Наскоро ми се случи разговор-прозрение. Говорихме за зрелостта - за това кога един човек е пораснал… Дали е по-свободен тогава? Дали е нужно човек да бъде зрял за да вярва в това, което прави?
Може би това са неща, които просто правим и не трябва да ги мислим. Макар и още в училище си обещавахме, че няма да пораснем. Бояхме се, че ще изгубим приятелството си - а то се раждаше отново, по-силно след всяко сбиване.
Чета думите си и ми се струва, че всяка една от тях е по своему вяра

Зрелостта е търпение. Търпението да докараш нещата докрай, търпението да устискаш на трудностите и търпението да запазиш вярата в себе си ...
Зрелостта е трезвост. За да прецениш кое си трува да гониш, кое можеш да стигнеш и кое си заслужава да му посветиш част от своя живот ...
Зрелостта е знание. Знанието на твоите възможности и стремежи, на копнежите ти, така че О-СЪ-Знавайки ги да можеш да им "дариш" цялата си "любов"(ако някой разбра какво искам да кажа ... ).

Зрелостта е умението да определиш границите на собствената си свобода ...

Зрелостта е мит.

Ами всъщност не знам дали трябва толкова да се замисляме. Аз не чувствам себе си "зрял" и предполагам, че заради това не вярвам много в това което правя.
Според мен, така наречената зрялост, си идва естествено. Известен израз е "Нещата са такива, каквито си ги направиш.", който в голяма степен важи в случая. Според мен човек винаги е еднакво свободен.

Ммм, то правилно е да се нарече "Зрялост", щото идва от "зрея", "зрял".

И както много понятия е взето по аналогия от заобикалящия ни свят.

Кога един плод е зрял? Когато вече му е време да се отдели от клона и да даде път на нов живот. Вярно е, че човек го ползва в много аспекти. Но във всичките му проявления, това понятие означава едно - от момента в който преставаме да бъдем просто хора с определени убеждения защото "така трябва" или "така го чувстваме" и се превръщаме в хора с тези убеждения поради тяхното осъзнаване и "защото така желаем да бъде" и можем да се обосновем за действията, които вършим - тогава настъпва моментът на "зрялост". Тогава индивидът ОСЪЗНАВА реалните измерения и последствия на това, което върши.

(Но стига толкова философия - като поживеете още известно време, ще разберете за какво става дума )

Свобода няма.
А аз смятам ,че колкото си по-малък ,толкова повече вяра имаш в нещата ,които правиш....сляпа вяра.За това и са казали ,че хората се учат от грешките си - грешки направени от сляпа вяра.

И както каза Светъл ,зрелостта е мит и за мен.

Няма зрялост, има натрупан опит. Но човек не може да знае и да е видял всичко. Следователно наистина, може за много неща да е зрял, но все ще се намери нещо, в което е зелен.

Не по врат а по шия ...

Оглеждаме се викаш. За какво се оглеждаме? Хората се оглеждат, когато не знаят на къде да вървят...или когато бягат от нещо...
И защо да спираме, не може ли да си гледаме без да спираме, защото ако човек спре ще се забави за там, за където се е запътил...и може да изпусне късмета си...или голямата си любов...или рядкото щастие ахах
Та май е по добре хич да не се оглеждаме и да не спираме за глупости...

Човека никога не узрява напълно, просто е дете с натрупан опит! И все пак , както обичам да казвам...колкото повече растем, толкова повече Сянката се увеличава.Децата са невинни, някои зрели хора са опасни...
И все пак спокойно мога да се съглася с всичко казано от prayer4eto , има и такива случаи...

хехе какво значи "децата са невинни"? че не са извършили някакви лоши неща ли? Щото иначе както и да си го погледнем децата са животни, ако не бъдат възпитавани. Скрупулите, уважението и т.н. се налагат с времето.

Никому нищо лошо - умишлено.

Човек е създаден, за да строи - себе си и останалите. Зрелостта е мисъл. Мисъл за това какво, защо и как да строиш.

retard thread lol?

Ай стига сте се оглеждали.

Съгласен съм с някои от нещата, които пише prayer4eto... Още повече ми допадна това, че зрялостта е по-скоро стремеж и не може да се постигне...
А за свободата - мисля, че свобода съществува, не някаква безкрайна и измислена, а съвсем обикновена и човешка. Свобода, в която можеш да бъдеш такъв, какъвто поискаш, да се посветиш на всяко вълнение или на всеки спокоен миг, така и на всяка радост или тъга

Слушай сега приятел и познай мъдростта от близо - човек пораства в този момент, в който спре да слуша ManOwaR и може да се смята за улегнал и помъдрял чак когато вече е станал фен на блек, прогресив и други видове Нинтендо метъл. Ако не верваш питай разбирачите по форума, не ги гледай, че са с 10 години по-малки от мене, разбират ги нещата и си верват.

И защо трябва да слагаш граници на свободата си? НА държанието си да, но не и на свободата. А за зрелостта - човек възприема един модел за себе си, по който се движи и който ежедневно се променя и обогатява. Зрелостта е стремежът да бъдеш това, което си си представял вчера, че ще бъдеш утре.

+1

за мен и това не е... и най-сериозният човек понякога прави грешки и не дообмисля нещата,превръша се за миг в дете и забравя грижите и постъпва незряло!
друг е въпроса кое повече ще преобладава:простотията или зрелостта! Но това си зависи от средата на живот и тн.
а понеже виждам,че се споменава и свободата.За нея искам само едно нещо да постна което изкл много ми харесва като израз : "Една форма на свобода обуславя друга, както един крайник на тялото обуславя друг. Всеки път, когато под въпрос се поставя една или друга свобода, с това се поставя под въпрос и свободата изобщо." Карл Маркс
хубаво е човек да се чувства свободен... обаче колкото и да е свободен... той трябва да има някой който да го бута по опашката! и това е навсякъде в семейството в политиката в работата! хубаво е да се чувстваш свободен,но... в крайна сметка... ми е интересно какво означава за вас думата свобода? в какво се състои тя?