Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
PRIMORDIAL
Автор: Shogot
28 Ноември, 2014
Интервю с PRIMORDIAL

Война, политика, любов, сила. Близо три десетилетия след създаването им, Alan “Nemtheanga” Averill е горд, че Primordial все още отказват да играят играта на компромиси.

От последния албум на Primordial изминаха три години. Какво се случваше с групата през това време?

Ами, остаряхме [смее се]. Решихме да си дадем повече време. Участвахме на фестивали, обърнахме внимание и на личния си живот. В Primordial наистина се нуждаем от време. Не бихме искали да прибързаме. Нещата трябва да се случват от само себе си. А времето на Primordial тече по-бавно. Не сме група, която издава по албум в годината. Просто чувстваме, че моментът е настъпил и едва тогава започваме да мислим за студиото. Би могло да отнеме години, преди да стигнем до този етап отново.

За цялото си съществуване успешно се утвърдихте като институция в екстремния метъл.

Определено е институция. За мен това е една 24-годишна институция. Но въпреки всичко имам и “нормален” живот, за който да се грижа. Когато сме извън бандата, между нас буквално не се случва нищо. Не се срещаме, не ходим на репетиции. Както казах, за да се случат отново, тези неща изискват определено време, защото все още имаме над какво друго да работим.

“Where Greater Men Have Fallen” е сякаш тенденциозно записан в традициите на 80-те.

Да, прав си, Алекс. За мен това е най-добрият звук, който някога сме имали. Не харесвам съвременния, сгъстен, лъскав саунд. Старото, аналогово звучене винаги е било по-качествено. Не желаем Primordial да звучи като някаква машина. Искаме да звучи като група.

Как точно ви повлия новата продукция?

За да бъда честен, мисля, че обособяването на инструментите и на цялостната продукция през 80-те е далеч по-отчетливо от това на 90-е и Новото хилядолетие. Ако можеш да ми откриеш един блек метъл албум, който притежава по-добър звук на барабаните от първия Black Sabbath, значи добре си се постарал. Защото 95% от тях… не, 99% не го притежават. Толкова е просто. Тогава албумите се записваха по-добре и съответно бяха продуцирани на по-високо ниво. Аналоговият звук е нива над Pro Tools и всякакви тригери. В случай, че някой не е съгласен и иска да направи съвременен запис – ок, действай. Но тук в Primordial залагаме на живия, широк, дълбок саунд. Идеално ни подхожда! 

Как се различава новият албум от, да кажем, “To the Nameless Dead”?

Може би си дадохме повече време. Като изключим, че ни струваше повече пари, барабаните са много по-отворени, цялостната атмосфера е с една идея по-тежка, по-мрачна и по-жива. Това обаче отново е Primordial. Можеш да чуеш, че е същата група. Не сме се променили. Същевременно считам, че “Where Greater Men Have Fallen” е една нова глава в историята ни. Мисля си, че “To the Nameless Dead” и “Redemption” [at the Puritans Hand] вървят ръка за ръка, точно както и предхождащите ги два албума [“The Gathering Wilderness” и “Storm Before Calm”], докато новият създава една различна атмосфера. Тя е по-мрачна, а може би това е и голямата разлика.

Сигурно не е лесно да отстояваш собствената си идентичност, без да навлизаш в досадно самоцитиране.

Всяка банда има своя характерен почерк, с който да се идентифицира. Сигурен съм, че новият Motörhead звучи сякаш е изваден директно от 80-те. Същото важи и за Primordial – такта, бийтовете винаги ми напомнят на нещо, което вече сме изсвирили. Опитваме се да го избегнем. Понякога обаче е неизбежно. В други случаи попадаш на съвсем различна идея или правиш коренно различен аранжимент. Но не бихме могли да се променим драстично, а и не искаме. Това сме ние. Наясно сме със себе си и се стараем да не мислим много върху този аспект.

Значи не сте сметнали за необходимо да промените подхода си?

Все още репетираме по същия начин, срещаме се в студиото, спорим и си крещим един на друг, така че подходът ни почти не е мръднал. Сега просто решихме да използваме друго оборудване, но в края на краищата подходът ни си е същият от 91-ва насам.

Въпреки това в годините групата еволюира по изключителен начин. Какво е твоето обяснение?

Най-простият отговор е, че вече не съм на 18 [смее се]. Израстваш като човешко същество, развиваш се като музикант, разбираш повече, научаваш повече [за живота]. В случай, че все още бях същият човек, който бях и на 18, нямаше да имам никакъв напредък и като музикант.

Primordial има постоянен състав повече от десет години. Как се съхранихте като група?

Защото сме честни един към друг, а и не сме рок звезди. Не се притесняваме да влизаме в спорове, взаимно да се конфронтираме. И още веднъж – много сме искрени. Там е силата ни. Имаме манталитета на улична банда – нещо от сорта на “ние срещу света”. Това е нашата гледна точка. Отказваме да играем играта на компромиси.

Да се върнем на “Where Greater Men Have Fallen”. Откъде идва заглавието?

Търсех възможно най-простичкото заглавие. То обаче означава, че независимо кой си и какво се опитваш да постигнеш, ти вървиш по стъпките, където по-велики от теб са се проваляли дълго преди да те има. Би могло да става въпрос за война, политика или любов. Или сила. “Where Greater Men Have Fallen” залага на една по-свободна тема. Темата за разбитите мечти и неспазените обещания.

Значи все пак албумът има някаква концепция.

Не съвсем. Не и по онзи начин, по който бяха концептуални предишните ни албуми. Този път ми се искаше да оставя възможност за интерпретация. Върнах се назад във времето към края на XIX в. – какво се е случило, как е описано в различни източници. Настъпването на XX в. е и началото на голямата технологична революция. Същевременно идват Първата и Втората световни войни – едно клане в нови мащаби. Конфликт и разруха.

Продължаваш да черпиш идеи от историята.

Разбира се. Все още се вдъхновявам от история, но в “Where Greater Men Have Fallen” тя не е всичко. “The Alchemist’s Head” е посветена на Уилям Блейк… Много е различна. В нея има малко олдскуул Voivod, някои препратки към Neurosis и Deathspell Omega.

Някои от любимите ми групи!

Абсолютно! Обичам тази атмосфера – мрачна и хаотична. Обезпокоителна, пълна с клаустрофобия. Тази песен и “Ghosts of the Charnel House” са много нетрадиционни. С тях се стремихме да прекрачим границите, да провокираме. Затова и те се нуждаят от различна нагласа. Говорейки за темите в албума, “Babel’s Tower” е за някой, който е лишен от възможността и правото си да комуникира. В “Where Greater Men Have Fallen” има много скрити послания. Не можем да говорим за някаква магическа формула в писането на музика и текст. Всеки път вдъхновението е различно – книга, личност, филм. Или ново място. 

В този ред на мисли, кое беше най-голямото ти предизвикателство като автор-текстописец?

Може би “The Coffin Ships”. Да, точно тя! Изписах куп страници, просто не можех да се спра. В личен план най-голямото ми постижение беше, че успях да ги синтезирам и да извлека текст на песен, без той да звучи като урок по история.

Гласът ти, Alan, е един от най-разпознаваемите в метъла. Често обаче това, което чувам в него, е болка. Огромна, неприкрита болка. Откъде идва тя? Съществува ли в действителност?

Съществува, защото пея за реални неща. Това не е нито фентъзи, нито мит. Primordial е фактология. Става въпрос да бъдеш ангажиран към случващото се по света. Дори ако го разглеждаш като изкуство, това, за което пеем, е истина. Тази болка е истинска. Тя е част от нашата история, от нашата култура, както и от бъдещето ни. Това, което чуваш, е същото, което ти се случва.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт