Трябва да призная, че четвъртият дългосвирещ албум на финландците Children Of Bodom – “Hate Crew Deathroll”, ме завари напълно неподготвен. След разтърсващия дебют Something Wild и последвалите го неокласически шедьоври “Hatebreeder” и “Follow The Reaper”, човек би очаквал групата да продължи като че ли ясно очертаната посока на музикално развитие… Би очаквал някоя свръхскоростна и мелодична пауър/траш вакханалия, гарнирана с неизменните елементи от класическата музика. Да, ама не! Верни на експериментаторския си дух, който ги превърна в една от най-оригиналните съвременни метъл групи, Children Of Bodom ни поднасят нова изненада, отърсвайки се изцяло от хеви/пауър насоката и забивайки дълбоко в сферата на техничния дет. Не си правете прибързани изводи, че бандата се е втурнала да копира актуалната в момента шведска школа – нищо подобно. Лично мое мнение е, че финландците още преди години можеха да станат новите In Flames, да правят по няколко препрочита на един и същ албум на година и по този начин да се превърнат в най-успешната банда в този стил. В “Hate Crew Deathroll” има немалко влияния от Annihilator и Carcass, смесени по неповторим начин с характерното звучене на Children Of Bodom. В този ред на мисли бих искал да изтъкна, че в новия си албум Alexi и компания са наблегнали на рифовата структура на песните – нещо, което очевидно избягваха досега. Творбата е украсена с изключително свежи китарни хрумвания, подплатени от осезаемото, но ненатрапващо се клавирно присъствие на другия герой в групата – Janne Warman. Личи, че е наблегнато предимно върху цялостното звучене на песните, а не толкова върху инструменталните демонстрации. Все пак типичната за бандата виртуозност, превърнала се в тяхна запазена марка, блести отново – макар соло акциите да не са така изобилни, както бяха в Hatebreeder, Alexi отново заслужава овации за точно премерените си унищожителни включвания. Вокалите му също са на нужното ниво – без да изпъква с изумителни качества, гласът на Laiho пасва идеално на музиката, а текстовете както винаги са пропити с присъщия му цинично-майтапчийски привкус. Още от първото парче “Needled 24/7”, през бичкии като “Bodom Beach Terror” и “Triple Corpse Hammerblow” и смазващото “Angels Don't Kill”, до закриващата спийд лудница “Hate Crew Deathroll”, албумът не дава и миг спокойствие на слушателя. Тъкмо напротив, даже го подтиква към злоупотреба с функцията “Repeat” на уредбата…