Ревюта
Група: Solution .45      Албум: Nightmares in the Waking State: Part I      Автор: Starless      Ноември, 2015
Solution .45 - Nightmares in the Waking State: Part I

Появата на нов запис на Solution .45 сигурно означава, че на зарибените със съвременен шведски метъл им предстои да оргазмират като планинска коза в размножителен период. Все пак става дума за супергрупа, и то такава, където хванати от гората няма! На китарите са Jani Stefanovic и Patrik Gardberg (от великолепните Torchbearer), барабаните налага Rolf Pilve (Stratovarius), а вокалист е Christian Älvestam (някога в Scar Symmetry). Съвсем естествено е да очаквате албум от тези типове да е голяма работа, и е безспорно, че “Nightmares in the Waking State: Part I” е на висота. Той е кошмарно отегчителен!

По същество, този албум с изнурително дълго заглавие и обещание за евентуална втора част (недейте, честно) се състои от 10 свръхнапоителни парчета, като девет са по пет минути и повече, а последната е близо 12 минути и слушането ѝ изисква волята на монах. Стилът се върти около мелодичния дет метъл, но не онзи, който наистина си заслужава, а онзи, който се продуцира с бели ръкавици, за да се харчи сред инфантилните немски метъли. Ами, какво друго да очакваш от хамбургския лейбъл AFM Records?

Мелодичният дет не-метъл е раздут с претенциозно прогресив композиране. За толкова години само шепа групи разбраха, че да “кърпиш” безконечни песни от по седем-осем идеи в различни стадии на недовършеност, допълнително разводнявайки ги със скоростни сола, не е музика, а некомпетентност. Истински кадърната прогресив банда е в състояние да те пренесе в друг свят в рамките на не повече от четири минути, в които нищо не е ограничено, а просто си е на мястото и е развито в пълния си потенциал. Е, Solution .45 не е такава група. Всяко парче те оставя със странното и изтощаващо чувство, че за пет минути си чул 15 различни песни. Някои от вас може и да се кефят на такова композиране, но за мен то е отживелица от времената, когато метълът тепърва излизаше от пубертета и ставаше “сериозен”.

Всичко това е поднесено с най-стерилния и целофанен звук, който можеш да си представиш. Във всяко парче задължително присъстват бутафорни и мелодраматични цигулки, което е по вина на престаралия се продуцент на това скопено и радиофонично недоносче. Не стига това, ами и чистите партии на Christian Älvestam са така безпощадно омазани с AutoTune, че вокалите му звучат направо травеститски, да ме прощаваш. Няма място за тази гняс в метъла и въпреки това продължават да ни я натрапват! Знаеш ли до какво ще доведе това? Един ден хлапетата ще чуят чистия глас на Bruce Dickinson или Warrel Dane и ще питат "този защо звучи толкова странно???" Ами защото е човек, а не киборг, бе! Потрес!

След всичкия този хейт, навярно няма да ме приемеш на сериозно, като отбележа, че четиримата забъркани в тази каша все пак са талантливи музиканти и всеки има своите проблясъци в албума. За съжаление “Nightmares...” събира на едно място най-лошите тенденции в съвременния метъл, и колкото повече объркани души си го купят или оценят нескопосаността му с високи оценки, толкова повече истинският и автентичен метъл ще се изолира във вмирисания на бира и пикоч ъндърграунд, докато на повърхността немско-американските лейбъли “преобличат” жанра като One Direction. Ами така е, след като допуснахме да живеем в свят, в който Kanye претендира да е рок звезда и президент на Америка!

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт