В живота на всеки рок и метъл критик идва онзи весел, но и доста неловък момент, в който трябва да се изкаже за новия албум на AC/DC. Та какво, по дяволите, има за казване тук? Всички - даже дядо ти, който им е набор - знаем кои са AC/DC и как звучат! Да не говорим, че когато една група вече 40 години не е спирала да свири, да пътува и да се харчи в планетарен мащаб, нейният продукт е имунизиран срещу критики, защото явно е адски успешен. Тази група е толкова голяма, че даже бесният роден чалгаджия Валдес я възпява в безсмъртния рефрен “обичам курвите, разврата, AC/DC и парата!” Смешно и наивно е да имаш каквито и да е претенции към тях. И все пак, нека не се предаваме още сега пред иконичността на австралийците.
По същество, “Rock Or Bust” идва шест години след чудесния “Black Ice”. Той съдържа 11 здрави, прави, корави парчета на AC/DC. Те са белязани от единственото нещо в състояние да разтърси една група, непроменяла състава си от 1994-та г. Малко преди барабанистът Phil Rudd да се забърка в схема, достойна да продължи “Breaking Bad”, научихме, че животът е нанесъл ужасяващо проклятие на Malcom Young - деменция, отнела умението му да формира краткосрочна памет. Представи си какво е да си на 61 години, да си жизненоважна фигура в световноизвестна дългогодишна група, и изведнъж да не можеш да си спомниш какво ти се е случило през последните две минути, камо ли в коя тоналност е еди-кое-си парче, което си написал с покойния Bonn Scott на младини!
Въпреки отвратителността на деменцията, съоснователят на AC/DC остана в дружината до момента, в който не можеше да се грижи сам за себе си. Това му е отнело възможността да участва в създаването на “Rock Or Bust”, но е отворило вратите за изява на доверения му племенник, Stevie. Изпълнението на 58-годишния член на клана Young доказва, че рокендролът тече във вените на фамилията. С други думи, AC/DC са си същите, което не означава, че няма да доловиш разликите, ако се заслушаш. Идеите на Stevie се вписват перфектно във формулата на групата, но стилът му е по-сдържан и дискретен в сравнение с този на Malcolm. Племенникът свири по-леко и залага на изчистени, семпли блус линии, които не звучат грамадно като вечните акорди на “Highway To Hell”, но тласкат песните напред с онзи познат, непогрешим заряд. Затова поне на мен ми се струва, че “Rock Or Bust” е един по-лек, по-улегнал албум на AC/DC - но не и по-мъдър, слава на Рогатия! Все пак Brian Johnson отново е на фронтова позиция с неподражаемия си вой и неизчерпаем репертоар от текстове за коли, мацки и рокендрол до откат.
Въпреки че е една идея по-малко шумен, “Rock Or Bust” пращи от енергия, а настроението му е толкова веселяшко и приповдигнато, че тази група старчета отново си остава една от най-жизнените банди на планетата. Удоволствието за феновете на AC/DC е гарантирано, за което помага и перфектният звук. Е, май не ми остава нищо друго, освен да ви призова за още един поклон пред живите легенди на хард рока!
