“Veronika Decides To Die” е любопитно и донякъде странно заглавие, носещо името си по едноименния роман на Paulo Coelho, но това не трябва да заблуждава. Новото творение на sorrow-метълите от Дания е повече от величествено. За мен ще бъде истинско удоволствие и мъка да коментирам този албум... Удоволствие, заради всичко което е албума, а мъка, заради мрачния път през който трябва да премина, за да успея да опиша част от емоциите, които Saturnus предлагат. Изисква се завидна смелост за да слушаш и почувстваш Saturnus. Малко са групите, които могат да вземат цялата болка и тъга през която си минал, преминаваш и ще минеш, да я поставят пред теб, и ти да седиш завързан и да й се наслаждаваш... Saturnus са точно такива. Ужасни, гадни, гениални.

Не мога да си позволя да коментирам песните от албума поотделно, защото в такива моменти чувствам колко беден е човешкият речник всъщност. Самите парчета предлагат едно пътуване, едно потъване, чувство на безтегловност. Когато емоциите са поставени толкова директно, колкото във “Veronika Decides To Die”, слушателят няма друга опция освен да отвори сърцето си, за да бъде прободено с кинжал. Но не боли... Болката лекува болката, затова ти се иска да слушаш това "нещо" още и още... Saturnus са като точков масаж. Когато има проблемна зона, тя боли. Логично се масажира допълнително и боли още повече. Когато боли сърце, лекарсвото е “Veronika Decides To Die”.

Saturnus доказват за пореден път гения си, със смея да твърдя, най-изпипания и пълноценен албум в дискографията си. Това, разбира се, не означава, че подценявам предишните им две дългосвирещи творби, особено любим сред които ми е "Martyre", но опитът във “Veronika Decides To Die” е достигнал съвършенство. Това е албум, който заслужава всички възможни високи оценки, също така заслужава да бъде купен на оригинално CD и слушан с питие в ръка. Защото такива албуми са веднъж в живота.