Появата на нов запис на Solution .45 сигурно означава, че на зарибените със съвременен шведски метъл им предстои да оргазмират като планинска коза в размножителен период. Все пак става дума за супергрупа, и то такава, където хванати от гората няма! На китарите са Jani Stefanovic и Patrik Gardberg (от великолепните Torchbearer), барабаните налага Rolf Pilve (Stratovarius), а вокалист е Christian Älvestam (някога в Scar Symmetry). Съвсем естествено е да очаквате албум от тези типове да е голяма работа, и е безспорно, че “Nightmares in the Waking State: Part I” е на висота. Той е кошмарно отегчителен!
По същество, този албум с изнурително дълго заглавие и обещание за евентуална втора част (недейте, честно) се състои от 10 свръхнапоителни парчета, като девет са по пет минути и повече, а последната е близо 12 минути и слушането ѝ изисква волята на монах. Стилът се върти около мелодичния дет метъл, но не онзи, който наистина си заслужава, а онзи, който се продуцира с бели ръкавици, за да се харчи сред инфантилните немски метъли. Ами, какво друго да очакваш от хамбургския лейбъл AFM Records?
Мелодичният дет не-метъл е раздут с претенциозно прогресив композиране. За толкова години само шепа групи разбраха, че да “кърпиш” безконечни песни от по седем-осем идеи в различни стадии на недовършеност, допълнително разводнявайки ги със скоростни сола, не е музика, а некомпетентност. Истински кадърната прогресив банда е в състояние да те пренесе в друг свят в рамките на не повече от четири минути, в които нищо не е ограничено, а просто си е на мястото и е развито в пълния си потенциал. Е, Solution .45 не е такава група. Всяко парче те оставя със странното и изтощаващо чувство, че за пет минути си чул 15 различни песни. Някои от вас може и да се кефят на такова композиране, но за мен то е отживелица от времената, когато метълът тепърва излизаше от пубертета и ставаше “сериозен”.
Всичко това е поднесено с най-стерилния и целофанен звук, който можеш да си представиш. Във всяко парче задължително присъстват бутафорни и мелодраматични цигулки, което е по вина на престаралия се продуцент на това скопено и радиофонично недоносче. Не стига това, ами и чистите партии на Christian Älvestam са така безпощадно омазани с AutoTune, че вокалите му звучат направо травеститски, да ме прощаваш. Няма място за тази гняс в метъла и въпреки това продължават да ни я натрапват! Знаеш ли до какво ще доведе това? Един ден хлапетата ще чуят чистия глас на Bruce Dickinson или Warrel Dane и ще питат "този защо звучи толкова странно???" Ами защото е човек, а не киборг, бе! Потрес!
След всичкия този хейт, навярно няма да ме приемеш на сериозно, като отбележа, че четиримата забъркани в тази каша все пак са талантливи музиканти и всеки има своите проблясъци в албума. За съжаление “Nightmares...” събира на едно място най-лошите тенденции в съвременния метъл, и колкото повече объркани души си го купят или оценят нескопосаността му с високи оценки, толкова повече истинският и автентичен метъл ще се изолира във вмирисания на бира и пикоч ъндърграунд, докато на повърхността немско-американските лейбъли “преобличат” жанра като One Direction. Ами така е, след като допуснахме да живеем в свят, в който Kanye претендира да е рок звезда и президент на Америка!
