^^^Не знам, за мен това е нормално. Казваш Американците - ами по цял свят си има неграмотни хора. Не сме чак толкова зле. Факт е, че малко хора четат книги. От нашия клас, като се замисля, май само аз съм чел въпросната 1984. (не претендирам, че чета много, но...). Проблемът обаче не е в нашето поколение. Има родители, които НЕ КУПУВАТ ДОРИ ВЕСТНИЦИ, камо ли пък книги. И в крайна сметка как това дете да чете книги като ТО НЕ ЗНАЕ КАКВО Е КНИГА...

да видим кои от тия неща покривам.

Фолк слушам, даже и Викинг понякога
Чел съм тримата мускетари, лукчо не съм
пия доста
не пуша
за секс не ми пускат обикновено
между 12 и 18 години съм

според тебе лайнарче ли съм?

Ще взема да се изкажа ни в клин ни в ръкав, че ми е специалност.
Аз съм яко пристрастна, защото майка ми е учителка. Няма да ви разправям в какви разпри е влизала с 12-13 годишни пикльовци, които са и се нахвърляли с псувни да я бият... и т.н... Лелей...
Много се радвам на тая учителска агресия, защото време им беше да въстанат. Достатъчно ги тъпкаха и навираха из какви ли не кучешки гзове.

Нивото на българският ученик е крайно ниско не защото не му преподават качествено, а защото е модерно да си Тъп! Глупостта всякога е издърпвала истинното и качественото надолу. Пяната винаги изплува отгоре - наяве, за да се порадва на мехурчестия си и миризлив въздух под налягане.

Крайно време беше тъпкания и малтретиран даскал да надигне гордо глава и да потърси своята свобода. 18 години на преход дадоха своето отражение в добродушното и миролюбиво съзнание на българския учител. Учениците загубиха респекта си пред трудоваците на образованието. Знайни и незнайни родители се опитваха да окажат натиск над тяхната свободна воля. Като капак и заплатите им не бяха дигнати двойно, а останаха на нивото на обикновените граждани. Дълго търпяха добрите учители, но накрая и те не издържаха. Слава на възрожденския дух на свободолюбивата Янка Такева, която като един модерен Васил Левски поведе даскалите в борбата. Вечна слава и на знайните и незнайни синдикатни борци, които с изявленията си по медиите подстрекаваха бунта. Часът на истината удари братя българи. На 15 септември под звуците на "Върви народе възродени" хиляди даскали ще тръгнат в стройни редици, размахали тебешири и карти по география и ще се отправят с маршова стъпка към министерството на образванието или местната община за да отправят гордо своите искания.

хаха евала sgoh - имаш интерпретаторски талант. Аnd then?

го-жа ти Янка Такева защо намесваш? Лелката е смешка откъдето и да я погледнеш Ама си гони интересите жената.

Бих ти казал, че си тъп като ника си, но няма да го кажа, защото тук не се толерират личните нападки.

Познай! Нищо от това което съм имала в предвид не си разбрал. Когато разбереш , за какво става въпрос в темата, ще излезеш от категорията в която сам се постави.

исках само да кажа че според е грешно всички деца(инклудинг ми) да се поставят под общ знаменател.
Ясно, ти се възмущаваш от това че децата са жумели, ама има и свестни бре. Аз поне за такъв се имам. Даже ако броим и Сцион ставаме 2ма. Не губете надежда за младото поколение!

I dvamata ste prokulnati.

Mangalf, ти си пич.Поздрав с нещо по твой избор!

Казах сто пъти, че няма предвид всички. Масата са такива, това е истината.

ами възпитанието им куца,това е,и са виновни доста фактори-учители,родители,общество..и не е ясно кое от всичките неща е най-зле.обаче съм съгласна,че пуберите и те са много зле.съсипват си живота с цигари и алкохол,все по купони ходят и не се интересуват след време какво ще стане с тях.те са на принципа тук и сега,без мисли за утрешния ден.което е жалко,защото животът не свършва с пубертета.

много се говори за подрастващите по медиите,но от приказки само файда няма.тия деца е повече от сигурно че нямат стабилна семейна среда.срещала съм такива когато бях в училище,и то някои абсолютно разтропани,на 12 вече правеха секс и се чукаха и за пари.направо е потресаващо,тъжно,жалко.преждевременното порастване от тоя тип-секс,алкохол,наркотици,според мен не води до нищо хубаво.сега сигурно повечето от бившите ми съученички са развалини от тази чудовищна злоупотреба ссъс здравето и психиката си.ти не можеш да започнеш полов живот на 13 ,когато организмът ти още не е оформен,и да очакваш,че след време ще ти се размине.просто през пубертета е нужен адски контрол над тях,защото още не осъзнават какво искат и че хиляди беди могат да си навлекат чрез удоволствията.и да не им се вярва,че са пекани ,отворени и т.н.повечето тинейджъри се правят на много знаещи,много можещи,обаче виждаме по новините какво става като са толкова отракани. животът е твърде сложен и нямаш ли до себе си в тая възраст някой,който да ти дава добър пример,си загубен.
и моята майка беше учителка,но напусна преди пвреме.затова и аз съм ангажирана с темата.тя е изпитала на своя гръб какво значи да искаш да научиш на нещо 20-ина итиотчета,а те да не правят и най-малкото усилие да те слушат.съгласна съм,че може би възрастта е виновна,че искаш все да се забавляваш,да си с гаджета,да баряш разни неща,обаче само това да ти е в главата,е веко казано тъпо.не казвам,че съм била все отличничка,че съм изчела световната библиотека от кора до кора,обаче със сигурност все нещо имам в главата.именно поради това мога да видя ситуацията.а тя е ,че болшинството от подрастващите са бездуховни и не виждат по-далече от следващия купон.но о,те сто процента винаги ще намерят с ккаво да се оправдаят,само че си е за тяхна сметка,ако някой ден не могат да се реализират в живота.защото в университет не се влиза току-така,повярвайте ми.или те вземат някъде на работа.
това мисля по темата,ивинявам се ако съм засегнала някого,не е нищо лично,обаче някои истини трябва да се казват,дори и да са неприятни.

^ Подкрепям. (Без извиненията ).

Всичко хубаво, ама как можа ЕДНА главна буква да не сложиш?!

+1

Но за това няма голяма вина , все пак мисли момичето. За разлика от много други на нейните години.
Исках да кажа нещо за книгите. Те за мен са сериозен фактор, който не е за пропускане. Не е нормално в речника ти да присъстват единственни прилагателни "хубав и красив". И да се опитваш да напишеш анализ на някоя творба. Книгите обогатяват речника и ни помагат да се изразяваме.

Ако некое пуберче, възрастните го смятат за свястно, тежко му нататък! Трее да се живее и да си безотговорен баш тогава. Е не в некви безкрайни стойности! Къв човек ще стане от тобе иначе? Заеби тая нърд простотия братче. Колкото повече остаряваш, толкова повече ще имаш нужда от хората, които са били до тебе когато си бил млад. А приятели се правят така! Никой не се кефи на нърдовете, тяхната прсихика от малки свиква с мисълта че са отхвърлени от обществото, очуждават се и си ебало майката после. Пък и тая приказка за младото поколение се приказва от как свят светува. Като остареете вие, ще разправяте как едно време сте уважавали родителите си, е сте правили такива неща, учили сте и сте били дисциплинирани и т.н. Света така е устроен че има нужда от 10% пробивни и можещи хора, които си избуяват така или иначе, останалите са масата, кяото храни тия. Така че ако от вашия клас 2 души са станали голяма работа, а другите са бачкатори това е съвсем в духа на нещата. Нищо не може да промени начина, по който си върви света от хилядолетия.

да.

не питах теб, Super Danny Cocksucker.

Благодаря ти, че ме сложи в графата на нърдовете. Никога не съм се чувствал отхвърлен от обществото, обаче. Неразбран - може би, ама не и отхвърлен. Бе аз се чудя как безотговорните в моя клас в гимназията се брояха на пръстите на едната ми ръка - някакво струпване на нърдове ли има в НПМГ-то ?

Toва твърдение сериозно ли е?

А в българския език използваме и буквата я: "някое" "трябва" "някакви " и други.

Да, вашето недодялано поколение на недозрели ... може да отхвърля каквото си иска! Ще говорим, когато пораснеш и се докажеш!

(пак ще кажа, не говоря за всички млади хора, в случая обаче човекът залужава да му се кажат нещата точно така)

Между другото тук съм доста съгласен с Трайо, така че не му се нахвърляйте, а обмислете малко какво е казал. Ако свикнеш още от малък да слушаш единствено какво ти казват другите (било то мама или татко, училището, "добрият" морал и т.н.), никога няма да се научиш да си самостоятелен. Изключително грешна е практиката на родителите да определят и следят всеки ход на "детето" си, което вече отдавна не е дете и малко или много се учи да бъде себе си. Това с нърд-овете настрана (единственото твърдение на Трайо, което търпи критика), но логиката му за пробивните хора, които още от малки са се научили да налагат своето мнение, да обмислят САМИ (а не с помощта на маминка и татенцето) всички страни на проблемите си; които са свикнали да се справят сами с всички възникнали ситуации и които нямат нужда от чужди напътствия, е съвсем правилна. Точно това е разликата между пробивния човек (този, който преуспява) и останалите (които знаят само да следват).

Първите седем години може да са най-важните, ама следващите десет-единадест са още по-важни.

Ми то, Венци, всичко се учи. Ма по-добре да го научиш от мама и татенце, отколкото улицата да ти го покаже. Не говоря за онези родители, които контролират детето си на всяка стъпка. Освен това, детето трябва да покаже на родителите си, че е узряло да поеме своята отговорност, а не да се обяснява наляво и надясно колко тъпи били неговите "наставници", как нищо не отбирали и т.н.

Баща ми в момента се опитва да си навакса всички онези години през пубертета, които не успя да ми отдели, а имах нужда ... . Умно приказва - вярно, че е малко закъснялло, ама ... родители ... . Но основно аз им показах, че мога да мисля с главата си и не е необходимо да ме следят на всяка стъпка. И съм им благодарен затовa, че не са ме оствяли на самотек, както повечето деца в днешно време.

А и как разбираш дали си пробивен или следваш ? Защото в едни аспекти следваш, в други ти сече пипето и пробиваш

Грешка!

Някои неща не се учат от мама и тате. Много неща е хубаво да ти ги покажат те - много, но в никакъв случай всички. Не можеш да научиш от тях как да се държиш с приятелите си, как да общуваш с хора, как да мислиш сам, как да се чусвтваш уверен в способността си да взимаш сам решения. Когато чакаш всичко на готово закърняват собствените ти преценки. Да чакаш всичко от мама и тате е като да чакаш от тях да ти напишат домашното по математика и после да си блъскаш главата в стената защо не може да напишеш сам следващото.

Да кажем, че мога и да приема казаното от теб. Обаче родителите са тези, които те учат на черно и бяло, защото ако те оставят сам възможността да се удавиш е много по-голяма. На теб обаче остава отговорноста след време да си наясно с живота и да си се научил от тях на достатъчно неща. Достатъчно са примерите за самостоятелни хора на ръба на мизерията, или наркомани и какви ли не още.
Твърдо съм зад първите 7 години, ако са те научили да се бориш ще се бориш. Не е задължително да си самостоятелен и да си пробивен.
Според мен нещата са индивидуални, но идват от възпитанието, а не от улицата.

Венци - никога не става въпрос да ЧАКАШ някой да те научи. Детето никога на ЧАКА да бъде научено, то ТЪРСИ само. И при своето търсене винаги е по-добре първо да се спре при мама и тати - да види какво могат те да му кажат по въпроса и после да се хвърля урбулешката в уличното възпитание. ТОВА ИСКАХ ДА КАЖА. Нищо повече.

^^ Изобщо не съм споменал, че детето трябва да бъде оставено на произвола. Това в никакъв случай не е вярно. Нито пък говоря за 12-13-годишните в по-горните мнения. Децата (защото до 13 години си си дете) попиват нужното им от родителите си, но 16-17-годишните не са деца, те са юноши. В тази възраст съм абсолютно за метода "Learn the hard way" - ролята на родителя тук е само да следи детето си да не изпада в крайности и чак тогава да се вземе мерки. Задължителната намеса (с добри намерения, разбира се) в живота на 16-, 17- (и отгоре) годишните е изключително вредна според мен.

^ И ти не ме разбра. Хубаво е да се иска съвет от родителя, когато човек има нуждата от него. Само че в крайна сметка, ако станеш на 30 години и още имаш нуждата от мама и тате... А за да не се стига до там, се започва от рано. Съдя сам по себе си - аз съм точно от тези деца, на които им е набивано винаги в главата какво е правилно, какво не е и кое как трябва да се прави. И точно поради това считам годината, прекарана в чужбина сам, за далеч по-"образователна" и полезна ми в личен план отколкото всичките 21 години преди това (или хайде - 10, за да съм по-точен).

Лелей... чета тука разни мнения... С всички съм и съгласен и не... Но тъй като вече съм на 19, разрешете ми пред вас да си направя една лека равносметка на живота. Имах първи 7 години. Благодаря на майка ми. А след това? Следващите 10 години бяха едни от най-гадните в живота ми. Едва в последните 2 някак тръгнах да се справям. И какво стана всъщност? Какво открих? Открих, че ми липсват някои работи. Наясно съм, че трябва да съм пробивен. Наясно съм, че трябва сам да се оправям. Но е трудно. Ще кажете, животът е такъв, какъвто си го направиш. Но когато 10 години без спирка са ми повтаряли, че за нищо не ставам, какво става накрая? Ами, съгласявам се. Родителите на човек са най-важното нещо за него абсолютно винаги. С тях можеш да говориш за всичко, те могат да се намесят във всеки проблем. А какво се получава когато единият родител се държи като всичко друго, но не и родител? СРЕДЕН ПРЪСТ от живота за мен. Мачкане, мачкане, мачкане, накрая какво? Давай сам. А как, мамка му? Преди когато имах двама родители поне на книга, единият се стремеше всячески да ме ограничи и да ми втълпи, че трябва да стана метач. Образно казано. Сега когато вече не живее с мен, психиката ми е същата. Пораженческа. Той го направи. Не ми казвайте, че сам съм си виновен, не е така. Знам какво да направя. Но подсъзнанието ми пречи. Започвам да се боря... едва ли ще стане лесно. Всъщност вече съм към средата. Започнах да преодолявам тази психическа нагласа още миналата година. Трябва ми поне още една. И всичко това, защото, когато бях на осем, баща до мен нямаше!

Svetyl не си мноо прав.Съвсем наясно съм кво е родител да ти говори нон стоп, че за нищо не ставаш,че си тъп и не знам си кво и тва не ти създава пораженческа психика,а напротив амбицирате повече да докажеш, че всъщност си повече от него и че той е утрепката.

^Така е! Амбицира ме. Но ако мога да се изразя психологически, амбицията е в свръхаза ми, а поражението - в подсъзнанието. И все пак това се започна от времето когато бях на 8 ебати... А преди това имаше леки зачатъци...

^^^ Това е вече съвсем в крайността. Ти не си попаднал на баща, който следи всяка твоя крачка и взима изборите ти вместо теб. Ти си попаднал на баща, който систематично е унищожил самоуважението ти. Звучи ми повече от гнусно да направиш нещо подобно с детето си.