След над двугодишно студийно мълчание, едно EP, Best Of… компилация и едно концертно издание в два различни формата, некоронованите крале на симфоничния нюскуул блек метъл – Cradle Of Filth, изтърпяха много критики. Обвиненията в продаване се засилиха още повече след сключването на договора между бандата и Sony Music. Макар насоката, взета в “Midian”, никога да не ми е била по вкуса на фона на предходните издания, приказките за “комерсиалните предатели” Cradle Of Filth винаги са ме разсмивали. Да, бандата неимоверно се разрастна. Да, стилът й отдавна не се вписва в строгата конфигурация “блек метъл”. Та нима това не ни даде едни от най-изящните албуми на изминалото десетилетие? Но по същество: през пролетта на 2003-та англичаните издадоха “Damnation And A Day” – творба, за която тепърва предстои много да се изговори и изпише, и чието влияние тепърва ще чувстваме върху екстремната сцена. Албумът се явява вторият концептуален такъв на групата, след мелодичния “Cruelty And The Beast”.

Тук текстописецът Dani е изстискал до край поетическия си гений и резултатът е зашеметяващ. Уникален прочит на избрани библейски пасажи пресъздава събитията от Сътворението, през човешкото грехопадение, до Апокалипсиса. През очите на Луцифер ни се открива цинизмът на божествената власт, безвъзвратността на избора и последвалите го бедствия за човечеството. Без да залитат към сатанизма или към някаква псевдо-философичност, текстовете имат основна (но не водеща) роля за атмосферата в албума, като същевременно са неразривно свързани с настроенията на музиката. А тя е нещо, което трудно се поддава на описание и просто трябва да се чуе. Смея да твърдя, че с “Damnation And A Day” Cradle Of Filth са успели да създадат един от най-съвършените в музикално отношение албуми въобще. Всеки звук има своето неизменно място и се вписва в цялостната грандиозна картина, която всяка малка промяна сякаш би лишила от красотата й. Постигнатият баланс между техника и мелодия е оптимален, поне за моя вкус. Няма ги романтичните лирически отстъпления от “Cruelty…”, няма ги и тоновете готически клавири. За сметка на това Будапещкият симфоничен оркестър поема основните фонови функции, придавайки невероятен обем и истинска симфоничност на звученето. Martin Foul се ограничава с моментни, но много уместни включвания, като основният му принос е за композирането на оркестралните пасажи. Dani, без да предлага нищо революционно ново във вокално отношение (като изключим няколко интересни ефекта, за щастие използвани с мярка), прави много емоционално представяне. С характерните си похвати, като нечовешки рев, остри писъци, налудничав шепот и животинско грухтене, той си остава един от най-разнообразните гласове в жанра. Дълбок поклон заслужават риф-майсторите Paul и Dave, благодарение на които се редуват средно по 6-7 различни траш рифа на песен. Adrian Erlandsson демонстрира истинската си класа с безумна барабанна техника, доказвайки, че е достоен заместник на виртуоза Nick Barker. Изобщо “Damnation And A Day” е изключително музикантски, без това ни най-малко да е в ущърб на цялостното впечатление от него… Не на последно място, той е и един от най-оригиналните метъл албуми, на които съм се натъквал. Може би и това е причината някои от старите фенове на бандата да не го харесват, тъй като не се явява логическо продължение на който и да е от предхождащите го албуми. Като оставим настрана факта, че “Damnation…” е най-тежкият и многопластов запис на групата, той се явява и най-трудносмилаемият.

Ако трябва да опиша с три думи творбата на Cradle Of Filth, те ще са могъщество, атмосферичност и завършеност. Казах ли гениалност? Май станаха четири…