Имаме победител:)

38. „СОЛИДНО" АЛИБИ
Когато видях мястото, диво и безлюдно, тесния каменен мост, останал от турско време, калдъръмената настилка и стръмния отвесен бряг на реката, веднага си помислих: „Такова убийство може да извърши само местен жител!"
Било към девет часа и тридесет минути вечерта. Връщал се човекът от лозето, на рамото му — кош грозде. Някъде по средата на моста го застига автомобил. Забавя крачка, отбива плътно до ниския парапет, извръща поглед. Два фара го осветяват и секунда след това той вече лети в пропастта... И никакви улики, никакви веществени доказателства -само следи от две предни гуми „Мишлии" върху калдаръма, и то съвсем неясни.
Само това ли? — промърмори Стрезов. Това са фактите, другарю подполковник. После почнах издирването. В градчето има три леки коли с такива гуми. Едната, Москвич, е на участъковия лекар, но от дълго време е на трупчета. Има счупен лагер. Другата, волга-комби, е на началник склада на винпрома. Снощи той е бил в ресторанта, а волгата седяла на площада. Третата е служебната колана директора на винпрома.
— Направихте ли проверка?
— Естествено. Директорът обикалял през целия ден... до окръжния град и до много други места. Около шест часа се завърнал. Подписал пътния лист на шофьора и му наредил да бъде сутринта в седем пред дирекцията. Шофьорът казал, че ще отиде до близкия мотел да лови риба в реката, но ще бъде точен. Намерихме го в мотела. Спеше. В колата имаше цяла мрежа с пъстърви. Накарах го да ме откара по най-краткия път до дирекцията на винпрома. Разстоянието беше точно седемнадесет километра. Разгледах пътния лист. Беше нанесено показание на километража 87 378. Сега показва 87 412 километра или точно 34 километра — до мотела и обратно, без отклонение по пътя.
— После?
— После говорих с директора. Той каза, че като подписвал пътния лист, винаги поглеждал километража. Обичал реда и мразел, когато някой от подчинените се опитвал да го излъже, така че цифрата 87 378 запомнил добре.
— Излиза, че всеки има солидно алиби и убиецът, трябва да се търси другаде.
— Така излиза, другарю подполковник.
— Знаете ли, капитан Петров. Вие сте свършили отлично своята работа. Малко ли е това, да се ориентираш, че гумите са „Мишлин" и за няколко часа да издириш всички, които имат коли с такцва гуми. Единствено в крайния извод се колебаете. Та нали сам казахте в началото, че това убийство може да се извърши само от местен жител или най-малкото от човек, който познава добре околността, има връзки е убития, знае неговия характер и навици. Не ни остава нищо друго, освен да съберем сведения за отношенията на шофьора на служебната кола с убития. Но преди това го доведете тук. Искам да го разпитам. Капитанът едва не заекна:
— Но той има толкова солидно алиби! Та нали от дирекцията направо е отишъл до мотела, което се вижда и от километража, а мостът се пада на няколко километра встрани от главния път?
Защо инспектор Стрезов се съмнява в шофьора въпреки неговото „солидно" алиби?

34км е целият курс , от мотела-винпрома- мотела. Само че заподозреният е изминал само 17 защото е отишъл само до мотела. Т.е 17 км отклонение. Това е мойто предположение

Самоубифство !

А за тази загадка - ако колата е пътувала само до мотела, защо има риба в нея ?

Капитанът е накарал шофьора да мине по най-краткия път, обаче имайки предвид, че ченгето въобще не познава града, онзи е можел да го изиграе както си иска.

Не, друго, свързано е с особеност при някой коли, мисля, че не при всички.

^^^ Накарах го да ме откара по най-краткия път до дирекцията на винпрома. - значи вечерта от там насам 17 и сутринта обратно още 17 = 34

Помъчете се, помъчете се:)

Да не би мръсникът да е успял да върне километража, карайки на заден ход? Не че съм виждал такова нещо...

Позна, и аз не съм виждал, но явно по-старите модели връщат километража, поне за някой американски знам, със сигурност. Явно и руските така

39. ОСУЕТЕНАТА КРАЖБА
Стрезов и Варадин говореха за своя си неща, когато телефонът звънна. Развълнуван гражданин съобщи, че живеел точно срещу складовете за електроуреди и от доста време наблюдавал как някой святка с фенерче. „Трябва да е крадец, иначе, би запалил лампата!"
— Вземи дежурната кола. Аз ще дойда след половин час — разпореди се Стрезов,
... В действителност Стрезов не се забави дори и десет минути. Паркира автомобила точно зад дежурната кола и се отправи към порталната врата. Тя беше затворена и никой не се обади на неговото повикване. Тъкмо се оглеждаше откъде най-лесно да влезе, когато лампите светнаха и от помещението с електромерите се появи пазачът.
— Какво става? — попита Стрезов.
— Знам ли — вдигна рамене старият пазач и е жест покани Стрезов да влезе в портиерската стаичка. — Четях вестник, когато пристигнаха двама от вашите хора. „Заключи входната врата, ми казват те, и стой тук, докато ние се върнем. И никой да не си пуснал да излезе без наше разрешение!"... Та кой ли ще излиза, като никой не е влизал, мисля си аз, но си мълча. Взех отново вестника и, не щеш ли, токът изгасна. Отидох да оправя бушоните. Жичката беше изгоряла, та я смених. Бързешката се връщам при портала, нали такава е заповедта, а вие вече напирате да влезете.
На вратата се появи Варадин.

— Изпуснахме го, другарю подполковник — каза унило той и понеже добре познаваше своя началник,започна да разправя с най-големи подробности:
— Пристигнахме със старшина Николов. Наредих на пазача да заключи вратата и да не пуска никой да излиза, а ние се отправихме към склада. Отворих рязко вратата и запалих електричеството. В дъното на помещението ми се мярна човешка фигура, която бързо се скри зад сандъците. „Стой! Ще стрелям!", викам, аз и тичам покрай едната стена, а старшина Николов заобикаля от другата, за да му пресечем пътя. Точно в този момент токът изгасна. Чувам шум, някой се промъква покрай мен. Опитах се да го хвана, но се спънах и паднах. Когато електричеството светна, в склада вече нямаше никой. Крадецът беше избягал през прозореца, откъдето явно беше и влязъл ... Да се обадя за служебното куче, другарю подполковник?
— Няма нужда. Крадецът наистина трябва Да е избягал, но едва ли е взел нещо със себе си. Освен това неговият съучастник е тук и той ще ни разкаже всичко — каза Стрезов и погледна изпитателно към пазача.
Как Стрезов се досети, че пазачът е съучастник в кражбата?

Еххх, бушони ...

Тая жичка е запоена от вътрешната страна на двете капачета, така че не виждам как портиерът е разбрал в тая тъмница, че точно бушонът е изгорял, пък и е сменил жичката ...

^, ^^ При старите автомобили връщането на заден ход ти връща и километража.

може би си прав, аз от елкетричество не разбирам, ама може да има следната ситуация - просто често да спира ток точно заради този проблем, т.е. в 99% от лсучаите да е точно бушона...а жичка се сменя лесно ако си го правил много пъти и в тъмното ще успееш:)

Между другото се зачудих в тея складове дали има стандартни бушони ? Щото там по принцип май е трифазен ток и ако има бушон, то той няма да е стандартния ...

Някой би ли ми казал какъв е предмета над весника?

^ Очилата на човека, хайде сега искам точен отговор

Какво ще рече "точен" отговор?

Ще рече, че това е близо до отговора, но не е с правилната обосновка:



А това е почти грешно:


От гледна точка на предмета на масата.

Ммм . Ма ти казвай, когато трябва да гледаме и картинката, защото очилата никъде не се споменават в повествованието...

Номерът е, че са още в калъфчето, а ако с тях чете вестник, те са за близко виждане, т.е. - ако оправя бушона, ще му трябват очилата, за да смени жичката. А той не ги е вадил въобще - нито да чете, нито когато е отишъл до електромерите.

Ема аз казах в началото, че ако има картинка значи гаранция се решава с нея. Когато има картинка във книжката я слягам, не ги избирам просто ей така на рандъм кога да сложа картинка и кога не:) Иначе това е търсения отговор, бравос:)

Следващата е малко кофти, аз бая се зачудих.. Така е, като не знам значенията на разни думи...

40. КОТКА ВЪРХУ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ
Когато инспектор Стрезов дойде на местопроизшествието, пред входа на супермаркета имаше само неколцина възрастни хора от квартала, на чиито приказки най-малкото беше несериозно да се вярва. И Стрезов реши да почне разпита с продавача от щанда за часовници.
— Какво да ви кажа — смотолеви обърканият човек. — Магазинът беше сравнително пълен, но на моя щанд той беше единственият клиент. Млад, добре облечен, с физиономия, за която никога няма да кажеш, че е на крадец. Избираше си часовник от електронните. Показах му всички възможни модели, които имаме при нас, във всички възможни цветове. Като последно той се спря на един „Сейко". Наведох се да напиша бележка за касата. Просто не забелязах как той ловко прибра часовниците в джоба и хукна нагоре по стълбите. Затичах след него. За момент си помислих какво може да прави там, но ето че той се прехвърли през канандурата и по ламаринения покрив се добра до пожарникарската стълба на отсрещната кооперация. Малко оставаше да го догоня. Бях се хванал вече за стълбата, когато той я откачи и тя падна. Така сия оставих, не съм я пипал повече!
Да, като че ли всичко беше безспорно. Продавачът не можал да настигне крадеца, защото онзи се изхитрил да откачи стълбата; съсед чул странен шум и сега е убеден, че така може да издрънчи само падналата върху ламарините стълба; повечето от клиентите в магазина си отишли, без изобщо да разберат какво точно е станало - някой откраднал часовници, но кой; друг твърди, че видял да тича по стълбите нагоре човек, следван от служител в магазина; останалите продавачи бяха също възбудени и възмутени, склонни да разправят за десетките малки кражбички, които стават през годината. И толкова.
Стрезов реши да се качи до покрива на съседната кооперация. Не че очакваше да открие там следи или да зърне скрития зад някой комин крадец — просто нямаше какво да прави в магазина, а получените сведения не го задоволяваха.
На терасата подухваше ветрец. Върху ламаринения покрив сега се разхождаше котка. Виждаше се и стълбата — най-обикновена пожарникарска стълба, потъмняла от времето и дъждовете, паднала с куките до калкана. Стрезов се опита да си представи ситуацията — двама тичащи по покрива мъже, после единият се катери по стълбата, вече е горе, тоест на мястото, където е сега Стрезов, а другият — готов да го последва. И тогава първият бута стълбата. Тя из-дрънчава и съседът, който по това време гледа телевизия, е толкова стреснат, че в първия момент не може да разбере причината за шума ...
Може и така да е било, но по-вероятно е някому да се иска да е така и той е продавачът от щанда за часовници!
Не може все още да каже кой точно е откраднал часовниците, но в едно е вече сигурен — продавачът е негов съучастник.
Какво кара Стрезов да мисли така?

Стълбата май е била предварително свалена, тъй като според мен нормално е стълбата да е захваната и отгоре и отдолу и няма как вградена в калкан стълба да се премахне само отгоре (май).

Ах, къв си чийтър, и това само, защото те попитах калкан не е ли риба оня ден!

EDIT: Ааа, фак, ама ти не си познал! Оф, омотах се.. Така де, калкан е носещата стена на сградата. Ако стълбата е закачена само отгоре на него, като я откачиш и бутнеш и тя ще падне с куките далеч от калкана..

