Ревюта
Група: Northern Kings      Албум: Reborn      Автор: Duh5      Декември, 2007

 

Топъл, топъл, направо чисто нов, продуктът, чиито достойнства ще разнищваме днес, се нарича "Reborn", но макар името да навява асоциации за реюниън на някоя небезизвестна банда, всъщност е прекрасен дебют. И то не на кого да е, а на четирима джентълмени, които смело могат да се борят за влизане в Лигата на Необикновено Добрите хеви изпълнители. Те са Кралете от Севера – дами и господа, преклонете глава пред Jarkko Ahola от Terasbetoni, Marco Hietala от Nightwish и Tarot, Tony Kakko от Sonata Arctica и Juha-Pekka Leppaluoto от Charon. Не сте чували за тях? Не четете нататък... Те не наричат себе си супергрупа (но предполагам, че биха могли и да започнат). Проектът се е заел, като начало, да възроди песни на съвършено не-метъл групи и изпълнители в едно интересно симфонично-оркестрално ново облекло.

Началото поставя трибютът към американските рокаджии Journey, с тяхната “Don't Stop Believing” - песен със завидно много кавъри, и специално този, който помазва всичко по пътя си и открива записа, ама баш както си трябва! Великолепни вокали и добро настроение. Впечатление (добро или лошо) правят оркестрациите, съпътстващи не една от следващите песни. “Твърде много и еднообразни” е един от посочените негативи, но все пак нека не забравяме, че проектантите на тавата са търсели предимно вокални изяви, на които подобен тип основа дава завидна свобода за развитие. Нека продължим с “We Don't Need Another Hero”, хит-сингълът, който е намигване към почитателите на Тина Търнър (интересно, дали някой такъв би изслушал албума) и на “Лудият Макс” (оригиналът на песента е записан през 1985-та за трета част на този филм). Към парчето върви и единственият клип, прекрасно направен и много очевидно показващ, че господин Kakko не е бил на същата снимачна площадка с останалите трима. :)

Следват навяваща тъжни мисли и лееко Unia-Sonat-ски звучаща “Broken Wings” на калифорнийците Mr. Mister и Billy Idol-ската “Rebel Yell”, която започва толкова по-мрачно от оригинала, че чак потръпваш от повелия северен мраз. Тук непретенциозно слушащият албума средностатистически фен започва да се замисля кой ли от четиримата герои по кое време пее. Е, мистерията ще си остане неразгадана, освен ако в оригиналната книжка на албума не пише нещо по въпроса. Следващото парче на David Bowie отново ни стоварва тежки китари и ни праща в дебрите на едно осемдесетарско време, в което се оказва, че добрият стар Major Tom не е hippie, ами junkie. След туй идва място за Jethro Tull и тяхната “Fallen On Hard Times”, в която пее само един от бандата, доста вероятно Marco, но не ме съдете строго ако бъркам - още една мистерия, която ще получи отговор от книжката към диска. Идва и един от двата лични фаворита – “I Just Died In Yours Arms Tonight” на Cutting Crew, аранжирана (и изпълнена?) от Jarkko Ahola. Тук, преполагам, доста от предубедените биха се запрозявали, но чувствата, които са вложени в изпълнението, са просто ушевадни! Отново четиримата пеят заедно хитовата песен на Peter Gabriel "Sledgehammer", макар че според мен тя смело би могла и да липсва от тази компилация. Ако пък нещо сте скофтили настроението, е време да си пуснете “Don’t Bring Me Down” на E.L.O. Усмивката просто не слиза от лицето ми по време на това парче! То си има даже и китарно/оркестрално соло по средата, нещо забележимо липсващо в някои от другите песни в албума. Страхотно приятно е и изпълнението на “In the Air Tonight” на Phil Collins. Макар да не е ясно дали оригиналът е посветен на реален случай или е просто израз на настроенията на Collins по време на развода му, версията на Northern Kings може да влезе в някой учебник на кавърите, изпяти с чувство. “Creep” на Radiohead в тази си версия загатва за саундтрак към среднобюджетен филм на ужасите и лично на мен ми се губи идеята за изпяването й. Може би частичка комерсиалност? За сметка на това предпоследното парче ме прати в девета глуха с гениалността си. Простете за израза, който предполагам ще ви се стори преувеличен, но оригинала на “Hello” на Lionel Richie е сам по себе си една от най-най-хубавите балади за много хора, а това изпълнение придава толкова интересно и различно звучене, че влиза направо на номер две в личната ми листа с кавъри. Ето така се прави – не просто да вземеш една песен и да я метнеш в тотално различен стил, или не дай си боже да се опиташ да я направиш 1:1 с оригинала, а да запазиш звученето й, превръщайки я в нещо живо и различно. За край идва абсолютната 85-арска класика "Brothers in Arms" на Dire Straits. Дълбокият вокал и финалната оркестрация идват точно на мястото си в края на едночасовото творение на великолепната четворка.

Леко противоречив, “Reborn” може и да се стори някому излишен, но замечтано-горчивият привкус, оставащ в ума на човек, говори за добре изпипан и изпят с идея материал. Вярно, не можем да искаме от всички да харесват подобни кавър-албуми, но специално този ще заеме достойно място на всяка колекционерска етажерка.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт