|
 Със
сигурност никой не е очаквал от американците Dark Empire да
издадат такъв невероятен албум, един от най-силните през
тази година. А те го направиха, и то едва при първата си
изява като пълноценна група. Освен малко по-известният
вокалист Jens Carlsson, член на Persuader и Savage Circus,
едва ли ще можете да разпознаете някой друг от музикантите,
участващи в проекта. Това не им пречи да се справят в почти
всяко отношение по перфектен и изпълнен с прецизност начин,
на който доста групи биха могли да завидят. Албумът наистина
е уникален, но има един доста сериозен проблем, който лично
аз трудно превъзмогнах - американците ни предоставят само
шест песни, а на слушателя със сигурност ще му се прииска те
да бяха повече. Това, което забелязах е, че нито една от
песните на Dark Empire няма проста конструкция, макар и да
има неизбежната монотонност на моменти. Членовете на групата
обаче са смекчили това доста майсторски, като солата в
повечето случаи разчупват припевите така, че те да не се
повтарят- например припев/соло/припев вместо да бъде както в
повечето случаи само рефрени, повтарящи се до самия край на
песента. “Distant Tides” започва с ударното и мелодично “We
Will Never Die”, чийто припев надъхва до наистина сериозна
степен, а и текстовете са свежи и доста добре измислени,
което важи за целия албум. Основателят Matt Moliti твори
красота след красота с китарата, а солата му може да не са
перфектни и да не се харесат на всички, но със сигурност са
виртуозни. Като лозунг на “The Alchemist” e използван
цитатът
"...and... from the essential saltes of humane dust a
Philosopher may...
call up the shape of any dead anscestor..."
Borellus
И наистина, сякащ целият лирически смисъл на песента се
отнася, причислява към тази сентенция. Историята за това как
един човек се опитва да съживи свой родственик, но се случва
обратното и той попада в капан, активиран от самия него, ни
е поднесена с творчески замах и завидни поетични умения. “A
Soul Divided” е парче-убиец с невероятния си припев,
комбиниран с неизменните прелестни сола на Moliti и
запомнящия се глас на Carlsson. Зарибяваща мелодия,
перфектна работа на Teemu Tahkanen зад касите, въобще едно
наистина добро и изпипано парче… въпреки че, както споменах,
всички песни в албума са уникални и не отстъпват една на
друга. “Distant Tides” - едноименната песен, и “Northern
Sky” са издържани в абсолютно същото темпо като останалите
парчета - забързано, с леки забавяния на моменти, с
перфектен звук и невероятен синхрон между инструменти и
вокали. И накрая се стига до десерта, поднесен с финес от
американците. “The Final Vision” е почти осемминутно,
непрестанно соло, което удря в земята сума групи, били те
блек, дет, пауър, или какъвто и да е стил. Защото от него
струи неподправена гениалност, безподобна креативност. Само
заради тази композиция “Distant Tides” може да бъде албум на
годината. А като прибавим и останалите пет, това признание
се засилва още повече.
“Distant Tides” се превърна в своебразен трамплин за неизвестните допреди едва няколко месеца музиканти от Лонг Айлънд, като съм сигурен, че следващият им албум, по който в момента се работи, ще надмине стореното от тях в неповторимия дебют!
:: Автор: Scion Of Storm :: |