При все че са очевидно повлияни от класиците в жанра, Sabaton са една от малкото съвременни пауър метъл групи със собствен, лесно разпознаваем стил. Докато всички се надпреварват в стремежа си да звучат като Manowar или Helloween, петте шведски момчета правят нещо до голяма степен уникално и го правят с много отдаденост и професионализъм. Миналогодишният им запис “Primo Victoria” беше музикален аналог на злобно кроше в зъбите на всички, които твърдяха, че пауър метълът се е изчерпал тотално и предричаха залеза му. Без да го надминава, “Attero Dominatus” успява да задържи същото ниво, което само по себе си е невероятно постижение. В новата тава праволинейни, задължаващи към куфеене рифове се редуват с добре премерени сола, които не се натрапват на слуха, а епизодичните фонови включвания на клавира отлично запълват малкото празнини между тях и стегнатата ритъм секция. Joakim Broden отново изпъква със специфичния си глас – плътен, дълбок и тотално завладяващ.

Откриващата едноименна резачка синтезира всичко, най-характерно за звученето на Sabaton – мощ, патетика, директност. Joakim изкрещява на латински “Унищожете тиранията!” и отприщва стихия от препускащи китари и могъщи хорове - достойно оформление за падането на Берлин в края на Втората световна война. Верен на себе си, фронтменът за пореден път е посветил текстовете си на исторически събития. Динамичната “Nuclear Attack” се спира на случилото се в Хирошима и Нагасаки, като носи в себе си опустошителна енергия – неслучайно бандата я изпълняваше по концертите си още преди появата на албума. “Rise of Evil” разкрива едно ново лице на групата, като в рамките на над осем минути описва идването на Хитлер на власт в Германия и началото на Холокоста. Бавна, със смазващо тежки моменти и нагнетена до крайност атмосфера, тя показва, че стига да пожелаят, Sabaton могат да бъдат разнообразна и разчупена група. Може би най-запомнящото се парче в албума е “In the Name of God” – на него човек просто става и беснее до изнемога, като наред с това припява. Носещият риф навява асоциации с King Diamond, но впоследствие с включването на вокалите и напредването на композицията това чувство отслабва. Тук темата е за религиозния фанатизъм и актовете на безумие, които той провокира. “We Burn” е кратка и доволно бърза бичкия за етническия конфликт в Сърбия, а “Angels Calling” пресъздава окопния ужас по време на ПСВ посредством наслагване и контраст на емоции – от меланхоличното въведение, през драматичното разгръщане на постановките, до изпълнения с безнадеждност край. “Back In Control” е типичното батално парче – енергично, целеустремено и агресивно. “Light in the Black” се явява нещо като концептуален близнак на “Purple Heart” – епичен химн за падналите в бой войници с лек баладичен привкус. По същия начин “Metal Crue” продължава смислово “Metal Machine”, бидейки нов страхотен трибют към цялата класическа метъл сцена – и като текст, и дори като музика. (Гостуване в нея записва Christian Eriksson от Skyride, ако се чудите чии са писъците.)

Дотук за 2006-та година “Attero Dominatus” съвсем закономерно е без конкуренция в своя жанр. Пожелавам успех на Sabaton, а на сцената – повече такива групи!