Ревюта
Група: Dimholt      Албум: Aegri Somnia      Автор: Scion Of Storm      Декември, 2007

 

Със заслужени угризения на съвестта и съжаление съм длъжен да призная, че макар да имаме известен брой хубави български групи, рядко обръщам внимание на това какво се случва на родната метъл сцена. И преди знаех, че постъпвам неправилно и донякъде може би неродолюбиво, глупаво, а след изслушването на демото на една млада блек група, създадена в Бургас – именно “Aegri Somnia” на Dimholt, имах още една причина да изпитвам силни угризения. Поне по отношение на блека в България съм слушал и забелязвал немалко банди, винаги чудейки се защо като че ли този стил на метъла процъфтява толкова много тук. И след запознанството ми с Dimholt, мога да споделя, че петорката изплува мноого над другите си колеги, дори и само с едно демо.

Интересно е заглавието на демото, идващото от латински – “Aegri Somnia”, в превод на родния ни език –“тежък сън”. Когато разбрах това, бях още по-възхитен, защото интрото, въвеждащо ни в тази мрачна приказка, пасва абсолютно правилно и точно на заглавието на албума – “Falling Asleep”. Слушателят действително бива успокоен от нежните, и все пак леко зловещи стартови нотки, за да заспи своя тежък сън под тъмния съпровод на петте други предложени ни песни. Едноименната “Aegri Somnia” задълбава в съня с ударен звук и бързина. Ето тук усетих още нещо, което ме впечатли и в голяма степен очарова при Dimholt – те някак балансират между по-тежкия, първичен блек, но намесват и мелодични партии, характерни за мелоблека, които само подсилват красотата на сътвореното от бургаската петорка. Припевът на “Aegri Somnia” е прекрасен пример за това:

Aegri Somnia - An end of sinful path
Aegri Somnia - Stronger than life
Aegri Somnia - Eternal kiss of death
Aegri Somnia - Black thorns on my grave

Силна обреченост присъства в припева, в самата песен, написана от Monolithe, и в целия албум. Зад тази първичност и агресия се таят тъга, мъка и мрачни чувства, които без проблеми биха се вписали също в коя да е дуум група. “Sein Zum Tod” е по-бавна и провлачена (не в лошия смисъл), а вокалите на Monolithe изразяват доста силна доза скръб... (“Release this agony!”) “…At the end…” е написана от друг член на групата – Асен, но по никакъв начин не отстъпва на лириките, предоставени ни от Monolithe. Тежка равносметка бива извадена в края на агресивното парче, изказана с немалко горчивина, разкриваща истинската същност на човешкото същество – “The greed of man colored these lands... Bloodred”. Най-дългата и с най-апокалиптично име песен – “Chaos Reborn”, като че ли ми допадна най-много след “Aegri Somnia”. Не се усещат тези седем минути, които в доста случаи при определени групи се е случвало да продължават сякаш векове. Тук положението е тотално различно, и слушателят може да бъде само доволен от това. Мрачната, ту забързана, ту бавна, но винаги напрегната, никога спокойна, атмосфера бива продължена и завършена в последното парче – “The Shades of Night”. То, както и предишното, биват посочени като повлияни от “The Book Of Counted Sorrows” на Dean Koontz. Силен край - и музикално, и от текстова гледна точка, ни бива представен от бургазлиите:

Night has patterns that can be read
Less by the living than by the dead
To know the darkness is to love the light
To welcome the dawn and fear the night

Личи си, че Dimholt не разчитат само на агресията и като цяло не се опират само на звученето си, а са се постарали и при лириките – те са написани изключително интелигентно и многократно по-добре от тези на повечето други родни блек групи, чиито текстове съм имал “честта” да прочета.

Длъжен съм (но и по собствено желание, естествено) да поздравя Dimholt. Направеното от тях за мен надхвърля типичното за България звучене/продукция, както искате го наричайте. С такова начало съм силно обнадежден, без да правя излишни словоизлияния и театрални хвалби, и силно очаквам тяхната следваща стъпка, която се надявам да се състои. Поздрави на Monolithe, Асен, Станимир, Румен и Явор, и им пожелавам да изкачват успешно спиралата, от която толкова много падат. Ако повечето български групи бяха такива...

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт