Една уникална среща. Анджела Госоу от Arch Enemy и Кристина Скабиа от Laсuna Coil се събраха ексклузивно за да дискутират групите си и позицията на жените в света на метъла.

По свой собствен начин, миланската брюнетка и тевтонската блондинка олицетворяват една нова реалност. Въпреки че свирят в два различни жанра, готик метъл и дет метъл, и двете доказват, че жената вече излиза от второстепенната си роля. Вече не я наемат за запълни празното място (не е ли такъв случая с My Dying Bride?), нито пък за да неутрализира вида на някоя банда, чиито членове мязат повече на неандерталски маймуни, отколкото на хора. Нашите мъжки убеждения бяха разколебани още преди години: в един по-лек жанр от Anneke van Giersbergen от The Gathering или, в един доста по-важен жанр от Tarja от Nightwish. Най-очебийният пример е този на Анджела Госоу, напълно непозната до преди две години, когато стана част от Arch Enemy. Тя ни демонстрира, както в диска “Wages Of Sin”, така и на сцената (също както Рейчъл от Sinister), че една жена, която на всичкото отгоре е вокалът, може да се наложи в един ултрамачистки жанр, какъвто е екстремния метъл. И може би нейното присъствие има много общо с шумът (повече от заслужен), който се вдига напоследък около групата. Случаят на Кристина Скабиа е подобен, но не идентичен. При нея нещата стоят по-различно, защото тя е опорния стълб на групата Laguna Coil, която се събра около нея.

Познавахте ли групата на другата преди тази фотосесия?

Кристина: Разбира се, много пъти съм чувала да се говори за Arch Enemy и за Анджела в метъл списанията.
Анджела: Очевидно познавам Lacuna Coil, още повече мисля че напоследък са в доста добро финансово положение (заговорническа усмивка). Все още не съм слушала “Comalies”, но съм чувала много добри думи за него. Лошото в случая е, че с оглед на разликата в стиловете ни, ми се струва трудно да направим турне заедно (смях).

Говорейки за стил, вие използвате гласовете си по много различен начин...

К.: Гласът е един от най-перосналните инструменти. Всеки го използва по различен начин. Аз се чувствам по-добре пеейки меко и мелодично, въпреки че понякога ме избива на агресия. Но не толкова колкото теб, Анджела! (смях)
А.: Може да звучи изненадващо но се изморявам по-бързо ако пея нормално, отколкото когато крещя, просто защото гласните ми струни са свикнали да бъдат измъчвани повече от всичко друго. (обръщайки се към Кристина) Честно, не мисля че бих могла да пея мелодично цял час, като теб...

Другата главна разлика идва от факта, че в Laguna Coil Кристина дели работата на вокал с Андреа, докато ти си сама пред микрофона в Arch Enemy.

А.: Това ще се промени! Идвам от турне на което свирихме с други death metal групи: Nile, Origin и Hate Eternal. И всички си имаха по 3 различни вокала! Единствено на мен ми се налагаше да крещя през целия концерт! Почувтвах се афектирана (смях). След като Майкъл (Амът -б.ред.) пя малко death в Carcass, и брат му, Кристофър, демонстрира в последния си соло албум, Armageddon, че може да бъде един отличен мелодичен вокал, мисля че от сега нататък ще се опитаме да поделим задачите. Мъже, размърдайте се малко!
К.: Мисля, че това е най-добрата възможност за теб. С Андреа работим по един много искрен и инстинктивен начин: не се задължаваме да изпълняваме някаква квота и това ни дава много повече възможности.

Кристина, Lacuna Coil и ти сте израстнали заедно и звука на групата е формиран според твоя глас, докато ти, Анджела, стана част от една група, която вече имаше установена самоличност...

К.: И двата случая са интересни. Туй като съм в групата от самото начало, знам от къде идваме, къде отиваме и какво е трябвало да изстрадаме за да стигнем до тук, но пък един новодошъл може да влее свежа кръв в групата и да и помогне да еволюира.
А.: Аз вече имах свой собствен стил преди да дойда в Arch Enemy и групата ми предложи да се присъединя към тях, защото беше стилът който търсеха. Не ми се наложи да променям личността си! Още повече, че преди това бях фен на групата. Най-много се страхувах, че няма да мога да се задържа на тяхното ниво. Плюс това, въпреки че голяма част от музиката за Wages of Sin беше написана от преди аз да се появя, успях поне да оставя отпечатък в текстовете на 4 песни от албума. По този начин не се чувствам просто като изпълнителка. Въпреки това няма да крия че не ме вълнува много дали ще допринеса нещо към Arch Enemy в стриктно музикален план: няма нищо по скучно от това да си прекарвам часовете слушайки как един китарист непрестанно стърже по струните с надеждата да излезе нещо! (смях)

И в двата случая групите ви имат способостта да събират хора с доста различни вкусове...

К:. Със сигурност никой не може да каже, че Lacuna Coil е една типична gothic metal група, нито че Arch Enemy са типичния общоприет метъл. Смятаме че сме музикално възприемчиеви хора и вярваме, че и феновете ни са такива. Човек трябва да е отзивчив към това което става около него, и може би да се оставя на различни въздействия. В началото ни осъдиха предварително, защото не можеха да ни лепнат етикет. Сега това е в наша полза, ние създаваме готическа, рок и метъл музика.
А.: В Arch Enemy ситуацията е същата. Една от причините поради която групата не искаше да работи повече с Йохан (Лийва, първият вокал, който напусна формацията в края на 1999 - б.ред.), беше, че той не би им позволил да достигнат нова публика. В един модерен диск като Wages of Sin аз допринасям нещо ново и освен това, бидейки жена, смея да твърдя че привличам погледа на публика, която в голямата си част е мъжка (усмихва се). По време на турнето ни много хора дойдоха да ме видят, уверявайки ме че са фенове на heavy metal и също така и на nu-metal и че това, което наистина ги изморява в death metal-а е гласа. Въпреки че не съм Крис Барнс от Six Feet Under и въпреки че стилът ми продължава да е лекичък, феновете оценяват факта, че това е разбираемо. Изумително е че преди се смяташе, че метълът въплъщава революция и липса на правила. Всъщност всичко е безкомпромисно! Например не ти се разрешава да слушаш Slipknot и Iron Maden едновременно. И всеки иска да наложи своята собствена дефиниция за метъл.
К.: При всички положения мисля, че музикантите са най-открити към други стилове. Групи като Morbid Angel или Testament са признавали че харесват нашата музика. Лично аз мога да гледам МТV и дори да слушам денс музика от време на време.
А.: Аз определено съм “най-метъл” члена на Arch Enemy. Останалите слушат страни еуфористични неща или стари групи от 60-те и 70-те със странни имена, които никой вече не помни (смях).

Много ли сте стриктни в работата?

К.: Познаваме се само от няколко часа, но смея да твърдя, че Анджела и аз споделяме едно и също виждане за нещата. Например, никога не бих се качила на сцената пияна. Дори не пия когато съм на турне...не пуша, опитам се да спя по много за да се възстановя възможно най-добре, когато свърши концерта се потапям във ваната и т.н. Мисля че феновете си пердставят че водим луд живот, изпълнен с партита и безсънни нощи. Това е доста далеч от реалността. Смятам че да мога да правя моята музика е привилегия, но това има своята цена и се изисква много дисциплина... или стоманено здраве!
А.: Преди да се включа в Arch Enemy получих класическо обучение и взимах и солфеж. Точно преди да запишем Wages of Sin имах сериозни проблеми със здравето; Намериха ми възли на гласните струни и за малко да загубя гласа си. Хоспитализираха ме и трябваше да следвам интензивно лечение повече от 6 месеца. Доста време не ми даваха дори да говоря за да си почине гласа ми и единствено можех да комуникирам с хората чрез малки хартийки. Мисля че когато преживееш нещо подобно ставаш много предпазлив. Например спрях да пуша и всяка сутрин пражя загряващи упражнения за гласа си. По време на последното ни турне, някои хора се ядосваха, че не съм била прекарвала достатъчно време с феновете след концерти. Но това става, защото те можеха да се приберат вкъщи и да си живеят нормално, а на мен ми оставаха още 15 концерта и трябваше да почивам.
К.: Е... с мен се случва обратното. Предполагам че се държи на средиземноморския ми характер, прекарвам часове говорейки с хората след концерт. И на всичкото отгоре влошавам положението, защото никога не съм взимала солфеж и обиковено не загрявам преди да се кача на сцената.
А.: Внимавай! Хората не знаят, но нещо толкова просто като говоренето е най-голямото изпитание за гласните струни, по-голямо дори и от пеенето на death.
К.: Така ли?
А.: Да, импулсите който създаваш за да образуваш гласните, “q”, или “т” , е най-опасното нещо за гласа ти. Още по-зле е когато се намираш на шумно място и трябва да повдигнеш глас за да превъзмогнеш околния шум.

Мислите ли, че сте извор на вдъхновение за феновете, които искат да създадат своя група?

К.: Да, мисля че да. Знам го от e-mail-ите които получаваме, гордея се, когато някои от феновете ни пишат, че искат да следват примера ми и да станат част от някоя група. Не мисля че съм някоя недостижима суперзвезда, нито пък най-добрата певица на света, нито някой топ модел. Аз съм просто едно нормално момиче, което е успяло да реализира мечтата си. И това доказва, че всеки може да го постигне с много труд и постоянство.
А.: Точно така! Запознавала съм се с много момичета след концертите, които са искали да последват примера ми. Това ме ласкае, но не е чак толкова просто колкото изглежда, особено в жанр като death metal-a. Трудно е, много е трудно, най-лошото не е свързано със самата музика, ами с начина по който публиката се отнася с теб. Нашият стил е доста “underground” и голяма част от шоутата ни се правят в малки локали, пълни с дим, пред пияна публика, която не е многo учтива с жените. Да не говорим за мъжете, които се държат много приятно с мен, но търсят нещо друго, сещаш се какво (усмивка). Когато някое момиче дойде при мен и ми каже, че също иска да пее в death metal група, с ръка на сърцето и казвам: “Яко, пожелавам ти късмет, защото наистина ще ти трябва.”