Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
ENSIFERUM
Автор: Warrior Of Ice
10 Февруари, 2015
Интервю с ENSIFERUM

Да си пионер в жанра си е роля, чиито отговорности и важност Ensiferum познават добре. Въпреки последните си няколко неубедителни набега, финландските воини остават едни от малцината, съумели осезаемо да разместят пластовете в метъла през XXI век. Затова и “One Man Army” – техният най-разнообразен и свеж труд от поне осем години – е събитие, което не можем да подминем, без да се допитаме за бойния план до вожда Petri Lindroos…

Преди броени дни се върнахте от круиза 70000 Tons of Metal. Как мина той тази година?

Мина много добре! Това е едно уникално събитие. Тази години беше третото ни участие на него – всеки път е много приятно. То си е същински фестивал, просто е на кораб и има много допълнителни удобства. Всяка група си има собствена каюта, има храна на корем… като добавим и тонове яки банди, става съвсем забавно.

Феновете там различават ли се по някакъв начин от тези, които виждате на нормалните фестивали?

Може би донякъде. През повечето време с момчетата се мотаехме из кораба и ми направи впечатление, че доста по-малко хора идват да те безпокоят. Когато си на нормален фестивал някъде из Европа, веднага щом феновете те забележат, биваш обграден и си неспособен да се измъкнеш за поне половин час – снимаш се с тях, раздаваш автографи… На кораба всички са много любезни. Ако държиш на уединението си, никой не го нарушава.

Да си дойдем на думата – поздравления за “One Man Army”! Отдавна не сте записвали толкова грабващ албум. Имаше ли нещо различно в създаването му?

Цялостният ни подход не се различаваше особено спрямо този за предишните ни албуми. Процесът винаги е доста дълъг – отнема ни близо две години до оформим материала, тъй като през това време се случват много турнета и концертни изяви, по време на които е невъзможно да пишеш музика. Този път искахме да направим един по-праволинеен албум и смятам, че успяхме. Отдавна не сме били толкова доволни, слушайки крайния резултат!

Успели сте да вплетете много успешно фолклорните мотиви в музиката, така че да се усещат като неделима част от нея…

Съгласен съм – няма пасажи, които да звучат като кръпки или вкарани насила там, където нямат място. Всичко е преценено внимателно и се допълва с останалите елементи. Определено не искахме да се изхвърляме с твърде много фолк; целта ни беше албумът да има едно по-хеви метъл звучене.

Същевременно се забелязва едно отчетливо уестърн усещане из записа, което всъщност го разнообразява по приятен начин. Има ли някакъв стремеж да се разграничите от масата банди, които смесват метъл със северноевропейски фолк?

Всъщност този звук не е съвсем нов за нас – донякъде го има още в албума “Iron”, който излезе преди 11 години. В бандата сме големи фенове на Ennio Morricone – той има велики уестърн парчета, които са издържали теста на времето и хората още ги обичат. Хвани например “Добрият, лошият и злият”… направо всичкия му материал! Не мисля, че е лошо решение да вкарваме и такива влияния, защото в същината си това пак е фолк музика.

“Two of Spades” е едно доста различно и забавно парче на фона на останалите – каква е историята му?

Всичко тръгна от това, че искахме да направим нещо като “бирена песен”. По това време пък Sami беше изпаднал в някаква покер треска и написа текста в този дух. Да не забравяме и интригуващата средна част на песента, където започва диското, хаха! Подобни решения обикновено се раждат спонтанно в репетиционната. Например в “Stone Cold Metal” по същия начин решихме да вмъкнем този уестърн преход към припева и в крайна сметка парчето се превърна в убиец на живо! За “Two of Spades” някой от нищото предложи да вмъкнем диско пасаж и идеята веднага се прие. Беше смехотворен момент, но в крайна сметка се получи доста свежо. Залагам си задника, че и на концертите ще сработи!

Оркестрациите все още са съществена част от музиката ви, но тук са употребени интелигентно и с мярка, така че да не превземат песните. В този ред на мисли, каква е ролята на Emmi в изготвянето на аранжиментите?

Приносът ѝ си е там, но откакто започнахме да използваме програмирани оркестрации, количеството на клавирни партии в песните намаля. Няма смисъл от едновременното натрупване на няколко слоя клавири плюс оркестрациите. Трябваше да открием баланса, да преценим кое къде пасва най-добре. В последните няколко албума много експериментирахме в тази посока и мисля, че най-сетне сме на прав път. Решихме, че собствената ни музика – метълът – трябва да има по-централна роля от оркестрациите и всички останали вторични елементи.

Това е радващо, защото имаше един момент в кариерата ви, когато оркестрациите буквално давеха всичко останало…

Да, така беше. Мисля, че имаш предвид “From Afar”. И ние забелязахме това – разбира се, впоследствие, хаха! Наистина беше малко прекалено… всъщност не беше никак малко! След това за “Unsung Heroes” бяхме решили да сведем тези елементи до минимум, но пак имаше какво да се иска. За “One Man Army” вече седнахме и сериозно помислихме от какво се нуждае всеки отделен пасаж от всяка песен. Това е един дълъг процес, но се надявам, че вече ставаме по-добри!

За обложката на “One Man Army” за пръв път избрахте различен художник. Омръзна ви Kristian Wåhlin или искахте да изпробвате нещо ново?

Просто беше време за промяна. Договорът ни със Spinefarm изтече, а с тях също бяхме от самото начало… Никога не сме имали проблем с работата на Necrolord, но решихме да рискуваме. Този художник (Gyula Havancsák, б.р) ни беше силно препоръчан и в крайна сметка много харесахме новата обложка.

Спомена смяната на лейбъла. Предполагам, че сте имали доста предложения – с какво ви спечелиха Metal Blade?

Да, наистина имаше няколко. Metal Blade просто предложиха най-добрите условия от всички. Срещнахме се с тях за първи път в Лос Анджелис преди няколко години, по време на последното ни американско турне. Те бяха много убедителни и наистина искаха да ни присъединят. Винаги е хубаво, когато срещнеш подобна готовност и ентусиазъм. Ще видим как ще изглеждат нещата след няколко месеца.

Каква всъщност е ситуацията с фолк и викинг метъла в САЩ? Очевидно в Европа този жанр е доста на почит, но как ви приемат в Америка?

Много зависи в коя част на САЩ свириш, защото мястото е толкова огромно. Като цяло ни приемат добре – не е нещо изключително, но там просто пазарът е много различен. Трябва ти много солидна реклама и видимост, за да пробиеш. Една добра година по американските стандарти се изразява в това да изнесеш три или четири турнета, но това е практически невъзможно днес. Опитваме се да правим каквото можем – организирането на турнета в САЩ е трудно, но ни дава един добър баланс спрямо всички изяви в Европа.

Тази година празнувате своя двадесети юбилей. Планирате ли нещо специално по повода, ако не е тайна?

Не е тайна и отговорът е не, хаха! Засега наистина няма някакви сериозни планове. Може би ще направим нещо към края на лятото, но сега сме се концентрирали над предстоящото европейско турне, а след него идват и фестивалите… Очертава се натоварена година, така че предстои да видим.

Какво всъщност се случи с Norther? Защо се разделихте и какво стана с тях после?

Истината е, че не напуснах Norther доброволно – останалите ме изритаха през 2009-а година. Обясниха решението си с това, че не съм отделял достатъчно време за бандата, откакто съм се присъединил към Ensiferum. Така и не можах да схвана това твърдение, защото Norther никога не са били особено заети. Наистина направихме няколко албума за кратък период от време, но те така и не генерираха достатъчно интерес за едно продължително турне. Не знам какво е станало с момчетата след това – може би са решили, че е по-добре просто да се откажат.

Petri, ти си част от Ensiferum вече над 10 години. Как ти се отрази прехвърлянето от мелодичен дет метъл към фолк/викинг метъл?

Не бих казал, че беше трудно – по-скоро всичко беше различно! С Norther свирех сравнително прости неща – нямаше толкова акорди в един риф и т.н. Изведнъж в края на 2004-та ме поканиха да заместя Jari за европейското турне на Ensiferum и разполагах с нещо от рода на две седмици, за да науча материала. Установих, че музиката им съдържа повече акорди в рамките на един-единствен риф, отколкото има в цяла песен на Norther! Казах си, че няма начин да запомня всичко това, хаха! Беше сериозно предизвикателство, но същевременно беше и много забавно. Мисля, че направих добър избор тогава.

Какво се промени в бандата през тези 10 години?

Най-вече това, че пораснахме. Сега сме на по 35 и са ни ясни някои неща. Преди 10 години гледахме по съвсем различен начин на групата. Турнето за нас беше едномесечна забава в автобуса, като концертите се случваха помежду другото. Днес сме много по-съсредоточени върху музиката – не купонясваме толкова усилено, за да можем в крайна сметка да изнасяме по-добри шоута. Това може би е най-значимата промяна, тъй като съставът остана стабилен за този период.

Свиренето в Ensiferum постоянна работа ли е за вас, или се занимавате и със странични дейности?

Всъщност това е основната ни професия, което е наистина удовлетворяващо. Говорил съм с много музиканти, за които свиренето на метъл съвсем не е толкова просто начинание. В това отношение ние сме привилегировани. Не ни се налага да продаваме колбаси в магазина след края на турнето, което е чудесно.

Не мислиш ли, че фолк метълът се пренасели напоследък? Откакто толкова банди започнаха да го експлоатират, не е толкова свеж и вълнуващ.

Вярно е. Предполагам, че ще видим ефекта от това на европейското ни турне, което започва след няколко седмици. Миналата година не организирахме никакви турнета, тъй като създаването на албума беше приоритет. Ще е интересно колко души ще дойдат на концертите ни, но за момента не съм забелязал някакъв сериозен отлив на публика – на фестивалите ни посрещнаха много добре миналото лято. Мисля, че все пак повечето зависи от самата група, а не от популярността на жанра.

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт