Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
CIVIL WAR
Автор: Sharon
15 Април, 2015
Интервю с CIVIL WAR

Дните на Sabaton изглеждаха преброени след съставните смени, помрачили издаването на един от най-важните опуси в кариерата им. За наша изненада, рокадите се отразиха плодотворно както на шайката на Joakim Brodén, така и на “дъщерната” Civil War, приютила бегълците. Три години по-късно разполагаме с две групи, създаващи повече качествена музика, отколкото излишни драми. “Gods and Generals” е втори том от учебника на Civil War, a днешният урок по история води вокалистът Nils Patrik Johansson.

Подкрепяш ли масовото хващане, че вторият албум е най-голямото предизвикателство пред музикантите?

Абсолютно. Някои биха се измъкнали с това, че всеки следващ запис е по-труден от предходния, но един дебют съществува най-вече заради желанието на групата да се забавлява. Всички влагат младежки хъс и енергия в първия си албум, но с втория се опитват да надскочат себе си не само с усъвършенствани, но и нови елементи.

Имайки предвид, че почти целият състав на Civil War е с по няколко диска зад гърба си, вече сте преминали тази фаза. Как оценяваш “Gods and Generals” спрямо “The Killer Angels”?

Харесвам много дебюта ни, но “Gods and Generals” печели с по-добро музициране, бомбастични припеви, по-ярки китари и епичност. Използвахме най-силните черти на “The Killer Angels” за основа и смятам, че успяхме да запишем негов достоен наследник.

Как се пише албум, изграден изцяло от хитове?

С помощта на силен колектив. Наскоро групата претърпя известни сътресения – сменихме китарист и басист, които бяха ключови членове на Civil War. Oscar се чувстваше отегчен от сцената и музиката още през последната си година като китарист на Sabaton, но се опита да издържи на напрежението заради приятелството ни. Много искаше да бъде част от Civil War и всичко вървеше прекрасно до момента, в който започнахме да репетираме парчета за бъдещи концерти. Той е баща на две деца и не разполагаше с необходимия времеви и физически ресурс, за да продължи да свири с нас. Stefan пък беше на тотално различни вълни от останалите. Той е добър басист, но когато се озовахме на кръстопът, решихме да продължим без него, запазвайки остатъка от звеното на групата непокътнато.

Как се справя новото попълнение?

Всички сме доволни от избора. Petrus е на 25 години и внася необходимата доза нова кръв като най-млад член в групата. Същевременно е изключително талантлив. Реално е с нас от самото начало – помагаше ни още с композирането на дебюта, а после беше с нас като роуди, така че еволюцията му до пълноправен китарист на Civil War не е случайна. Двамата се сработваме идеално и голяма част от ударната сила на “Gods and Generals” се дължи именно на него. Днес толкова добри китаристи и композитори са изключителна рядкост и за нас е привилегия да свирим заедно.

Ти стоиш зад идеологията на Civil War. Какво запали страстта ти по историята?

Това беше един от малкото предмети, които ми бяха интересни в училище. Та кой би останал безразличен пред разкази за кървави битки, крале и кралици? Винаги съм искал да пиша драматични текстове, а историята е пълна със събития, които мога да използвам.

“The Killer Angels” е заглавието на най-популярния исторически роман на Michael Shaara, а синът му Jeffrey пише продължението “Gods and Generals”. Да очакваме ли албум, озаглавен “The Last Full Measure” (заключителна част на трилогията – б. а.)?

Докато писахме дебюта, сърфирах из Интернет в търсене на интересни истории, свързани с американската гражданска война. Попаднах на “The Killer Angels” и си казах: “по дяволите, заглавието е твърде яко, за да не го използваме!” Изгледах и двата филма, заснети по тях. “Gettysburg” (1993) е брилянтно ръководство за именитата битка и го препоръчвам горещо. Доста е дълъг – над четири часа и половина, но си заслужава. “Gods and Generals” (2003) също не е лош, но страда от известна модернизация. Колкото до третия ни албум, сега всички ще очакват да го кръстим “The Last Full Measure”, така че кой знае, може и да ви изненадаме с нещо различно!

В текстовете срещаме редица вдъхновяващи фигури. С какво те впечатлиха?

С това, че борбеният дух в имената им е жив и до днес. “Braveheart” е за шотландеца Уилям Уолъс, разбира се. Легендарният гайдар в “The Mad Piper”, Бил Милин, вдъхва кураж на бойците по време на десанта в Нормандия по начин, който днес би бил равнозначен на самоубийство. “Tears from the North” е реверанс към историческото наследство на викингите и по-конкретно шведа Рюрик, който основава цяла династия в Русия. Споменаваме и Лейф Ериксон, достигнал бреговете на Северна Америка още през десети век. “Admiral Over the Oceans” е за адмирал Нелсън и може да се разглежда като продължение на “I Will Rule the Universe” от “The Killer Angels”, която е посветена на Наполеон. Ако съюзът между Испания и Франция срещу Англия бе успял, Наполеон е щял да властва над цяла Европа, но Нелсън осуетява плановете им. Идеята за едноименната песен за Шиндлер дойде от Damiel Mullback (барабани). Каза, че е крайно време някой да напише текст, посветен на този велик човек, и беше прав. Изключително трудно е да пишеш за еврейския геноцид, защото хората винаги ще бъдат чувствителни на тези теми и се надявам, че съм се справил добре. Ако не друго, поне имаме една от най-епичните и емоционални композиции на Civil War и нямам търпение да я изпея на живо.

