Sonata Arctica са любима група на доста хора във форума и не мисля, че би било излишно да имат своя тема. Конкретният повод да я създам е появата на новия албум Unia, но това не значи, че не можем да пишем и за други неща, свързани с бандата...

Аз в момента слушам новата творба за трети път и постепенно стигам до извода, че или имам някакъв проблем с възприемането на музиката им, или са се изложили доста. Много заспал албум ми се вижда, дори скучен, особено след толкова разнообразно и енергично издание като Reckoning Night. Вие как го намирате?

Моето мнение за Sonata след "Silence" не е особено цветущо, но се дължи предимно на лични вкусове, а не на проблеми в групата. "Reckoning Night" е чудесен албум и това, че изобщо не ми харесва, не ми пречи да го оценя. Единственият албум на групата, който наистина не мога до понасям е "Winterheart's Guild".

След подобно встъпление става ясно какво ще кажа и за "Unia" - албумът е наистина качествен и предполагам ще е голяма радост за заклетите фенове, но мен не ме грабва дори и за малко. Много е лек, бавен и отнесен. В почти всяка песен има мотив, който ми допада с нещо, но нито едно парче не ми хареса като цяло. Да не говорим за двете недоразумения "Under your tree" и "Good enough is good enough"...

Албумът на соната за мен си остава "Ecliptica" - гениален от първата до последната секунда. След това...

Уплаших се да не би на мен нещо да ми е станало, но явно не ... Sonata Arctica са ми любима група и със свито сърце очаквах новия албум. За мое съжаление споделям мнениeтo на Rolf и lodborg. Не грабва. Не ме впечатли с нищо ново. Все пак ще се слуша, нямаме избор . Макар, че винаги можем да си пуснем Ecliptica...

От сутринта се боря с разочарованието си, но ща - не ща, трябва да призная: очаквах много, много повече от този албум. Още повече след шедьовър като "Reckoning Night", който беше толкова изпипан, музикантски и раздвижен. Вокалите на Тони са си супер, носят познатата емоция, но всичко останало в "Unia" търпи критика. Много еднообразни, бавни, безцелни композиции. Не може целият албум да е баладичен - това са Sonata Arctica, по дяволите, не са Scorpions!

Ще го слушам още много с тайната надежда да се повтори сценарият от "Winterhearts Guild" и албумът, който ме е отчаял, впоследствие малко по малко да ме спечели.

Досега, във всеки един албум на Соната, имаше песни които все едно аз съм ги писал, т.е. песни които ми станаха любими за цял живот! А сега... не ми се говори дори, може ли само една песен да ме грабне?! И като гледам мненията на народа по-горе, явно повредата не е в моя телевизор! Както каза lodborg, много добри идеи, но липсва цяла добра песен! Уж си има всички, типични за Соната хорове, лирични отклонения, добри припеви, ама зад цялата лъскава конструкция, няма здрава основа. ТОВА не е ПОП МЕТАЛ БАНДА!!! или поне не беше такава....fuck!!! И Ице, да ти кажа нещо под секрет... няма да ти хареса, повярвай ми И пак казвам... ПИСНА МИ ЛЮБИМИ ГРУПИ ДА МЕ РАЗОЧАРОВАТ!!!!

Не мога да го кажа по-добре!

След четвъртата песен въобще не усетих как се изтърколи тавата. Вярно, че оплюх разни хора, че само мрънкат, но какво да се прави. Толкова много очаквах от този албум, че ми се искаше да повярвам, че е добър

+1 към всички досегашни мнения. 8ма песен, и се отказах. Едно на ръка, че щях да заспя, но за мен това си е слаба работа :/ Лошо, дано Уинтърсън не ни разочароват, те са ми надеждата, както и очакваните горещо Equilibrium и Dark Empire.

Значи, албумът не е това, което очаквах. Соната Арктика са едни от най-влиятелните и доказали се, както и една от любимите ми групи и ми е много кофти да пиша лоши неща за тях, но няма какво да си кривя душата. Не ми хареса. Албумът щеше да е прекрасен за група с 500-600 фенове, които искат да припечелят някой лев, но не и за Соната. Качествен е, прекрасна продукция, но не успя да ме грабне!

Ще слушам още с надеждата да хвана смисъла ... някога.

Ясно, значи няма да го слушам.


Иначе за бандата като цяло - разбирам, че са местни любимци, мене също ме радват, но основно баладите им. Всяка балада на Sonata Arctica е класа!! По-бързите парчета нещо не ме хващат (като изключим 2-3 от "Ecliptica").

щом харесваш баладите им, значи има шанс, да си един от малкото, на които може би ще им хареса този албум, затова ако искаш го чуй, не се майтапя. Прекалено е баладичен за мен и явно за повечето тук.

Проблемът на албума не е само това, че е баладичен. Наистина, отчайващо бавен е, но за съжаление се сблъскваме с нехарактерна за тях безидейност. Много разпокъсани са песните, твърде скучни... Няма живец в тях.

Крайно негативно се изказвате според мен... албумът не е ЧАК толкова лош...

Албумът изобщо не е лош, но това са Sonata Arctica! От тях не искам да издават "нелоши" албуми, а шедьоври!

Чак толкова лош не е, но това не променя факта, че е доста зле. А и Sonata Arctica не са име, което може да си позволи да издаде "не чак толкова лош" албум. Особено след Reckoning Night.

Едит: Хаха, с Ицо постнахме общо взето едно и също мнение по едно и също време...

Чух го. Като изключим, че е безцелен, има добри парчета - "Caleb" има някакъв прогресарски привкус, "The Worlds Forgotten, The Words Forbidden" спокойно се нарежда до любимите ми песни на Sonata, "Paid In Full" е приятна... сигурно за повечето от вас това не е достатъчно, но аз и без друго си отбирам песни от албумите на Sonata, затова за мен албума е ОК.

Налага се да се присъединя към недоволните. Тотално разминаване между очаквания/желания и действителност... Въобще, за мен е загадка с кой акъл група като Sonata Arctica издава подобен пети албум. Имаха достатъчно време да измислят нещо убийствено, а вместо това ни поднасят компилация от несвързани помежду си второразредни баладки. Има и наистина добри парчета ("Paid in Full", "Good Enough is Good Enough"), но повечето си е пълнеж.

Аз мисля, че не си заслужават допълнителните, настоятелни прослушвания в търсене на това, което го няма

^ Дори да не съществува, не мога да пренебрегна с лека ръка албума на толкова обичана група, дори да няма за какво...

явно аз ще съм първия който ще каже че АЛБУМА Е КУЛТ
...в интерес на истината аз очаквах това развитие на групата.....и дори обложката го подсказа....че това просто ще е такъв албум ...аз лично му се възхищавам и според мен в него даже няма слабо парче....пак има невероятно силни текстовле и невероятно дълбоки истории и завладяващи мелодии.....просто тотален култ,......мамака му ..спрете да гледате на SONATA като шибана POWER METAL група....те са толкова дълбоки и беше крайно време за такъв .....както казвате вие (гениален) "провал"...

....лично мой съвет: послушайте го малко повече..и ще разберете....

^Еееее, браво Кольо, взе ми думите от устата.

Вярно е, че няма много бързи песни, като The Cage и Wolf & Raven, но за сметка на това е страшно осукан и прогресарски. Няма и ясно изразен куплети и припеви, но пък музика има много. Само трябва малко повече слушане. Вземете го чуйте като хората.

А вокалите на Тони Како тук звучат най-изразително и най-чисто и най-дълбоко от цялата му дискография. Със всеки следващ албум си подобрява гласа.

За мен албума на Sonatata e посредствен!!

^^ & ^^^ +1

Слушах го един път и половина /втория път не целия/, но доста добре ми звучеше. Макар че не съм от особено критичните хора и съм една от малкото, които харесват Аморфис във всеки вариант. Сега го пускам пак и най-много да ме очарова още повече

Мене ми е много приятен албума и вече втори ден си го слушам.Може би тва е защото никога не съм ги приемал като метъл.А тази песен For the sake of revenge има някво мноо дразнещо бръмчене само на мен ли ми е така или песента си е такава

Това е промо все пак, трябва да се има предвид

Абе имам чувството че тва е нарочно направено щото е като някъв ефект

Съвсем умишлено е и според мен. Клавирна простотия някаква.

Има само един начин да се разбере - изчакваме.


edit:
Трябва да призная, че който и да е албум, с повечко слушане бих го харесала. Така почнах и да вниквам повече в настроението на Unia, но държа да подчертая, че не мога да го слушам всякога, както се случваше с Reckoning Night.

Шедьоври в тоя стил не е имало от двата Keeper-а на Helloween, или пък Stratovarius - Episode. Аз вярно може да съм предубеден към Сонатата, но пък вие бъдете и малко по-обективни.

Тук вече се изказваш бос! "Ecliptica" е един от най-феноменалните пауър метъл дебюти въобще, а "Reckoning Night" си е точно шедьовър по всички параграфи - изпипан в най-дребен детайл, техничен, емоционален, лирически силен, ценен за стила...