Новият албум на шведската траш/дет групировка Arch Enemy постигна в моите очи нещо, което не смятах за възможно, а именно – надмина предшественика си “Wages Of Sin”. Докато “Wages…” бе само намек за огромния потенциал на бандата с новото попълнение Angela Gossow, то в “Anthems Of Rebellion” виждаме (или по-скоро, чуваме) въпросният реализиран в пълния си блясък. Johan Liiva е безспорно велик глас, но от присъединяването на Angela групата само спечели и това личи с неоспорима сила в новия албум. Вокалите й варират според специфичното звучене на всяка песен от дълбок рев, през яростни крясъци и врещене, до почти мелодични излияния – изобщо, дет метъл агресия в най-образцов вид. Не по-малко впечатляващи са инструменталните способности на състава, които по мое мнение придават ново значение на думата “техничен”, поне що се отнася до шведската сцена. Споменавайки за шведската сцена, Arch Enemy са се измъкнали от наложената сред повечето групи тенденция да се копират In Flames (не че те някога са го правели).

Самите песни в “Anthems Of Rebellion” логически продължават и развиват започнатото в “Wages Of Sin” – по гениален начин са комбинирани елементи от олдскуул траша, мелодичния дет и в по-малка степен, класическия хеви метъл. Двойната китарна атака на братята Amott има за цел откачането на слушателските глави от куфеене с пленяващите слуха рифове, хармонии и скорострелни сола. Ритъм секцията, в лицето на Sharlee D'Angelo и Daniel Erlandsson, е не просто безупречна – тя е изумителна. Иде ли реч за барабанене в екстремния метъл, няма как да не отбележа тоталния превес, наложен от братята Erlandsson, успешно конкуриращи досегашния ми едноличен фаворит Nick Barker. Добавяйки към тази съвършена формула и характерните антиконформистки текстове, развенчаващи общоприетия морал, албумът добива завършеност. Музикалното съдържание на “Anthems Of Rebellion” отговаря на заглавието му – Arch Enemy са създали невероятна творба, пълна с истински метални химни.