Ревюта
Група: Atargatis      Албум: Nova      Автор: Sharon      Декември, 2007

 

Ето, че дочакахме и появата на втория дългосвирещ албум на миналогодишните дебютанти Atargatis. И този път разполагаме с концептуална магия, обвита в характерните готически и симфонични нотки, с които беше пропит “Wasteland”, успешния дебют на Stephanie Luzie и компания.

Новото отроче на шайката от Германия, озаглавено “Nova”, е записано в студиото на Alexander Krull също както своя предшественик, лейбълът отново е Massacre Records. Дотук добре, но приликите като че ли се изчерпват с това. Готик елементите в музиката на Atargatis този път са сведени до някакъв минимум, за разлика от симфоничното начало и повечето оркестрации, вплетени в 14-те композиции в тавата. Китаристът Azmo, оставил почерка си върху “Wasteland” с изключително качествените си сола, сега е в ролята на гостуващ музикант, след напускането си преди няколко месеца. Прави впечатление и по-широкото поле за изява, предоставено на вокалиста Lord Lornhold, което доста хора определиха като неуместно. И наистина, партиите на Lornhold звучат някак разпокъсано и разхвърляно спрямо това, на което станахме свидетели в дебютния албум. Въпреки това, “Nova” не е изключение от правилото за положителните черти, присъстващи константно, редом с отрицателните. И ако приемем съвсем условно очертаната критика към албума, време е да преминем и към онова, което изгражда същността му и кара феновете на стила да загърбят негативното и да се потопят в магичността на “Nova”. А такава там има в изобилие, уверявам ви.

След красивото, мистично интро “Balance”, се потапяме директно в атмосферата на “Ebon Queen”, разкриваща още със самото си начало характера на албума по силата на пауър мелодията и прогресиращите рифове, над които се извисява нежното, на места оперно пеене на Stephanie, подсилвано от дрането на Lornhold. “Frozen Innocence”, от своя страна, прави впечатление с изявата на цигуларката Tialupa, която взима участие и във втората продукция на немците. Нотите от цигулката на талантливата музикантка се вплитат ведно с нежната мелодия, изграждаща симфоничната основа на песента. Симфоничното сърце на албума се откроява и в “Riven”, където Matthias Hechler от Crematory се присъединява и допълва умелите вокални партии на фронтдамата, доказваща ни за пореден път завидните си гласови способности. Началото на “Stars Are Falling”, балансираната мощност на китарните рифове и комбинацията им с цигулката поставят за пореден път на пиедестал цялостното по-тежко звучене на “Nova”, за разлика от това на предшественика му. В същия симфоничен дух е издържана и интересната интерпретация на “Crucified” на Army Of Lovers, първия кавър на Atargatis. Трябва да се обърне внимание и на лиричното отклонение, озаглавено “Green Lake’s Ground”, което с ръка на сърцето признавам за едно от най-нежните и въздействащи творения в областта на симфоничния стил, които съм имала удоволствието да чуя. Комопозициите “Fever Of Temptation”, “When The Ice Breaks” и “Firebird” се отличават с присъщата за немците ритмичност и все по-забележимите оркестрации, а едноименната маршова стъпка блесва с пълна сила в “Marching Of The Fey”, където Azmo съвсем целенасочено рамкира вокалните партии на двамата вокалисти. Странен е фактът, че иначе безпогрешните сола на китариста като че ли са струпани в края на албума, само за да отстъпят място на закриващото парче с леката епична, финална нотка в “Deliverance”. Неотлъчно я следват пауър оркестрациите, бликащи на талази от двете бонус парчета – “Comets” и “Watermight”, или другояче казано, нарочно отделените части на самата песен “Nova”, където съчетанието между инструменталите и дуета на Hechler и Stephanie, допълвани от гостуващия Thomas Helm (Empyrium) създава приятен и достоен завършек на албума.

В никакъв случай не омаловажавам значението на “Wasteland”, защото без него нямаше как да се достигне до това, което групата ни предлага в лицето на новата си продукция. Също така е вярно, че като цяло “Nova” не ни предлага кой знае какво новаторство, но за мен определено е крачка напред в развитието на самата банда, именно защото е един напълно достоен наследник на своя предшественик. Остава да следим по-нататъшните изяви на немците, които смятам, че с този албум доказаха съвсем заслуженото си място на метъл сцената в областта на симфоничния стил.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт