Има групи, които завинаги ще останат в историята на рока с творчеството си. Има групи, променили цели музикални стилове и повлияли на десетки прохождащи млади банди. Има групи, които приживе са легенди…
Безапелационните лидери на съвременния прогресив метъл Dream Theater поднасят немалка изненада с осмото си дългосвирещо творение. След сравнително експерименталния “Six Degrees Of Inner Turbulence”, групата явно се е ориентирала към по-втвърден, метализиран звук. “Train Of Thought” е най-агресивният албум, записван до момента от гениалната петорка и това проличава още от първите акорди на откриващата песен “As I Am”, в която текстово музикантите дават отговор на критиките спрямо себе си и музиката си. Клавирните партии на Jordan Rudess са изтеглени на максимално заден план, за сметка на което John Petrucci изпъква със страхотна рифовка и характерните за него интелигентни и същевременно нечовешки технични сола.

Тенденцията се запазва из целия албум – след откриващия риф на “This Dying Soul” следва прекрасен инструментален дуел между Petrucci и Rudess, който постепенно прераства в невероятно атмосферична песен. Интересен елемент е и силно напомящият на “Blackened” пасаж в средата на парчето. Нищо чудно – в “Train Of Thought” има много влияния от класическото творчество на Metallica и като цяло албумът е изключително рифово базиран. Към това е прибавено щипка Megadeth и няколко мейдънски китарни хармонии, всичко обилно гарнирано с присъщата за театралите изобретателност. Из албума неизменно присъстват барабанните геройства на Mike Portnoy, подплатени от мощния бас на John Myung. James LaBrie се представя блестящо, макар участието му да е сведено само до епизодични включвания. На място звучат и “модерните” му рап-метъл вокали в “Honor Thy Father”, където Portnoy разказва за конфликта между баща и осиновеното му дете. Среднотемповата “Endless Sacrifice” започва отнесено-баладично, но след кратка симфонична увертюра парчето набира сила и скорост, за да даде път на серия от китарни изстъпления. Всяка от песните може да бъде представена като своеобразен гвоздей на албума, с изключение единствено на прочувствената балада “Vacant”, която внася приятно разнообразие с ефирната комбинация от нежно пиано, виолончело и гласа на LaBrie. Чистият 11-минутен инструментал “Stream Of Consciousness” е поредица от разчупени вариации по една музикална тема. Закриващото парче “In The Name Of God” разтърсва с огромното си звучене и вплетените в него проникновения за извращаването и употребата на човешката вярата от религиите.

С “Train Of Thought” Dream Theater отново затвърдиха убеждението ми, че са неспособни да запишат безидеен материал или да се повторят. Уникалната им черта - да преоткриват и обогатяват звученето си във всеки нов албум, запазвайки музикалната си идентичност, ги превърна в това, което са днес – еталон за вечно развиваща се, истински прогресивна група.