Коя е поуката, която трябва да си извадим от албума?

Иронично, тя няма толкова общо с миналото, колкото със съвремието и битките, които водим целодневно. Откриващото парче “War of the Worlds” е посветено на човешките престъпления срещу природата – разрушаването на ландшафта, замърсяването на въздуха и водата. За какво са ни извънземни нашественици, когато сами се справяме бавно и сигурно (цитира Jeff Wayne – “War of the Worlds” – б. а.) с унищожаването на света? Какво ни тласка да работим срещу себе си, превръщайки собствения си дом в сметище? Трябва да работим заедно, за да спасим каквото можем, стига да не е твърде късно. Тъжното е, че дори Швеция да премине изцяло на природен газ, победата ще е пирова. Това е микронна част от щетата, която нанася един индустриален гигант като Китай например. Знаците са вече тук – полярните шапки се топят, метеорологичните условия се сменят рязко, изчезват все повече животински видове и ако не направим нещо, ние ще сме следващите.

Как навихте Peter Tägtgren да ви продуцира?

Peter обича предизвикателствата, а ние разполагахме с такова. Познаваме се добре и уважаваме отговорността му към всеки един детайл, без това да е за сметка на цялостната звукова картина. Искахме кристален, но не и свръхпродуциран саунд – батална атмосфера, в която китарите да са на преден план, а хоровите партии да звучат наистина ударно. Едва ли някой друг би се справил по-добре от него и със сигурност ще продължим колективната си работа занапред.

Смяташ ли, че сте логичните наследници на Sabaton? Писна ли ви да ви сравняват с тях?

Въпреки че споделяме общи лирически корени, ние сме различна група, фокусирана върху собствената си идентичност. Бях изненадан, когато момчетата, напуснали Sabaton, казаха, че не искат повече да свирят песни на военна тематика. Казаха ми “Patrick, пиши за каквото решиш”, но аз бях този, който ги разубеди; бях сигурен, че феновете им очакват да продължат в подобна насока и не виждах защо трябва да променяме нещо само заради идеята.

В същото време следвате своя музикална насока...

В наши дни е трудно да си иновативен и освен ако нямаш солидна основа, почти сигурно ще потънеш в морето от групи, опитващи се да звучат или прекалено модерно, или твърде олдскуул. Положението в пауър метъла е още по-критично и е цяло чудо, че групи като Sabaton и Civil War се радват на популярност в жанр, доминиран от дракони, ангели, мечове и рицари. Всички имаме нужда от разнообразие, нови идеи и лесно разпознаваем звук и затова имаме успех сред феновете.

Като стана дума, радвате ли се на популярност и в чужбина?

Да, определено. В Швеция нашумяхме още с дебюта си, но сега още повече чуждестранни фенове очакват “Gods and Generals”. Отдавам го на мащабната PR кампания на новия ни лейбъл, Napalm Records. Те не пестят средства, когато става дума за добра промоция и дистрибуция и сме предоволни от партньорството си с тях.

Какво се случва с останалите ти проекти? Отдавна не сме чували нищо ново от Wuthering Heights.

Не мисля, че ще чуете. Wuthering Heights е преди всичко проект на Erik, а той едва ли ще има финансовите средства за още един албум. Не и покрай травмата на гръбнака, с която продължава да се бори. Това е жалко, защото считам “Far from the Madding Crowd” за едно от върховите постижения в певческата си кариера. Продължавам да пея за Astral Doors, с които издадохме миналото лято, но сега съм изцяло съсредоточен върху Civil War и всички, с които работя професионално, вече знаят това.

Представи си, че изведнъж загубиш гласа си безвъзвратно. С какво ще се занимаваш?

Може би с анимация, но не си мислете, че съм добър рисувач! Това е просто първото, което ми хрумна. Някой ден мога да започна своя поредица нескопосано нарисувани анимации – епични, брутални, кървави. Нещо като детски вариант на Game of Thrones, но с исторически препратки.

Тази година ще свирите на двата фестивала Sabaton Open Air, имате и концерт с Edguy като съпорт на HammerFall. Кога ще обявите нови тур дати?

Скоро, надявам се. Никога не съм бил в България. Дали ще се харесаме на публиката ви?

Имайки предвид, че Sabaton ни посещават редовно, ще имате доста успех. Би било страхотно да наминете за съвместно шоу на принципа на Helloween и Gamma Ray.

Идеята е чудесна и се надявам да я реализираме! Ще се получи голям купон. Дотогава останете със здраве, надявам се “Gods and Generals” да ви хареса. Наздраве от Швеция!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт