И както е модерно в телемаркетите, офертата е три в едно, пък и било неочаквано добра комбинация – следователно остава още едно ревю. Това са Insomnium, които се завръщат също от над двегодишно мълчание с нов, трети поред албум, носещ името “Above the Weeping World”. За тях не може да се каже, че има съществена промяна в стила, тъй като песните звучат познато, но същевременно са нови и свежи. Отново имаме бърз и изключително мелодично китарно-ориентиран мелодет с малко по-груби вокали, дело отново на Niilo Sevanen, който е и басист. Няма промени в състава от предходния “Since The Day It All Came Down”, което вероятно е и основната причина за запазването на стила. Песните са приятни, с разнородно темпо, неизневеряващи на основните изисквания на жанра. По-ярко се открояват “At the Gates of Sleep”, “Drawn to Black”, “Last Statement” и епичната, с продължителност над 10 минути “In the Groves of Death”. Особено в последната красива песен с баладичен характер, а и в няколко от останалите парчетата, засичаме прекрасно аранжирани китари без дисторшън, които правят записа необичайно разчупен. Отново трябва да се изкажат суперлативи и за качеството на продукцията и записа – безгрешни са. Изобщо, “Above the Weeping World” е чудесно попълнение в дискографията на Insomnium, което ще се хареса много на твърдата им фен-база, може би ще привлече и нови фенове, но в никакъв случай няма да разочарова никого. Това, с което остават длъжни на по-взискателните, е липсата на по-голямо разнообразие и нови елементи в композициите. Музикантите са отлични, така че могат да си позволят “по-свободна игра“.

Сега след толкова много финландско влияние ви остава само да пуснете климатика, вентилатора, или просто да отидете на някое по-хладно място, да заредите в плейлистата някоя от трите групи и да се пренесете на едно по-мрачно кътче от човешката душа.

:: Автор: Mort ::