Въпреки главоломния си старт преди осем години, BloodBound така и не успяха да се възползват напълно от инерцията му, за да седнат на овакантения от HammerFall трон на шведския пауър метъл. От лутането им между гениалност и посредственост все пак се родиха немалко ценни попадения, а след първокласния “Unholy Cross” и не особено паметния му наследник “In the Name of Metal”, бандата сякаш отново е на прав път.
В шестия си студиен опус BloodBound се опитват – и в огромна степен успяват – да преследват онова специфично химново начало, което винаги е било най-силният им композиторски коз. Коз, способен да накара слушателя да преглътне простоватите песенни структури и да припява (на глас или на ум) текстовете за демони, мрак и хеви метъл. “Stormborn” далеч не се стреми да преоткрива някакви скрити жанрови тайни, камо ли да търси нов тип изразителност, но е повече от смислена стъпка в развитието на секстета.
Още откриващата “Satanic Panic” ни потапя в познатата атмосфера, този път с елементи на Powerwolf-ски хорър водевил. Наред с характерната за състава псевдо-окултна тематика откриваме и редица препратки към нашумелия фентъзи епос на Джордж Мартин в едни от най-силните пиеси тук: “Iron Throne”, “Stormborn”, “Seven Hells”… Сред познатите Maiden / Helloween / Edguy влияния на места се промъква и солидна доза Sabaton, но всичко е споено в достатъчно хомогенна и повече от завладяваща музикална сплав. Впечатляващите вокални еквилибристики на Patrik Johansson са подплатени от компетентни, стегнати инструментални изпълнения и резултатът е забележим в грабващите мелодии и зверски припеви на парчета като “Blood of my Blood” и “When the Kingdom Will Fall”. Не липсват и свежи идеи като ефирната фолклорна окраска и детски хорови включвания в “Nightmares from the Grave”, докато праволинейната “Made of Steel” на свой ред е откровено намигане към бащиците Manowar.
Умението на BloodBound да компилират в песните си вдъхновения от редица пауър метъл класици навярно ще бъде посрещнато с усмивки и непринудено куфеене от едни, докато други ще подтикне към (не съвсем безпочвени) упреци в плагиатство. Така или иначе, в “Stormborn” съставът демонстрира увереност в стила си и една нова творческа зрялост, а това често е по-ценно от лишен от покритие стремеж към иновативност.
