Годината отминава и вече започвам да гледам по-обективно на въпроса кои са стойностните албуми, появили се в рамките й. Те са много, но безспорно сред тях се намира и “Hangman’s Hymn” на Sigh. Японците не се държат за корените си и продължават да експериментират, а това е жизненоважно нещо за една група от авангард метъл жанра. Отново сред траш/блек рифовката се долавят ненормални странични звуци, а Mirai се дере без спирка.
Sigh са японският отговор на групи като Solefald и Dodheimsgard, и то какъв! Когато ги чух за първи път, ми направи впечатление, че албумите им са много майсторски изпълнени и че наистина имат уникално звучене. “Hangman’s Hymn” е седмият дългосвирещ опус на японската дружина. Този факт показва, че това е състав с минало, а по-добре запознатите с него знаят през колко стилови промени е преминал той. Новата тава на Sigh е с няколко крачки пред “Gallows Gallery”, който беше много противоречив и посредствен запис. Наистина се радвам, че японците надминаха себе си, защото музиката им е наистина уникална!
“Hangman’s Hymn” ни представя блек/траш метъл в комбинация с немска класическа музика, на моменти се долавят и елементи на църковна такава. Записът стартира режещо с бичкията “Introituskyrie”, която има за цел не да ни запознае с концепцията, не да ни покаже атмосферата на албума, а да ни предупреди, че той спокойно ще ни отвее като едното нищо. Във всяко следващо парче рифовката е безпощадна, но колкото и странно да звучи, тя въобще не пречи да се чуват и мелодичните пасажи, за които са използвани пиано, саксофон, цигулки и други инструменти. Такова разнообразие в композициите рядко може да се забележи. “Inked In Blood” е една от най-успешните техни песни въобще, като е едновременно безкомпромисна и мелодична. Концепцията се разбира след преслушване на целия албум, но общо взето става дума за насилието като форма на защита и лудостта, обхванала хората. За да разберете по-добре идеята, ще цитирам част от текста на “Death With Dishonor”, която е и моята най-любима песен от “Hangman’s Hymn”:
I don't believe in glory after death
I need it now. I want it now
I don't believe in torture after death
I'm glad to be burned if it's my fate
I don't believe in fame after death
You need it, you want it now!
I don't believe in losers illusions
I refuse to live in dreams...
Sigh дадоха един урок по това как се прави качествен авангарден метъл! Този откачен запис трябва да бъде чут от всеки фен с по-разкрепостен вкус. Наистина силен, “Hangman’s Hymn” е от емблематичните творби на японците и съм убеден, че след време повече хора ще обърнат внимание на групите от Япония - там наистина са много напред с материала!
