Ревюта
Група: Intronaut      Албум: The Direction of Last Things      Автор: Alice      Ноември, 2015
Intronaut - The Direction of Last Things

От началото на кариерата си преди малко повече от десетилетие, Intronaut вървят смело по стъпките на сънародниците си Mastodon и Baroness към върха на модерния прогресив метъл. Към настоящия момент с право се нареждат сред най-добрите банди в жанра, а тазгодишният “The Direction of Last Things” е не само крачка напред, но и най-добрият им запис от дебютния “Void” насам. И може би дори един от претендентите за албум на годината.

Огромното пренасищане на сцената с прогресарски излияния в последно време – повечето от които далеч не толкова добри – доведе до изпъкването на твърде малко групи. Но още след първото слушане на новия Intronaut става ясно, че и този път американците са се постарали не само да изпъкнат, a и да засенчат повечето си колеги. А “The Direction of Last Things” съдържа всички съставки от формулата на успеха – преливащ от свежи идеи, балансирано тежък и мелодичен, изключително техничен и музикантски, запомнящ се и различен.

Началото е поставено от наситената с бързи рифове “Fast Worms”, в която позабравената от бандата агресия се завръща, но не за сметка на грабващите вокални линии и забавеното фюжън звучене от “Habitual Levitations (Instilling Words with Tones)”. “Digital Gerrymandering”, подобно на Mastodon-ската “Creature Lives” сякаш говори директно от космоса, а хармоничното дуо на Sacha Dunable и Dave Timnick се справя също толкова добре с извънземните вокали, колкото и Brann Dailor в неговата песен. “The Pleasant Surprise” е парче, което определено отговаря на името си и, освен приятна изненада, е и най-тежкият момент в записа. В “The Unlikely Event of a Water” се чуват както дисхармоничните рифове и накъсаните дрезгави напеви, така и нежните припеви и спиращите дъха сола – всички част от магнетичния чар на Intronaut. А “Sul Ponticello” е не само най-впечатляващото парче в албума, но и една от най-добрите им композиции изобщо, която за седем минути и половина успява да покаже всичко, което винаги сме харесвали в тях, но в пъти по-добро от всякога. Първата част на заглавната “The Direction of Last Things” отново умело балансира между скоростните рифове и леките мелодии, а втората преминава плавно към лирична интерлюдия и после към ударен край. Във финалната “City Hymnal” атмосферичният глас на Sacha Dunable става все по-пленителен, докато темпото ту препуска, ту се забавя до самия край и емоционалния припев, който приключва поредното пътуване из музикалния космос на интронавтите.

“The Direction of Last Things” е албум, който не може да хрумне на някого просто ей така, защото това, което стои на ръба на гениалното, не се среща често. И този път Intronaut прескачат собствените си граници по пътя на еволюцията и ни дават пълното основание да вярваме, че най-доброто тепърва предстои.

Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Danny Carey
Чух го. Не ми хареса. Ще го чуя още веднъж, но нямам усещането, че ще го харесвам.
И за предишните им албуми, уж нещо има в тях, но в крайна сметка заминават безвъзвратно.

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт