Ревюта
Група: Blind Guardian      Албум: A Twist In The Myth      Автор: Warrior Of Ice      Август, 2006

Който е очаквал поредната малка революция от новия албум на Blind Guardian, ще остане разочарован. Който се е надявал на завръщане към корените – също. За пръв път от много време немските майстори не правят огромен скок в звученето, а по-скоро поднасят един перфектно изпипан запис, реализиран в маниера на последната им творба – “A Night At The Opera”.

След като си изградиха безупречната репутация на пауър метъл законодатели, момчетата от Крефелд смело го удариха на експериментаторство, което даде на сцената откровено гениална музика. “A Twist In The Myth” по свой начин продължава тази тенденция в музицирането на четиримата, макар и в значително по-скромен мащаб. Композициите наистина са комплексни, многопластови и мелодични, носещи основните отличителни черти на бандата, но наред с това прави впечатление, че са станали и с една идея по-директни, а употребата на оркестрации и хорове е по-умерена. Това решение не би могло да се нарече стъпка назад – първо, защото води след себе си количествено и качествено подобрени китарни партии, напомнящи ни, че Blind Guardian все още са метъл формация и второ, защото премахва без остатък чувството за претрупаност, което витаеше като призрак из някои галерии на Операта. Неземните вокали на Hansi Kursch както винаги са първото, което хваща слуха. Освен че влага безподобна емоция в пеенето си, той е успял да развие още повече гласовите си качества: това личи в почти всяка от новите песни. В основата на въпросните стои утвърдената комбинация от псевдопрогресарски постройки и нестандартни пауър постановки – вече запазена марка на групата. Неподражаемите китарни хармонии на Andre Olbrich определят главните смислови рамки с присъщите си изненадващи извивки и смени на посоката. Новият барабанист Frederik Ehmke се справя отлично, като без изхърляния в опит да се доказва, присъства повече от респектиращо в музиката.

Мощната “This Will Never End” открива тавата с много страст и енергия, както и с известен привкус на трагичност. Още тук е заложено обещанието за един крайно обсебващ час музика, предизвикателен и пълен с обрати. “Otherland” до голяма степен продължава в същия дух с неудържимо свирене и известно олдскуул настроение. “Turn The Page” е издържана изцяло в стилистиката на парчета като “The Soulforged” и “Battlefield” – сложна и същевременно радващо пленителна, с добавени фолк нюанси. “Fly”, която всеки фен подобаващо е наизустил от сингъла, макар и носеща някои разпознаваеми елементи, се явява най-неконвенционалната песен в албума. С разчупените си, непредсказуеми конструкции тя напълно отговаря на заглавието си, бидейки полет на въображението и свидетелство за неизчерпаемия потенциал на Blind Guardian. “Carry The Blessed Home” е бавно, спокойно и величествено парче, което залага на разгърнатост ала “A Night At The Opera”. Динамична и надъхваща, “Another Stranger Me” изпъква с особено силни ритъм партии. Шестминутната епика “Straight Through The Mirror” е като измъкната от несъстояло се продължение на “Imaginations From The Other Side” – сравнително праволинейна, с вълшебна, силно заразителна мелодия и убийствен припев. Плътната рифовка и стремителното темпо ритъм правят “Lionheart” едно от по-тежките парчета в албума, което наред с това е и може би най-разноликото. Заслушвайки се в текста, човек открива, че противно на първосигналната асоциация, темата в него не е за прочутия английски крал, а за Одисей и спускането му в отвъдния свят, който той се оказава неспособен да напусне. Със средновековното си настроение и старинни инструменти, “Skalds & Shadows” е препратка към легендарните “A Past And Future Secret” и “In The Forest”, подходящи за репертоара на менестрелите в някой кралски двор. В ярък контраст с нея, “The Edge” отново връща тежестта и ритмиката с интересна, сполучлива комбинация от пауър, прог и щипка траш. Финалната “The New Order” обгръща с тържествено наситена, дори приповдигната атмосфера, оставяйки ни с непреодолимото желание да завъртим диска отново...

Също като предшественика си, “A Twist In The Myth” иска доста слушане, за да бъде оценен по достойнство. И отново като в него, песните са крайно разнообразни, но с тази разлика, че тук усещането за хомогенност е далеч по-силно. Въпреки че звучат несравнимо по-зряло и обиграно, отколкото през деветдесетарския си период, бардовете не са изгубили уникалния си усет за магичното и детското, който придаваше живот и красота на старите им творби. Всъщност, истинските фенове не се нуждаят от убеждаване, за да чуят и харесат едно произведение, в което групата е вложила толкова много от себе си. На останалите мога само да препоръчам без очаквания и предрасъдъци да се потопят в поредния мит, сътворен от Blind Guardian...

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт