През вече полека изнизалата се седмица българският суомофил има възможността да се наслади на два нови удара с участието на Petri Lindroos - новия албум на Ensiferum ("Victory Songs") и новото EP на Norther ("No Way Back"). Това разбира се породи редица спорове в един по-тесен кръг от форумни приятели и познати, които спорове реших да направя общо достояние с цел съвсем пълно обсъждане. Достойнствата на двете издания са ясни и очевидни, но въпреки това се оказа, че мненията на повечето от нас се различават по следните въпроси:

- Доколко Ensiferum са загубили своето първоначално звучене след напускането на Яри? Според мен Нортърското влияние е осезаемо в една доста голяма част от албума, но това е неизбежно. Това, което си заслужава да се обсъди е доколко всъщност заемките от Нортър са чисто и просто субективни - плод на участието на Петри, а не на целенасочено стилово преориентиране.

- Ще размаже ли идният Norther новия Ensiferum по земята като кифличка? Ясно е, че основната движеща сила в Ensiferum си отиде (за да направи епохалното и променящо стандарти явление Wintersun), но дали това ще сложи край на групата в този си вид, в който сме свикнали да я виждаме? Ще бъде ли надминат някога "Iron" и доколко Петри ще допринесе за това?

- Norther и Children of Bodom. Доколко първите копират от вторите? Факт е, че с течение на времето Norther следваха неотлъчно всяко кривване в звученето на Bodom и се стараеха да се нагаждат спрямо тях. Разбира се, без да копират безусловно, а с доста голяма доза лично творчество и идейност. С Till Death Unites Us направиха опит да се отклонят в една по-различна посока (малко плахо, но все пак), а с новото EP още повече се забелязва протягането към съвсем разнородни стилове (в някои парчета задълбавт в траша, с други в готик, а в трети дори мелодет).

- Оттам споровете се задълбаха и във финландската мелодет сцена като цяло и реших, че една тема за това явление (Финландия) нама да е излишна, пък и е крайно време да се направи.

Ваш ред е - произнесете се по горните въпроси. Какво е отношението ви към Петри, Яри, Алекси и всички останали герои? Съвсем свободно споделете всичко, свързано с финландския мелодет.

Яри>Алекси>Петри
Принципно Яри се превръща бавно едва ли не в любимия ми музикант въобще с работата си в предишните Енсиферум и вече във феноменалните Wintersun. Алекси винаги си е бил майстор на китарните сола (пообърква ги малко напоследък де ), но иначе и Бодом са ми една от любимите групи въобще, колкото и да са им слаби текстовете - затова пък музиката им е уникална. Нортър, от трета страна въобще не ги харесвам, а Петри ми е антипатичен доста. Не знам защо, просто от първия момент, в който го видях, не ми хареса. Едни Имперанон примерно ме кефят повече от Нортър. Общо взето това ми е становището
Новият Енсиферум без Яри също си кърти мивки, доста е добър, въпреки че "Iron" ще се остане моята любима тяхна творба А пък не ми се вярва Нортър да ги надминат толкова лесно

Norther vs Ensiferum
И двете групи са в личната ми топ 10 . Касапите срещу Викингските войни как да величая едните а да не засегна другите . Един прекрасен албум срещу убииствен сингъл .
Явно така им е писано на двете групи да вървят за напред делейки Петри помежду си.
Важен е краиния резултат измерим с издадените албуми .
Албум като Iron не би могъл да се повтори никога от Ensiferum дори и Яри да се завърне в групата .Norther нямат абум от класата на Iron но пък не мога да кажа че имат слаб за разлика от Енсиферумския Dragonheads.И двете рупи се развиват в положителна насока за да ни радват още много години .

Иска ми се да започна с това, че "финландско мелодет семейство" е доста относително понятие. Защо? Финландците открай време имат някакво свое, доста специфично разбиране за метъла и поджанровете му, което често е в силен контраст с вече установеното. Винаги съм бил против това на Children Of Bodom и на вълната, която отприщиха, да се слага щампата "мелодет". Мелодетът е шведско изобретение с доста ясни стилови параметри, в които Децата никога не са се вписвали със своята еклектична комбинация между пауър, дет и неокласика. Не се вписват и сега, когато значително втвърдиха стила си и изхвърлиха от него неокласическите елементи. Същото в различна степен важи и за немалкото им преки последователи. Разбира се, далеч съм от мисълта, че във Финландия липсват истински мелодет групи - такива са едни Noumena и Insomnium, например. Те, обаче, не са се учили от Alexi и компания, а от In Flames. Но да мина по същество...

Ensiferum за кратко време се превърнаха в една от най-важните фолк/викинг банди не само в Скандинавието и искрено се надявам да задържат и утвърдят този си статут. Не вярвах, че ще са способни да го направят без гения на Jari Maenpaa, запазвам си правото да се съмнявам и сега. Трябва да призная, че се изненадах колко силен и хомогенен албум са направили, особено след разочароващото EP "Dragonheads". Не мисля, че влиянието от Norther е кой знае какво, както и приносът на Petri в новите песни. Сходства се забелязват най-вече там, където е невъзможно да ги няма - във вокалните постройки. Композиционно погледнато, Ensiferum са се старали да се придържат максимално към успешното звучене на предишните си творби, като единственото сериозно нововъведение е известното втежняване, което обаче не е за сметка на фолклорния елемент.

Не е съвсем коректно да се правят сравнения между Norther и Ensiferum, тъй като двете банди стилово доста се различават, при все че споделят един фронтмен. Не мисля и не вярвам, че ще се стигне до синдрома на Borknagar и Vintersorg. Иначе не крия, че като група Ensiferum винаги са ми допадали повече, но то е поради чисто вкусови причини. Norther са отлични музиканти, които също много уважавам. Едва ли могат да бъдат похвалени за особена оригиналност или разнообразие, но пък новото им EP, което Венци спомена, е доволно обнадеждаващо точно в тези аспекти.

P.S. Дори само с дебюта си, Wintersun все още са с години напред, в сравнение с останалите си сънародници от въпросния стилов ареал. Подозирам, че разривът ще стане още по-сериозен след появата на тазгодишата им творба.

баси тва на scion_of_storm все едно аз съм го писал Абсолютно съм съгласен с теб, с изключение на тва че Imperanon ме кефят повече и от children

Wintersun излизат извън всякакви дискусии, а гениалността им/му няма как да се постави под съмнение. Както Ицо сам е казвал много пъти, първият албум на бандата беше едно от най-важните неща, които са се случвали на метъл сцената в (да кажем) последните 10 години. Колкото до паралелите между Ensiferum и Norther - съзнавам кристално ясно, че двете банди не могат да бъдат съпоставени директно една с друга, но и целта на темата не беше това, а да се обсъдят последните неща от двата лагера, които вече могат да бъдат сравнявани ако не по друго, то поне по участието на общ фронтмен в тях. Колкото до израза финландски мелодет - и на мен ми станаха противни всякакви сравнения с CoB за щяло и не щяло спрямо всякакви финландски екстремни банди. Малко или много обаче почти всяка финландска група, свиреща мелодичен, но и екстремен метъл, е повлияна от Bodom, но инак няма как и да бъде. Bodom бяха иноваторите, поне в родната си действителност, които сложиха началото за развитието на по-късните екстремни стилове във Финландия. Казвам специално мелодет, защото колкото и да са обширни елементите от всевъзможни стилове (то не било пауър, то не било неокласика и т.н.), мелодет в музиката на Бодом има и процентното му съдържание, колкото и да е нищожно в сравнение с една истинска мелодет банда, не е малко.

Сега за новия Ensiferum. Бях доста приятно изненадан, защото са ни поднесли едно стилно творение с много музика и много чувственост в него. Съмнявах се, че ще го постигнат, но за щастие ме опровергаха стабилно. Самият албум се различава не малко от предните неща на групата обаче. Личи си липсата на една определена личност от състава им, не толкова в инструментално отношение, колкото в чисто композиторско. Нортърските влияния ги има, но за щастие не са силно изразени. Особено ясно си проличават в "The New Dawn" - няма лошо разбира се. Въпреки всичко това "Victory Songs" си остава прекрасна вайкинг тава, в която има предостатъчно фолк и предостатъчно сила за да намери своето подобаващо място в дискографията на Ensiferum. Групата е съумяла да сведе до минимум всякакви заемки и да ги маскира ефективно.

Сега малко и за Norther - албум като "Death Unlimited" съвсем спокойно може да се нареди сред най-сериозните и къртещи финландски екстремни албуми и сам по себе си доказва класата на групата. Да не говорим за двете резачки преди него. Norther нямали албум като "Iron" - така е в чисто стилово отношение (в смисъл на "нямат албум, звучащ така"), но по унищожителност, красота и изпипаност не мога да кажа, че "Death Unlimited" отстъпва на който и да било музикален фронт.

Много хубава тема.

Наистина ще е по-добре да оставим Wintersun извън дискусията. В своята категория те са съвсем сами...

Лично мен Ensiferum ме радват повече, но и Norther се доказаха като голяма група. Просто Ensiferum са по-оригинални и разчупени, дори и не толкова технични. Norther, от своя страна, свирят като изтървани, но малко или много такава музика вече сме чували. Много се стараят, не може да им се отрече, но някак си нямат това вълшебство, което да ми пречи да спра даден техен албум.

"Victory Songs" много ми влезе под кожата през последната седмица. Не е от гениалните албуми, но определено е много обсебващ. Евала на Markus, че се стегна и направи нещо толкова смислено.

По въпроса за мелодета... Това е нещо, което създадоха At the Gates, Hypocrisy, In Flames и Dark Tranquillity. В Швеция много го свирят, в Германия също, дори в САЩ. Болшинството финландски банди, които лейбълите промотират като "мелодет", всъщност са доста далеч от тази основа. Поне доколкото аз разбирам стила, той е олекотен дет с класически хеви метъл хармонии, а финландците забъркват доста по-сложна музикална отвара.

Абе в основата и финския мелодет и на американския метълкор все стоят шведските групи, които Airin Of Ancelot изброи.

Факт. Мелодетът е изцяло шведско творение, макар че сега е широко експлоатиран от всички. Може би и точно този стил е причината финландците да се утвърдят като лидери на метъл сцената в днешно време, въпреки че всичко започна със Stratovarius, Nightwish и Sonata Arctica.

Norther - Nothing

Аз съм за Norther

"Victory Songs"- невероятен албум, грабна ме още от първото слушане.

От доста време се каня да ги чуя тия 2 групи ...Наложително е просто

Понеже спецовете изказаха всичко, което има да се казва, ще кажа, че определено предпочитам Ensiferum, било то и със смяна в състава. Нортър са много качествена група, но не можаха да ме грабнат така.

Като сме отворили приказка, защо никой не спомена Kalmah? И те започнаха като CoB-клонинг, но в момента (поне за мен) са една от най-силните финландски банди въобще...

Иначе за самите Children Of Bodom - не мисля, че в момента правят най-доброто, на което са способни. Alexi нещо го е ударил на мързел, струва ми се, пък и това постоянно втежняване не им отива много. Обаче едно трябва да им се признае - винаги са с една крачка пред останалите и не спират да диктуват тенденциите.

^Тогава сме длъжни и да намесим Eternal tears of sorrow...и тогава ситуацията става доста интересна

Да, за CoB си съвсем права. Даже за "Are You Dead Yet?" очаквах завръщане към първоначалните мелодични корени с много надсвирвания, особено след като към тима се присъедини Roope Latvala. Знаем, че двамата ги бива да се съревновават музикално, нали всички сме слушали Sinergy. За изчерпване и дума не може да става, защото дори AYDY? е прекрасен албум, макар и твърде неортодоксален за предпочитанията ми.

Колкото до Kalmah - . Любима група са ми, дори повече от Eternal Tears of Sorrow, а и може би повече от Norther, но за последното не съм сигурен. В началото си наистина наподобяваха леко "Follow the Reaper"-ското звучене на CoB, като съвсем заслужено носеха щампата "пауър метал с харш вокали", както в днешно време се нарича типичната за финландия разновидност на мелодета. С "The Black Waltz" обаче за мен навлязоха директно в юрисдикцията на мелодичния дет, точно какъвто всички си го представят. Доста оригинална тава, която неслучайно намери място в тазгодишния ми топ 10.

Само на мен ли ми харесва втежняването на музиката на Children... Are You Dead Yet е много мощна песен и с нищо не отстъпва на песни като Lake Bodom , Bodom After Midnight , Warheart и другите им класики , това че почнаха да сирят по-тежко и не чак толкова мелодично за мен е плюс , за вас незнам...
Но ако трябва да сравнявам конкретни техни албуми , по голяма класика от Follow The Reaper няма...



Конкретно на Алекси му отива и то доста , той е по харш пич

Има - Hatebreeder.


Няма лошо да стават все по тежки, но специално на група с двама китаристи от такава величина не й отива да демонстрира техника с рифове. Трябаше да ни удавят в китарни дуели, а имам чувството, че Warman правеше по-запомнящи се сола. Пак казвам - въпреки всичко AYDY? не е лош в никакъв случай.

да

неокласика му е майката

много правилно изказване А пък между двете банди, аз лично съм за ЕНИСЕФЕРУМ, звучат ми близки до мен като усещане, но това е нормално (все пак съм див SKYCLAD и МАГО ДЕ ОЗ фен). На Нортър за мен любим ще си остане 2 албум..въпреки чр и новото им ЕР не е никак лошо

Yes !!!!!!!!!!

Уф, с две леви ръце съм! Успях да изтрия всичко, което бях написала по темата точно преди да го постна!

Та по темата: ENSIFERUM!

Предпочитам ги пред Norther. По някаква причина Petri и на мен не ми е много симпатичен, но трябва да призная, че Victory Songs на Ensiferum ме впечатли много приятно. И втежнен или не, смятам че е много хубав и емоционален албум.

По въпроса за финландското семейство не се наемам да коментирам в стилово отношение нищо, не ме бива в тези неща. Но харесвам и Ensiferum, и Wintersun, и Norther, и Children of Bodom, и Kalmah, и EToS, всяка по различен начин и особено се възхищавам на неизчерпаемите финландски идеи и желание за нещо ново, за експериментиране, както и това че не се ограничават в рамките на един определен стил и което е по-трудното, успяват да направят нещо уникално и отличително.

Word!!! Something wild+Hatebreed = ass pwned.

За Children Of Bodom и друг път съм казвал, че предпочитам старото им, по-мелодично звучене с пауър елементи и тонове сола. Въпреки това в тази банда свирят толкова големи музиканти, че в каквато и посока да поемат, ще се справят повече от добре. Осъзнавам, че на пръсти се броят групите като Amon Amarth, които не променят стила си, без това да им пречи да продължават да вадят смазващи албуми. Явно на Alexi и компания им е трябвало нещо ново след "Follow The Reaper". Да видим докъде ще ги доведат експериментите...

В интерес на истината, откривам страшно много промени в звученето на Bodom след всеки албум. Готовността им да експериментират е похвална, а и никога не са издали нещо слабо. Дори между "Hatebreeder" и "Follow the Reaper" се откриват страшно много разлики - "Hatebreeder" е по-неокласически, на места дори бароков, "Follow the Reaper" звучи по-близко до Stratovarius - забързан, праволинеен, удрящ право в целта и малко по-лесен за възприемане. За промените след това вече стана дума.

Чудесна тема. Съчетава доста интересни въпроси.

Колкото и силен албум да е Victory Songs, за мен Ensiferum никога няма да бъдат същите без Jari Maenpaa. Както и да го въртим, човекът си е гений. Онази покъртителна емоция, особена енергия и разнообразие, които притежаваше Iron, едва ли ще бъдат достигнати отново от тази група. Същевременно Jari ги надмина многократно с дебюта на Wintersun. Иначе Petri се справя повече от задоволително, но като вокалист има какво да се желае от него.

Честно казано, за новия Norther нямам особени очаквания. Така и не ми станаха любима група и ми е трудно да си представя, че тепърва това ще се промени. Нищо против момчетата - свирят страхотно, но им липсва това, което превръща един състав в лидери на дадена сцена. Докато едни Children Of Bodom, дори когато се лигавят и не дават всичко от себе си, пак издават основополагащи неща.

Малко встрани от дискусията, тук можете да гледате видеоклипа на парчето "Ahti" от новия албум на Ensiferum.

^ Доста по-смислен е от последния на Catamenia!

Доста неща са по-смислени от на Catamenia