Dreamscape, Dreamscape… Не беше ли това прог метъл шайката от Германия, издаваща от дъжд на вятър по един албум? Групата, сменила почти толкова вокалисти, колкото и барабанисти? Не, няма грешка, именно за тях иде реч. Поради неясни за мен причини, момчетата не са толкова известни сред феновете на този стил - факт колкото тъжен, толкова и несправедлив на фона на четирите издадени от Dreamscape дългосвирещи албума. Наистина, бройката е повече от незадоволителна за периода от десет години съществуване на групата, имайки предвид фертилността на маса други банди в това отношение. Качеството, обаче, си казва думата и донякъде оправдава горното – всеки един албум на Dreamscape досега ни предлагаше нещо забележително от музикална гледна точка, потапяйки ни в един свят на мелодика и хармония. Новото отроче на бандата, озаглавено “5th Season”, също има какво да ни представи. О, да, и то в изобилие...

Основните заподозрени и този път са китаристът Wolfgang Kerinnis и клавиристът Jan Vacik - единствените оцелели членове на групата през годините, изключвайки басиста Bernhard Huber, но е повече от ясно, че двамата винаги са имали както водещата роля, така и последната дума, когато стане въпрос за изготвянето на нов албум. Но в новата тава на немците светлините на прожекторите са фиксирани достатъчно задоволително върху вокалиста Roland Stoll, поел тази роля едва от издадения преди три години “End Of Silence”. Първите два албума също бяха записани с различни вокали и без да ги наричам велики шедьоври, всеки един от тях е уникален сам по себе си. Съвсем заслужено Stoll получи шанс да поеме водещата линия и във “5th Season”, а крайният резултат е доста повече от задоволителен – още в откриващите парчета “Fed Up With” и “Borderline” ставаме свидетели на чиста проба мелодичен прогресив, характерен за бандата по начало, примесен с напълно синхронизирани вокали. Именно хармонията е свързочният елемент на всичките девет композиции, изпълнени изключително професионално и изпипани до степен на съвършенство. Красивите мелодии, по-драматичната от всякога рифовка, нарочно потопеното контрастно пеене на Stoll и съвсем не на последно място, виртуозно изпълнените сола, си казват своето. Несъмнено перлата в албума е едноименната “5th Season”, предлагаща по много от изброеното дотук в рамките на една абстрактна петнадесетминутна композиция. Пословичната балансираност на немците си личи и в по-агресивното изпълнение “Deja Vu”, напомнящо стила на Pyramaze, следвано от разпускащото “Somebody” и симфонично ориентираното “Phenomenon” – разнообразно, с впечатляващ инструментал, космически сола и мелодия, накратко - поредният шедьовър в тавата. Въобще, песните в албума не бива да бъдат подценявани, а ако някой все още таи съмнения, предлагам да се заслуша в закриващите “Different”, с по-тежката си рифовка и в същото време меланхолична насоченост, елегичната композиция “Point Zero”, както и единствената характерно отличена балада – “Farewell”, явяваща се и финално парче за албума.

Сбогуването в края, за мое огромно съжаление, се оказа тъкмо на място. Защо ли? Всичко е много просто, а аз може би трябва да поправя изказването си по-горе относно състава на групата. Да, отново има промени - можем преспокойно да кажем едно довиждане както на самия Stoll, така и на клавириста Vacik. Каква изненада, нали?! Поне на мен играта на рулетка с членовете на бандата започва да ми писва, а за самите тях не искам и да се замислям... Искрено се надявам тези кардинални промени в един момент да не се отразят пагубно на Dreamscape, защото момчетата определено заслужават повече внимание и адмирации. Досега винаги са съумявали да демонстрират завидно качество, така че им пожелавам успех и този път с надеждата, че следващият албум ще бъде ако не още по-добър, то поне в духа на “5th Season”. Смятам, че недоволни няма да има.