Mors и слаб албум? Естествено, че такова нещо не може да бъде. Единственият мрачен момент в съществуването на групата е, че 11 години след дебюта “Inhumanity” тя си остава една от най-добре пазените тайни на мелодичния дет метъл, вместо да бъде популярна, както заслужава. Слава на Рогатия, че финландците са инати, а и с име като “Смъртта е началото”, евентуалното им следващо разпадане би могло да доведе само до следващ албум.

Е, как започва петата “ера” на групата? Впечатление прави, че този път Mors са много, ама много мрачни. Освен това парчетата им са учудващо праволинейни, което е приятна изненада, защото бандата не е изгубила и частица от изобретателността си. Просто вихрушката от идеи е била редуцирана до най-смисленото и доброто сред тях, а то е било разположено в старателно изпипани аранжименти. Чисти вокали няма, а заемките от електронната музика са сведени до абсолютен минимум. Остава чистокръвен фински мелодет, който можем да сравняваме с Children Of Bodom, но не и с Dark Tranquility. Формулата “яки рифове, скоростни сола, меланхолични мелодии, спийд ритми, дране” е предъвквана около сто хиляди пъти, но когато Mors Principium Est се захванат с нея, резултатът е направо епичен.

“Dawn of the 5th Era” съдържа 10 песни, предшествани от интро, и в тях е концентриран само топ-материал. Не, албумът не може да се нарече шедьовър, както оценка 5.50 не е точно равносилна на 6.00. Като повечето страхотни банди с изковано собствено звучене, и Mors залагат изключително върху това да се представят в най-добрата си форма и да бъдат малко по-добри във всеки следващ албум. Амбициите да изумят цялата метъл сцена с някоя безвременна класика са останали встрани. Постоянството на групата е добре дошло, но тя има потенциала да променя облика си във всеки албум, и отново се увенчава с успех. Надявам се качеството и праволинейността на “Dawn...” да насочат повече погледи и уши към Mors. Не само защото групата е сред най-добрите в стила си, но и защото има капацитета да го иновира, вместо да върви по безопасните улички.