Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
KAMELOT
Автор: Warrior Of Ice
30 Март, 2015
Интервю с KAMELOT

Дори най-големите се препъват понякога. След недотам впечатляващи албуми като “Ghost Opera” и “Poetry for the Poisoned” и най-вече след загубата на гений като Roy Khan, нещата не изглеждаха добре за Kamelot. Американските пауър метъл законодатели обаче приеха предизвикателството и се завърнаха в познатата си форма със “Silverthorn”, а сега предлагат най-стойностния си труд от поне десет години насам. Китаристът и основател на състава Thomas Youngblood представя “Haven”…

“Haven” е най-разнообразният ви албум до момента, но е и много емоционален. Пълен е с контрастиращи моменти – мрачни, приповдигнати, красиви, дори романтични…

Благодаря ти, че си слушал толкова внимателно албума – и аз го усещам по абсолютно същия начин. Разнообразието е особено важно на този етап от кариерата ни. “Silverthorn” беше доста по-директен, но “Haven” превежда феновете през целия спектър от човешки емоции, което е определящо за един добър албум. Мисля, че успяхме да постигнем това не само в музикално отношение, но и лирически. В албума има много силни текстове, с които феновете лесно биха могли да се идентифицират.

Не мислиш ли, че всичко това би могло да дойде малко в повече на някои слушатели при първия им досег със записа?

Не знам; предполагам, че зависи от индивидуалността на всеки слушател. Миналата седмица направих едно дълго промоционално пътуване и чух какви ли не мнения от журналистите, слушали албума. Много от тях директно заявиха, че това е или любимият им албум на Kamelot, или най-добрият след “The Black Halo”. Това беше изключително удовлетворяващо, но се опитвам да не навлизам твърде много в играта на сравнения между отделни албуми. Разбира се, това е нещо естествено за повечето хора, но за мен е важно да не мисля толкова за постигнатото преди, колкото за настоящето и за посланията, които искаме да предадем с този нов албум.

Забелязах и че прогресив метъл елементът, който се беше поизгубил в последните ви няколко издания, отново е тук. Това няма как да не зарадва някои по-стари фенове.

Не беше нещо преднамерено, просто се случи по естествен път, докато композирахме. Тук има и парчета, които звучат направо като модерен метъл, но с някои характерни Kamelot елементи – например “Insomnia” и “Beautiful Apocalypse”. Мисля, че феновете ще установят, че в “Haven” няма никакъв пълнеж, особено що се отнася до припевите. Съдейки по отзивите, които вече имам, всеки има различна любима песен. В “Silverthorn” това бяха неизменно “Sacrimony” или “My Confession”, докато всяко парче в “Haven” е любимо на някого. Това ще ни затрудни и при избора на песни за концертите…

Е, моята любима песен определено е “Under Grey Skies”. Мисля, че това е най-добрата ви балада от “Wander” насам.

Чудесно, благодаря ти! Когато за пръв път чух окончателната версия на тази песен… това ще прозвучи странно, но почти се разплаках. Толкова е въздействаща! Първоначално идеята ни беше това да е една по-оркестрална композиция, след което я “разтоварихме” – направихме я по-акустична и вмъкнахме малко фолк елементи. Charlotte от Delain и Troy от Nightwish също внасят хубав оттенък.

Как се появиха песните този път? Отново ли в основата бяхте ти и Oliver, или участваха повече хора?

Процесът беше подобен на този за “Silverthorn”. С Oliver се събрахме в Германия за две-три седмици, след което имахме седем или осем почти готови парчета. Дадохме ги на Tommy, за да работи по вокалните мелодии и текстовете. Той на свой ред отиде при Sascha (Paeth, продуцент на групата – б.а.), за да доизградят някои идеи. Беше едно сътрудничество между нас четиримата. Също така Bob Katsionis от Firewind се включи като гостуващ композитор в песента “Liar Liar”. Хубаво е да имаш подобни сътрудници, които разбират и оценяват специфичния стил на Kamelot, така че когато допринасят с идеи, са наясно с параметрите, които следваме от “The Fourth Legacy” до ден днешен.

Можеш ли да разкажеш повече за темите, които изследвате в “Haven”? Албумът явно не е концептуален.

Не, не е концептуален. Този аспект ни струваше много време и енергия при създаването на “Silverthorn”, така че този път искахме да се концентрираме повече върху музиката и не толкова върху някаква обща история. Въпреки това в “Haven” разглеждаме някои доста тежки теми. Искахме да се фокусираме върху този антиутопичен свят, в който бавно навлизаме. Така че албумът е повече отражение на настоящето и бъдещето, отколкото на нещо от XIX век. Има теми, които по метафоричен начин са свързани с околната среда, технологиите, правителствата и корпорациите. Това са фактори, които стават все по-важни в съвременното общество. Същевременно беше съществено да запазим емоцията, която е неразделна част от Kamelot – болката и радостта от живота, красотата на любовта, въобще всичко романтично и трагично от ежедневието на човека.

Това е много интересно, тъй като обикновено се занимавате с фантастични теми и въображаеми герои. Какво провокира изместването на акцента към социални проблеми? Чувствате ли се по някакъв начин обезверени от съвременното общество?

Напоследък изгледах една серия от филми като “The Island” и “Divergent”… Даже още като дете харесвах “Logan's Run”, “Soylent Green” и “Brazil” – все произведения, които представят някаква версия за бъдещото общество. Това е тема, която винаги ме е занимавала и в новия албум исках да навлезем повече в такава посока. Ще го видите и в някои от предстоящите ни видеоклипове. Вече може да се усети и с навлизането на технологиите в живота на всеки от нас…

(в този момент позвънява телефонът на Thomas)

Има нещо иронично в това, че дъщеря ми се обади току-що, защото децата в днешно време – тези на по 10, 11 или 12 години – масово страдат от дефицит на вниманието. Трудно им е да провеждат нормални разговори и мисля, че това в голяма част е резултат от тази нова култура на писане на текстови съобщения. Ние всъщност не ѝ позволяваме да общува по този начин с хората, защото така се губи човешката връзка. Опитвам се да възпитавам децата си да говорят с хората, да пишат физически писма и т.н.

Почти никой не прави това вече.

Да, но не искам да загубя тази стара част от нашата култура. Виждам това всеки ден около себе си. Цяло поколение израсна с нуждата непрекъснато да държи нещо в ръцете си; постоянно да върши нещо, вместо просто да погледне през прозореца на влака и да се порадва на природата навън. Това също е един от мотивите в “Haven” – засилващото се отчуждение между хората. Същевременно към края на албума искахме да дадем и малко надежда на слушателя с песента “Revolution”. Тя е един вик, който гласи: “Стига толкова! Нека се върнем към важните неща!” Телевизията и съвременната храна например са създадени с цел да печелят пари и да пречат на хората да оценят стойностните неща в живота, които са безплатни.

Самото заглавие на албума също е много силно, но може да бъде тълкувано по всевъзможни начини. Какво символизира “Haven” за теб?

Наистина то може да бъде всичко, което феновете искат. Лично за мен символизира бягството – независимо дали става дума за бягството от стреса в училище или на работа. Когато бях по-млад, имах няколко любими албума, които ми помагаха по подобен начин; дори навярно са ми попречили да се превърна в хулиган и нехранимайко. Ако “Haven” се превърне в подобно убежище дори само за няколко фенове, това би било много удовлетворяващо за нас. Но, както казах, заглавието може да бъде каквото човек си представи, както и обложката. За мен например тя изобразява цикъла раждане-живот-смърт, но някой друг може да я види като някакъв воал на суетата или като акт на сваляне на маската, която човек носи.

Tommy звучи феноменално в този албум! Наистина израсна като певец през последните няколко години.        

Абсолютно. Вокалите в този албум според мен са цял учебник по такъв тип пеене. Също и песента “Under Grey Skies”, за която говорихме, включва невероятни вокални мелодии, наред с красив тембър и техника. Когато слушаш “Here's to the Fall”, няма как да останеш безразличен, ако имаш сърце в гърдите си. Tommy неведнъж ни е казвал, че за него музиката е най-вече емоция и държи да е максимално изразителен в представянето на текста. Напоследък чух някои албуми, в които си личи, че вокалистът не е емоционално обвързан с това, което пее – просто произнася думите. Ние сме късметлии, че както в миналото, така и сега, имаме толкова артистичен фронтмен, способен да изразява емоции с думи и мелодии.

Alissa е вече позната на феновете ви от участието си в предишния албум и някои концертни изпълнения, но какво можеш да споделиш за включванията на Charlotte и Troy?

Първоначално имахме само някои партии за Alissa и бяхме доволни; не сме търсили други гости за албума. След участието ѝ в “Silverthorn” бях решил, че ако ще пее в “Haven”, трябва да се възползваме от чистия ѝ глас, защото е страхотна певица. В “Liar Liar” тя пее един от припевите чисто и резултатът е супер – мисля, че тази песен ще разбие много фенове, тъй като олицетворява всеки един аспект на Kamelot. С Troy се срещнахме по време на съвместното ни турне с Nightwish в Северна Америка преди няколко години. Той е един от най-готините хора в целия бизнес, може би защото не е бил част от метъл сцената твърде дълго. В края на турнето с него обсъдихме възможността да се включи в соловия ми албум или в някое бъдещо издание на Kamelot. Когато “Under Grey Skies” беше почти завършена, остана само една част, която се нуждаеше от нещо допълнително. Тогава поканихме Charlotte да я изпее и се получи една от най-добрите ни балади изобщо. Ако успеем да я изпълним в България, това би било нещо специално.

Наскоро заснехте видеоклип в Сърбия. Можеш ли да разкриеш към коя песен е той?

Не мога, това ще бъде изненада! Всъщност клиповете са два, като първият ще излезе на 21-ви април. Преди това ще пуснем лирик видео към “Veil of Elysium” – може би до седмица-две. Мисля, че тя е чудесно въведение в албума, защото е традиционна Kamelot песен, но същевременно предлага една нова мелодия, която смятам, че ще грабне феновете. През следващите месеци ще направим още клипове. Винаги е приятно да отидем в Сърбия и да снимаме с хората от iCode. Те са големи почитатели на Kamelot и разбират посланието, което се опитваме да предадем на феновете. Това е едно от онези успешни партньорства, които рядко се случват вече. Работим прекрасно с тях още от “Ghost Opera”.

Сега сте при Napalm Records, които се превърнаха в много силен лейбъл през последните години. Как се работи с тях?

Те вярват изключително силно в Kamelot и правят всичко възможно, за да изведат бандата още по-високо. Ползваме се с висок приоритет при работата с тях, защото сме една от големите им групи – с друг лейбъл може би нямаше да е така. Финансово са много стабилни… Също така ми харесва, че се ползват с подкрепата на Universal Records в Германия, което е от значение за разпространението на даден албум.

По едно време се говореше за ново лайв DVD на Kamelot. Има ли някакво развитие по този въпрос?

Всъщност не. Проблемът е, че продажбите на DVD-та се сринаха, откакто има YouTube, докато цената за изготвяне на подобно издание не се е променила. Струва много пари да наемеш нужното количество камери, да направиш качествена сценична продукция… Когато все пак заснемем DVD, то ще включва много специални гости. Все още всичко е на ниво обсъждане, но се надявам да успеем да го направим тази година. Ако не – със сигурност ще се случи през 2016-а.

Като стана дума за продажби, не е тайна, че групите вече печелят предимно от турнета. Има ли все още някакво значение бройката продадени дискове от даден албум?

Да, и то голямо! Феновете трябва да разберат, че продажбите са важни на много нива. Първо, те са индикатор за организаторите в дадена страна, че ти като творец имаш фен-база там. Ако не си продал никакви албуми и се опиташ да организираш турне в България, се случва следното. Ние им казваме: “Хей, преди седем години свирихме там пред 1500 души!” Те проверяват продадените албуми и бройката се оказва 300. В крайна сметка организаторът не иска да поеме подобен риск, ако няма някаква база, на която да го направи. Същото важи и за САЩ, и за която и да е друга държава. Другото важно съображение е, че ако не продаваш достатъчно дискове, какво можеш да очакваш от лейбъла за следващия ти албум? Те или ще прекратят договора с теб, или ще ти дадат по-малко средства за записи. А ние харчим много пари за продукцията на албумите си – както за студиото, така и за графичното оформление, гостите и т.н. Правим го, за да дадем на феновете най-доброто, на което сме способни. Всички тези неща вървят ръка за ръка. Да, концертите са важни, но също така е важно и феновете да купуват музиката, ако могат да си го позволят.

Винаги сте били голямо име в Европа, но до неотдавна статутът ви в САЩ беше доста по-скромен. Каква е ситуацията там?

Щатите са може би най-големият ни пазар в момента. Почти наравно е с цяла Европа. Правим хедлайнерски шоуто, чиято посещаемост варира от 800 до 3000 души. Нещата вече са добре. В момента се подготвяме за ново американско турне, на което наши гости ще бъдат DragonForce. Началото му е на 24-ти април и ще продължи повече от месец. Късметлии сме, че имаме толкова разнородна публика и мисля, че това е свидетелство за отношението ни към феновете навсякъде по света.

Спомена солов албум – можеш ли да кажеш нещо повече за него?    

Няма конкретен план засега. В момента всичко е 100% Kamelot, но това е нещо, което искам да направя от доста години и все още не съм намерил достатъчно време. Oliver и аз на няколко пъти сме обсъждали възможността за страничен проект – нещо в духа на Avantasia с участието на много от вокалистите, които познаваме или с които сме работили през годините. Мисля, че това би имало приоритет спрямо соловия ми албум, а нищо чудно и да звучи по подобен начин на него.

С толкова много силни албуми зад гърба си, как подбирате сетлиста за всяко предстоящо турне?

Това наистина ще е трудно. Говорих с Tommy днес за същото. Ще добавим три или четири песни от “Haven”, но какво да извадим? Няма как да свирим два часа – поне не и на фестивалите. Трудно е да решим от какво да лишим феновете. Дали да извадим “March of Mephisto” или пък “Forever”? Не знам. Свирихме в Лондон наскоро и срещнах много фенове, чийто любим албум е “Karma”. Имаше полицейски час и трябваше да отпаднат няколко песни, една от които беше точно “Karma”. Чувствах се много зле след шоуто, защото за повечето хора това е песента, която най-силно искат да чуят от Kamelot. Това е един от проблемите, с които се сблъскваш, когато имаш силен каталог, така че не бива да се оплаквам.

Да знаеш, че много хора ще дойдат на фестивала в Каварна точно заради вас.

Чудесно! Помня, че първия път, когато свирихме в София, беше страхотно! Беше изключително забавно; за самите нас е много приятно да се срещаме с хора от страни, в които не сме били до момента. Свирихме в Каварна преди три години и сега се връщаме – надявам се на супер шумни фенове на Kamelot на предните редици!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт