Все по-рядко издаването на нечий албум може да се нарече събитие, но в случая с W.A.S.P. това не е просто клише, наложено от гигантския статут на групата, а реален израз на трепета, с който го чакаме от 2009-а година. Всъщност творби от класата на “Golgotha” вече никой не създава, затова нямаше как да пропуснем възможността да надникнем в ума на създателя ѝ. И така, Metal World представя легендата на американския хеви метъл – безподобния Blackie Lawless.
“Golgotha” е едно от най-епичните ти произведения до момента и определено си заслужаваше чакането. Все пак, защо завършването му отне шест години?
Е, не бяха точно шест години – започнахме да работим по него през пролетта на 2011-а. След това дойде световното турне през 2012-а, което отне шест месеца. През май 2013-а пък си счупих крака и заради това загубих остатъка от годината. Нямах възможност да работя изобщо и ми отне много време да се възстановя. Честно казано, ако събереш цялата работа по албума накуп, се получава нещо от рода на година и половина. От друга страна се случи нещо интересно – не бях имал възможността да работя по даден запис известно време, след което да го зарежа за шест месеца, само за да се върна отново към него. Това се оказа нещо чудесно, защото ми даде нужното време, за да го огледам добре и да го слушам така, както би го слушал някой друг. Човек си задава въпроса: “Наистина ли искам да направя точно това?” В бандата всички сме съгласни, че ако не бяха забавянията, този албум просто нямаше да е същият.
Стилистично “Golgotha” е донякъде сходен с “Babylon”, но е по-силен и по-последователен…
Съгласен съм и с двете твърдения. Не беше нещо, което сме искали да направим, но наистина ми звучи като “Dominator” и “Babylon”. Същевременно установих един интересен детайл, чак когато започнахме да смесваме албума. Докато записваш, се концентрираш само върху една песен, а при смесването получаваш поглед върху целия албум. Та на този етап си дадох сметка за влиянията в него – да, има такива от 80-те, но и много влияния от 70-те години, дори от 60-те. Това ме върна чак до “Headless” – “Golgotha” може да е различен чисто звуково, но по същия начин е вдъхновен от музиката на 70-те.
“Golgotha” покрива много широк спектър от елементи по начин, който напомня за някои от най-добрите ви творби.
Наистина го прави, и то в по-голяма степен от който и да е друг наш албум. Мисля, че в него можете да видите обобщени идеите от една цяла кариера.
Кажи нещо повече за процеса на създаването му. От теб ли дойдоха всички идеи, или работихте като група?
Определено беше колективно усилие. Този състав е заедно вече 10 години; той е най-добрият и стабилен състав, в който съм бил досега. Когато се съберем, аз обикновено имам някакви груби скици на идеи за парчета, но в репетиционната не работим точно така, както човек би очаквал. Дори когато влезем в студиото, има цели дни, през които не изсвирваме и една нота. Вместо това седим и обсъждаме идеите за дадена песен, какво искаме да постигнем с нея и т.н. Използваме съвсем слаби усилватели, така че да можем да си говорим спокойно, докато музиката върви. Правим това умишлено, първо защото така комуникацията е по-добра. Освен това, ако нещо звучи добре тихо, можеш да си сигурен, че ще звучи добре и усилено максимално.
Прекарахме цели седмици в обсъждане и свирене от време на време. Деконструирахме всяка песен до съставните ѝ части, за да разберем на какво е способна – свирим я бързо, бавно, отзад напред… и така, докато песента сама не ти каже нещо. В крайна сметка парчето само показва в каква посока иска да отиде. Така че процесът ни не е спонтанен като при много банди, които просто записват импровизациите си в студиото. Нашият подход е много по-методичен.
Що се отнася до вокалите, новият албум е изключителен. Как съумяваш не просто да запазиш гласа си, но и все още да го развиваш след толкова години?
Трябва да зададеш този въпрос на Бог, хаха! Благословен съм в това отношение. Но ще ти кажа нещо, което е различно в този албум. Съществува концепция, наречена “разложени хармонии”, което ще рече, че хармониите са по-широки – интервалите са по-отдалечени от нормалното. Никога не бях правил това преди. Процесът е доста страшен, защото при нормалните хармонии, които правим, знам какъв ще бъде крайният резултат. Когато използваш разложени хармонии, не можеш да си напълно сигурен какво ще се получи в крайна сметка. Ще ти дам пример: песента “Golgotha” използва тази техника в припева си, в “Last Runaway” също я има… Използвам такива хармонии само за определени думи или строфи – не са навсякъде – но за сметка на това те заемат голямо пространство, не седят кротко като традиционните такива. Ако не си го правил преди, това е ужасяващ процес, защото не знаеш как ще се получи. Мъчиш се, докато не започне да ти се разкрива постепенно. Според мен резултатът е вълнуващ, но тревогата, която създава, е огромна. В крайна сметка съм много доволен, защото направихме нещо ново и различно, макар че не знам доколко хората ще го забележат.
Има ли някакво общо послание в “Golgotha”? Много от текстовете са пропити от личната ти вяра, но предполагам, че има и нещо повече.
Водещата идея е, че трябва да мислиш самостоятелно. Откакто направихме “The Headless Children”, това е основната максима, която проповядвам на хората. Когато издадохме този албум преди 25 години, нямаше социални медии като днешните, които определят света. Две от парчетата в “Golgotha” са политически ориентирани: “Shotgun” и “Slaves of the New World Order”. Заключението, което правя, е, че когато хората не обръщат достатъчно внимание на случващото се около тях, в крайна сметка се оказват поробени. Преди малко проведох интервю с Гърция – следя внимателно какво става там. Следя и информацията, която излиза от Брюксел и Вашингтон, и забелязвам, че хората биват въведени в робство, защото не наблюдават правителствата си. Когато не внимаваме, получаваме правителствата, които заслужаваме.
Мислиш ли, че гръцката криза можеше да бъде предотвратена?
Ако хората там бяха по-внимателни – да. Как иначе толкова малко количество хора биха могли да поробят толкова много? В момента живеем в демократични общества – или поне предполагаемо демократични – където на хората им е позволено да гласуват. Ако те бяха политически активни и наистина внимаваха… Гърците се вкараха в тази ситуация, защото не внимаваха. Според мен това стига чак до олимпийските игри, за които потрошиха сума ти пари. Ние бяхме там точно преди началото на игрите и още тогава човек можеше да види колко объркано е всичко. Разговарях с един човек, работещ за правителството, и го попитах: “Колко време смяташ, че ще ви отнеме да излезете от това положение? 10 години?” Той отвърна: “Пробвай с 50”. Още тогава той можеше да види, че това е катастрофа. Сега всички хора ще трябва да платят за решенията на една малка група.
Трябва да призная, че “Miss You” бързо се превърна в една от любимите ми песни на W.A.S.P. Толкова е емоционална, че не мога да не се чудя дали не е посветена на или вдъхновена от някого…
Тя беше първата песен, написана за “The Crimson Idol”. Имаше общо три парчета, които не намериха място в него, и това беше първото от тях. Ако погледнеш текста, е очевидно, че Jonathan говори на брат си. Това е една от тайните в албума, които искам да разкрия пред хората. Ако те искат да вкарат “Miss You” сред останалите песни от “The Crimson Idol”, не бих имал нищо против, защото там ѝ е мястото. Просто така и не беше завършена тогава.
Виждаш ли нов концептуален албум на W.A.S.P. в обозримо бъдеще?
Не знам. Правя това, което чувствам за правилно и което ме мотивира. Ако трябва да ти дам отговор в настоящия момент, той сигурно ще бъде “не”, но кой знае? След една година може да имам друго мнение по въпроса. В момента съм малко изморен от последния ни албум и не искам да чуя за идеята да се върна в студиото, хаха!
Заснехте видеоклип към “Babylon's Burning” от последния албум – възнамерявате ли да направите такъв и към новия?
Да! Ти коя песен би избрал?
Много труден въпрос! Бих казал “Miss You” или “Eyes of My Maker”.
Хм, добре. Мисля, че в даден момент ще разработим нещо визуално към “Miss You”, но няма тя да е първа.
Кога ще включите нови песни в сетлиста си и кои ще са те?
Турнето ни започва на 11-и септември в Лондон, така че със сигурност ще има нов материал в сета. Все още не знам кои ще са песните, защото още не сме започнали да репетираме, но със сигурност ще има такива – просто не мога да кажа нищо конкретно.
Като стана дума за концерти, кажи ми как лайв шоуто ви се разви с годините. Все още залагате на силно визуално послание, но цялото нещо като че ли поузря с времето.
Едно от най-добрите неща, които ни се случиха, беше идеята да започнем да използваме видео на живо. Първоначално включихме промо клиповете на “L.O.V.E. Machine”, “Wild Child”, “Babylon”… Докато монтирахме материала, забелязах как човекът на пулта всъщност има две различни сцени на два монитора в един и същи момент. Реших, че би било доста интересно на централния екран да прожектираме основния клип, а на двата странични – алтернативни сцени от същия. По този начин сега хората виждат четири банди, свирещи едновременно пред тях – една на сцената и три на екраните. Много е забавно, защото допреди време всички гледаха право в мен докъдето ми стигаше погледът. Сега въобще не гледат мен; все едно главите им са поставени на ос и следят някакъв откачен тенис мач. Всъщност всичко това тръгна от социалните медии. Казах си: “Тези хлапета не могат да отидат никъде без телефоните си. Искат претоварване с информация? Ще им го дадем!” Това се оказа едно от най-добрите ни решения.
Blackie, считаш ли, че има някакво разделение между феновете на старите ви неща и тези, които предпочитат по-комплексните ви късни творби?
Когато направихме “Headless”, съществуваше ясна разделителна линия, но тя беше създадена от феновете, които имахме още от първия ни албум. Когато излезе “The Crimson Idol”, това делене стана още по-изразено. Но когато кариерата ти обхваща 30 години, новите ти фенове няма как да помнят отделни етапи от нея – за тях всичко е едно непрекъснато произведение. Така и трябва да бъде. На въпроса коя е любимата му творба, почти всеки композитор би отговорил, че предпочита да гледа на всички тях като на едно цяло. Това е като да четеш отделните глави на една книга. За един артист е прекрасно, когато не се налага да чертае въображаеми линии и да сравнява отделните си творби.
Какво е положението с барабаниста в бандата? Защо се разделихте с Mike Dupke?
Mike премина през някои промени в начина си на живот… Честно казано, много ни липсва. Той беше част от семейството в продължение на 10 години и винаги ще остане част от него. Желаем му успех във всичко, с което се захване. Просто искаше да се занимава с различни неща.
Patrick Johansson негов постоянен заместник ли е?
Не, Patrick просто ни помогна за фестивалите. Вече сме избрали постоянен барабанист, но не ми се иска да разкривам кой е, защото ще направим отделно изявление след няколко седмици.
Как се случи преходът от ранните ви купонджийски текстове към по-сериозните социални, политически и религиозни тематики?
Всъщност това винаги е било там. Неотдавна водих този разговор с Alice Cooper, който се съгласи, че ако човек погледне ранните ни текстове, ще види някакви подсъзнателни религиозни послания. В неговия албум “Love It to Death” има една песен, озаглавена “Second Coming”, в която това е очевидно. Аз мога да кажа същото и за себе си – ако се заслушаш в “On Your Knees”, ще чуеш “Mom and daddy said, the life that you've led, you'll party you're way straight to hell”; или пък в заглавната песен от “Headless”: “Father come save us from this madness we're under, God of creation are we blind?” Дори не съм си давал сметка, че го правя, но то е навсякъде в тези албуми. Мисля, че метълът като цяло е тотално доминиран от религията. Феновете не го осъзнават, но религиозните препратки са навсякъде – повече, отколкото в който и да е друг музикален жанр!
Знам, че следиш внимателно политическия живот. Гледаш ли сериала “House of Cards”?
Не, за какво става дума?
Накратко, дава доста реалистична картина на американската политическа действителност.
Проблемът с Америка, както споменах и по-рано, е в това, че хората живеят в социалните медии и не обръщат внимание на случващото се около тях. В един момент те се оказват оковани, оглеждат се и се питат как са се озовали в това положение. Ами, просто е: не внимавахте! Как другояче би могъл Доналд Тръмп да се ползва с подкрепата, която има в момента?! Това следва да ти каже, че хората, които всъщност внимават, са отчаяни. А на останалите не им пука. Това е една много тъжна ситуация и същевременно е формула за бедствие.
Смяташ ли, че той има реален шанс?
Знаеш ли… в наши дни мога да повярвам във всичко. Хей, ако Обама може да бъде избран два пъти, значи всичко е възможно!
Как гледаш на глобалната метъл сцена понастоящем? Каква е най-съществената промяна в нея за последните 10 години, да кажем?
Интернет, абсолютно. Преди 25 години, когато все още имаше мейджър лейбъли, те бяха в състояние да влияят на големи групи хора, да ги водят заедно в една посока. Така всъщност се създаде сцената. Това вече го няма, защото Интернет е толкова фрагментирано пространство и човек има толкова голям избор, че никой не може да даде посока на цяла една сцена. Хората ме питат какъв съвет бих дал на някоя нова група и аз откровено не знам какво да им отговоря. Нямам идея как една млада банда би могла да успее днес – просто съм благодарен, че съм част от моето поколение.
Да разбирам ли, че според теб в старите дни е било по-добре?
Честно казано, от гледна точка на фена, смятам така. Имаше едно движение, което вече не виждам. Вчера давах едно интервю на тема 12-инчови винили и си дадох сметка, че по-младите хора дори не знаят какво пропускат. Когато още се слушаха плочи, човек можеше да отиде в магазина – в истински магазин – и да прекара часове в търсене на онзи специален албум, за който е спестявал пари цял месец. След това се прибираше вкъщи с него, пускаше го на грамофона и държеше кутията в скута си, а на гърба ѝ можеше да види снимка на бандата… Това може би звучи твърде романтично, но е вярно – човек реално държеше групата в ръцете си. Помня колко силно беше това движение, така че от позицията на един фен, липсата му няма как да е нещо хубаво.
Но не би ли се съгласил, че сега феновете имат много по-широк поглед върху цялата сцена?
Да, прав си… това е положителният ефект, защото сега имаш по-голям избор. Аз обаче винаги съм предпочитал да се чувствам част от една общност и не знам дали тя е същата днес. Знам, че в Европа е по-силна, отколкото в останалата част от света, така че може би не чувстваш тази липса толкова силно. Разбираш ме – едно време отиваше на училище и с приятелите ти те обединяваше това, че харесвате една и съща музика. Не съм сигурен, че това все още съществува.
Какво се случи с идеята за DVD от турнето по случай 20-годишнината на “The Crimson Idol”?
Все още я обсъждаме, защото след две години се задава 25-ата му годишнина. Много е вероятно нещо да се случи. Все още има нужда от заснемане на допълнителен материал, за да се получи правилно, но е съвсем възможно. Лично аз се надявам да стане реалност!
