Разликата между сатанизъм и неонацизъм може да бъде много тънка, особено когато се появи проект като Satanic Warmaster, където идеологията е дълбоко вкоренена в иначе по варварски примитивното клане на човека-група. Или Leviathan на Wrest, където нещата се случват някак естествено под знака на екстремните му възгледи и начин на живот, превърнали го в реална заплаха за заобикалящия го свят. Ако не съществуваше Varg Vikernes, Hoest от Taake щеше да бъде може би най-скандалната личност в цялата сцена. При Marduk обаче ситуацията е с една идея по-тънка. За разлика от много други, шведските блек метъл ветерани винаги са били склонни да проявят благоразумието да не пропагандират радикални послания, отстъпвайки до дипломатичната позиция, в която си свободен да чуеш каквото си искаш, но накрая това ще си остане твоят субективен поглед върху музиката им и нищо повече. Шегувам се. “Christraping black metal to Satan gives praise”, забрави ли?

Горепосоченият цитат е припевът на “Christraping Black Metal”, една от осемте резачки на понастоящем ползващия се с легендарен статут “Panzer Division Marduk” - половинчасовия хаос от бластбийтове, наточени до блясък рифове и почти никаква мелодия, с който Marduk продължават да играят и до днес. Това обаче би могло да им изиграе лоша шега. “Frontschwein” не носи емоционалния заряд на “Rom 5:12” или “Wormwood”. Всъщност неговият сценарий е аналогичен на този в последния Exodus, с разликата, че Marduk не сметнаха за добре да изхвърлят Mortuus за сметка на Legion. Подчертано олдскуул, “Frontschwein” започва там, където свърши “Serpent Sermon” – това е едно тенденциозно завръщане към формулата на “World Funeral”; невъзможно е да объркаш стила, но яростното покушение на шведите далеч не е толкова кърваво, колкото можеше да бъде. Казано направо – в нейното начало ерата на Mortuus бе обещание за нови мрачни измерения, в които, вдъхновена от ексцентричния си фронтмен, групата с готовност изостави отработения метод за сметка на далеч по-вълнуващо и авантюристично композиране. Сега Marduk попадат в капана на собственото си наследство.

Разбира се, във “Frontschwein” все още се намират следи от експерименталния дух на групата в периода 2007-2009 г., но с изключение на погребалната церемония “Nebelwerfer”, обсебения от Funeral Mist марш “503” и безспорния шедьовър на албума, осемминутната епика “Doomsday Elite”, Morgan Håkansson и неговите момчета отново са заложили на сигурно. Да, Marduk са изключително силни, когато развият главозамайващата скорост на “Thousand-Fold Death” и, да, “Frontschwein” е автентичен блек метъл албум, с който една от най-опитните банди в жанра продължава да отстоява старите му, непреходни ценности. Но в тези времена и с този състав Marduk са способни на много повече. Вече го доказаха.