Скъпи гости, гробът официално е разровен! Заповядайте отново вътре – “into the grave” – за 11-и пореден път. Всичко си е постарому, чувствайте се като у дома си и се пазете кучето на Ola Lindgren да не ви изяде! Парти атмосферата е налице, защото дискографията на Grave не е нещо по-малко от дългогодишен дет метъл купон, в чийто музикален фон се променя само качеството на звука, докато това на песните, с някои уговорки, си остава постоянно.
В тази връзка, единствената съществена разлика между “Out of Respect for the Dead” и великолепния “Endless Procession of Souls” (2012) е, че “Endless...” звучи супер чисто и стегнато, докато “... for the Dead” носи усещането, че четиримата скандинавци, с кожи бледи до полупрозрачност, са стоварили техниката си в хола и се съдират от свирене. Натуралистичният звук с грубиянски шумни и засилени напред китари определено приляга повече на Grave, които общо-взето изградиха кариерата си точно върху такъв тип неистова тресня.
Естествено, достойнствата на албума не се изчерпват само с това, че влиза като права лопата в нечий нищо неподозиращ тил. Както споменах, шведските касапи са на същата висота като в жестокия им албум от 2012-а, което принципно издава липса на прогрес, но да ги критикуваме за това е направо несериозно. Пояснение – да се придържаш към утвърдил се във времето стандарт и успешно да намисляш яки нови идеи в тесните му рамки, както правят Grave, е постижение. Да изпадаш в самоцитиране, понеже музиката за теб е просто бачкане и гледаш да я претупаш, е тегоба.
Но, да се върнем в гроба! “Out of Respect for the Dead” е с нормалната дължина от 9 песни (10, ако включиш злобното дращене по струните, минаващо за интро). В почитта към мъртвите няма каквито и да е ненужни отклонения или отвеяни нанякъде си идеи – Grave знаят какво се иска, Grave го дават. За сметка на това има чудесно разнообразие при парчетата и вътре в самите тях, постигнато с характерното за Ola и другарите му старание при композирането. Фронтменът е една от малкото фигури в горния ешелон на дет метъла, за когото създаването на зарибяващи, но не и чалгаджийски песни е цел и верую в живота. Grave събират по няколко идеи и изразходват пълния им потенциал в хода на 4-5 минути. Не ги търси за друго – съвършенството е в простотата!
И все пак това, че мога да си пусна този албум, или предишния, или “You'll Never See”, и честно казано нe ще ми пука кой от трите слушам, говори, че Grave от доста време не творят, а просто работят. Колкото и да е кефещ, “Out of Respect for the Dead” е просто една отлично и навреме изпълнена квота за изработено съдържание. И все пак това е поредният достоен албум на Grave, което се дължи най-вече на факта, че тези момчета си обичат работата. Обаче ми се искаше “... for the Dead” да се запомни с нещо повече от това, че е още един як албум на корава стара банда. Липсват му интрига и стремеж към себенадскачане. От друга страна, безброй групи биха дали всичко, за да бъдат Grave. Така че нека спрем дотук, от респект към беснеещите мъртъвци!
