърца още в “Legendary Tales”, не е угаснала.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт