James Fogarty несъмнено е голяма откачалка. За незапознатите с него и творчеството му, ще кажа само няколко неща: той е на двадесет и няколко години, но вече има сериозно количество албуми зад гърба си, като музиката е композирана и записана само и единствено от него. Баща е на проекти като: The Meads Of Asphodel, Old Forest, Ewigkeit, The Black Smoke Organisation. Отскоро той се подвизава в анти-лейбъл организацията “Death To Music” и благодарение на нея издаде дебютния запис на своята нова формация - The Bombs Of Enduring Freedom.
Тавата е директно продължение на последния дъглосвирещ албум на Ewigkeit - “Conspiritus”. Записът е концептуален и текстово казва истината за модерния свят от гледна точка на твореца. Темите, които разглежда албумът, са религиозните самоубийства и убийства, американската външна политика, войната в Ирак, мястото на медиите в днешно време и тяхната значимост в зомбирането на хората и изопчаването на истината. Но стига толкова за концепцията, нека обърнем внимание на музиката. Несъмнено става дума за изпипан докрай индъстриъл метъл. Често се долавят откъси от телевизионни програми, ориенталска музика и речи на ключови политически фигури. За мен това е албумът на годината и след няколко реда ще разберете защо.
Опусът стартира с “Climate of Fear”, като няма как да не отбележа, че днес рядко се чуват добри интрота. Това е един от тези случаи - звучи добре и успешно ни подсказва за какво ще се пее и свири по-нататък. Една от най-добрите песни не само в тавата, но и в цялото творчество на англичанина, се нарича “Identity Theft”, като по нея има и клип. Мелодията те грабва, а добре познатият глас на Fogarty си е все така завладяващ.
When the fear is gone there is nothing left,
Total surveilance is identity theft
Трудно ми е да изкажа с думи какви чувства поражда у мен тази песен и поради тази причина се надявам и вие да усетите същото. Тъжно и тревожно, и като че ли ти се иска и ти да направиш нещо, или поне да изкрещиш... Следва “Beware the Bombs”, която много добре илюстрира пускането на бомбите и страданието на тези под тях. Когато слушам тази композиция, си представям сцени, подобни на такива от компютърна игра. И мисля, че точно това се опитва да ни покаже James - днес войната се води като игра и с натискането на един бутон се решават съдбите на хора, които нямат нищо общо със случващото се. “Religious Suicide” разказва за самоубийствата в името на Аллах и се опитва да ни напомни, че тези неща се случват наистина и че никой не е в безопасност. Инструменталната част отново е на много високо ниво. “G.B.I. (Suspect Package Holiday)” и “Television” са подобни по концепция и няма какво толкова да кажа за тях. Истината е, че музиката отново е несравнимо добра. “Wargames” се отнася точно за това, което споменах по-горе - войната като видео игра. “The Rapture” е добра композиция с грабващи рифове и ритъм, който те кара да куфееш. В “G.I. Jesus” се споменава за едно много интересно сравнение - това, че САЩ водят войната в Ирак и изобщо срещу всички мюслюмани, все едно е Кръстоносен поход. Факт е, че тези войни наистина придобиха религиозен характер. “End Times” е възможно най-подходящият завършек за диска. В мелодията се прокрадва апокаполиптично усещане, което обаче е представено в модерен вариант. Как ли би звучал апокалипсисът през XXI век? Самата композиция не е тъжна, но затвърждава концептуалната нишка на албума. На сайта на The Bombs Of Enduring Freedom има едно изречение, което много точно описва творбата - “The Bombs Of Enduring Freedom ви представят 10 песни, които са пропити от искреност и представляват провокиращ, подтикващ към въпроси индъстриъл метъл, който ще ви накара да се почувствате засрамени от това, че сте човешко същество през XXI век”.
За мен това безспорно е албумът на 2007-ма година. В инструменталната част на песните има много емоция, замисъл и красота, които звучат по модерен начин. От друга страна, текстовете в действителност те карат да се замислиш върху това, което се случва в съвременния свят. Посланието е ясно, но всеки трябва да го намери сам за себе си.
Музиката на James Fogarty е без аналог. Тя е уникална във всеки негов проект, който освен че изследва нови теми, е и жанрово различен. Искрено се надявам г-н Fogarty да продължи да ни радва и занапред, независимо колко нови банди ще създаде или напусне. И така, “Бомбите на трайната свобода” разтърсиха 2007-ма, дано повторят този успех и през 2008-ма!
