При все цялото уважение, което храня към Gary Holt, никога не съм допускал, че той притежава такъв композиторски и музикантски потенциал, какъвто демонстрира в новото студийно чудовище на Exodus. Признавам, очаквах бандата да продължи направлението на последните два албума в типичния си стил – мощен и заразителен до безобразие, но наред с това праволинеен и някак ограничен. Вместо това петимата поднасят един сложен опус, реализиран с неподозиран размах и свобода на изказа. “The Atrocity Exhibition... Exhibit A” може да не е толкова бърз и ударен, но за сметка на това предлага разгърнатост, богатство и детайлност, рядко срещани в този поджанр. Да, правилно разбрахте - не смятам за преувеличено да се твърди, че много от нещата, които чуваме в тавата, представляват изключително постижение в сферата на траша.

“Riot Act” слага начало с добре познатото звучене на последните два албума – със същите злобни Zetro-вски вокали на Rob Dukes и същата всепомитаща ярост. В реда на нещата е сингълът да бъде парче, с което болшинството фенове да могат да се идентифицират, но истински интересните моменти идват едва след това. Крайно амбициозният подход на състава личи навсякъде - имаме дълги, епични парчета, изобилстващи от техничарски изпълнения, смени в ритъма и впечатляващо количество разнообразни хрумвания. Въпреки това, композиционните елементи са съчетани със завидна компетентност и звучат все така завладяващо. В този ред на мисли, Exodus дават ценен урок на едно доволно количество “пораснали” траш и дет банди, при които стиловото и инструментално усложняване е до голяма степен самоцелно. Да можеш да свириш перфектно е едно, а да знаеш кога и как да използваш тези си умения – друго и далеч по-важно качество.

Едва ли някому ще убегнат и нюскуул траш мотивите, заложени в не една песен. Вярно, Exodus звучаха сравнително модерно и в предходните си издания, но сега въпросната модерност има едно много по-пълно музикално, а не само звуково, измерение. Доколко подобен ход е правилен за една класическа банда по принцип е спорна тема, но в конкретния случай развитието е повече от сполучливо и преходът – напълно естествен. Безумно тежък и агресивен на моменти, почти прогресарски разчупен в други, “Exhibit A” е от тези шедьоври, които след завършека си те карат да искаш още и още от същото. Разбира се, всичко изброено прави записа малко по-трудносмилаем, но това сякаш е единственият му недостатък, ако въобще можем да говорим за такъв. Що се отнася до текстовото съдържание, то формира немалка част от облика на творбата. Gary стоварва унищожителна критика върху съвременните организирани религии и безумното поведение, което предизвикват у хората. Нищо ново по този параграф, но искреността на твореца винаги е достойна за уважение.

И така, Exodus издадоха най-силния траш метъл албум за последните няколко години. Че е най-качественият в собствения им каталог, е излишно да споменавам... Вече чакам отговора на Testament и Kreator.

:: Публикувано: декември 2007, Автор: Warrior Of Ice ::