РЕВЮТА 2009

 

VOMITORY - "CARNAGE EUPHORIA"

 

Vomitory не ни накараха да чакаме много. Точно две години минаха от предното клане "Terrorize Brutalize Sodomize" и ето ги пак, сътворили нов чудовищен опус. "Carnage Euphoria" е идеалният начин да отпразнуваме големия юбилей - тази година се навършват двадесет лета от създаването на групата.

Бях сигурен, че шведската дет метъл институция ще направи много добър албум, но той надмина очакванията ми! Няма как на нормални хора като мен да не им стане мило и драго, когато в главата им зазвучи толкова безкомпромисен олдскуул дет метъл. Феновете, които изпитват носталгия към началото на 90-те и ранните неща на Dismember и Entombed (или нови, но изсвирени по стария начин албуми като тези на Bloodbath) ще се изкефят на настоящия Vomitory. Това, че шведите са от старата школа, не им пречи да извадят албум със смразяваща продукция. Кристален саунд, абсолютно адекватен за новото хилядолетие!

Музикално погледнато, "Carnage Euphoria" е изключително разнообразен и богат на бруталия. Повечето парчета променят темпото от бързи към по-бавни, газещи като валяк рифове, които на свой ред преливат (напук на цялата касапница) в доста мелодични сола. Те правят албума още по-хващащ... естествено, за гръкляна. Красота! Единствената малко по-странна композиция е втората - "Serpents", която напомня на ранните Six Feet Under. Както може да се очаква, има ги и ултразвуковите секири - "Rage of Honour", "Deadlock" и "Possesed", които просто са триумф на бруталното и подканят слушателя да си откърти главата от куфеене! (Не успях, но вече два дни ме боли врата. Май бях доста близо!) Басът на Erik Rundqvist напомня на грохота от приближаващ танк. (Някой май се сети за Bolt Thrower, a?) Същият този човек прави не вокални партии, а някакво извращение! Мамка му, обожавам моментите, в които изгрухтява едно "Бляк" и клането продължава! Ех, романтика... И като съм тръгнал да говоря за рифове, сола и бас, не бива да забравям барабанните партии. А относно тях Tobias Gustafsson не си е поплювал. Той не е човек, а машина от модела, от който е и Steve Asheim (Deicide, Order of Ennead).

Искам още много да пиша, само че предпочитам да изслушам "Carnage Euphoria" отново. Давай - направи го и ти!

:: Публикувано: май 2009, Автор: shogot ::

 

:: НАЗАД ::
:: ОБРАТНО КЪМ ГЛАВНАТА СТРАНИЦА ::
Остави мнение:
Oт:
Мнение:
saddicted    Thu, 10 March 2011, 09:29
d-beat+downtuned swedish violence=vomitory1
Ходжата    Sun, 10 May 2009, 22:51
хехе... супер! Съгласен съм напълно. Вомитъри наистина размазаха с невероятен албум. Самият факт, че вече трети ден слушам само "Carnage Euphoria" което в случая е показателно, че това е дет метъл, който не трябва да се насилваш да слушаш, а наистина ти доставя перверзно удоволствие и те запраща в един суров брутален свят, от който не ти се излиза... и да... слушаш отново и отново и макар ушите ти да заглъхват отново пускаш звуковия терор и се връщаш в бруталната, наситена с насилие музика на Vomitory (повърнята си остава прясна дори и след 20 години)