41. ДОКАЗАТЕЛСТВОТО
Вратата на таванската стаичка беше открехната.
— Почиваш! — констатира Стрезов.
— По-скоро размишлявам — отвърна излегналият се на кревата мъж на средна възраст, облечен в скъп, но лошо стопанисван костюм.
— Може да не ставаш — разреши великодушия Стрезов, макар че дългият въобще не направи опит да смени позата. — Хубава стаичка си намерил.
— Хубава! Даже осветление няма. Прекарах две жици от стаята на съседа и сега навивам и отвивам крушката, за да свети. Ръцете си изгорих. А за другите неудобства да не говорим.
Подредбата напълно съответствуваше на външниия вид на домакина — разхвърляна и със съмнител на чистота.
— Снощи малко след девет часа пак е станала кражба — смени темата Стрезов.
— Кражби са ставали и ще стават независими от последното ми и окончателно решение да не се занимавам повече с подобен род дейност — отсъдя философски домакинът и седна на кревата, решил, че не е подходящо повече да се излежава. — Привевечер пренесох багажа, после направих осветлението. Вечерта изобщо не съм излизал. Хапнах каквото има, четох и към 1 часа легнах да спя. С една дума, нямам алиби.
Стрезов хвърли поглед към останалите от вечерята огризки от салам, към празната бутилка от бира и захвърленото на кревата криминално романче. Вдигна примирително рамене — домакинът наистина нямаше алиби, но трябваше да се търси доказателство. И Стрезов вече беше решил, че най-правилно е да се върне на местопроизшествието и там да огледа за по-сигурна следа, когато му хрумна да почука на съседната таванска стаичка. Отвори му сънен младеж с невчесана коса.
— Обяд е, ще закъснеете за мензата.
— Вярно — погледна часовника си младежът, поразтърка очи да се събуди и едва тогава впери недоумяващ поглед в непознатия гостенин.
Стрезов се легитимира.
— Снощи в къщи ли си бяхте?
— Прибрах се към девет и половина часа. Светнах лампата и седнах да уча за изпит. Легнах ся към два часа през нощта.
— Познавате ли Бобев, вашия нов съсед?
— Може да се каже, че го познавам. Дойде вчера към шест часа след обяд и ме помоли да вземе ток от моята стая, понеже в неговата няма прокарана електрическа инсталация — и студентът посочи към тавана, където на шнур висеше единствената лампа. От средата на шнура две жици водеха през наскоро пробита дупка към съседната стая. Дупката беше затъпкана с парцал.
— Да сте чули кога се прибира вашият съсед?
— Нямам навик да слухтя! — почти се обиди младежът.
— Не е необходимо да слухтите, то и така се чува.
- Когато уча, не чувам нищо — заинати се студентът.
— Тогава нещо да е смутило вашите занимания?
— В десет часа изгоря крушката. Тъкмо смятах да си легна, но се сетих, че имам друга крушка. Смених я и продължих да чета. Това е всичко.
Но то беше напълно достатъчно за Стрезов да уличи Бобев в лъжа.

Не трябва ли и крушката на Бобев да е изгоряла когато е изгоряла тази на съседа?

тц

По-скоро - когато съседът включи своята лампа, само тогава може да светне и тази на Бобев. А студентът се е прибрал към 9:30, т.е. - след кражбата ...

Е този път ги закова:)

42. НА ГОСТИ В БУРГАС
На обяд инспектор Стрезов хапна набързо една солена каварма и сега най-много му се искаше да изпие чаша студена вода.
— Може ли? — попита той и се присегна към шкафа е чашите.
— Има и швепс — предложиха услужливите домакини, двама възрастни хора — пенсионери.
— Предпочитам вода — каза Стрезов и пусна крана. Чу се продължително свистене на въздух, Стрезов изчака мътната вода да се източи и изпи две чаши една след друга.
Жаждата вече не го мъчеше и Стрезов. можеше по-спокойно да съобщи неприятната вест, че някакъв близък роднина на любезните домакини е починал при малко странни и неизяснени обстоятелства у дома си в Бургас.
— При какви обстоятелства? — успя да попита мъжът, след като двамата се поуспокоиха от неочакваната вест.
— Неизяснени — повтори Стрезов. — За последен път съседите го видели привечер. Бил бодър, в добро настроение и с пазарска чанта в ръка. Казал, че са му дошли на гости близки роднини от София отивал да купи нещо за ядене. Сутринта минала да го навести дъщеря му ... .
— Пенка — обади се жената.
— Да, Пенка ... — тя съобщила в милицията за неговата смърт. Съмнявала се, че е отровен. Само роднините вече ги нямало. А те най-вероятно биха могли да ни кажат нещо повече.
— Странно — каза жената.
— Много странно — съгласи се с нея съпругът — Та кой ли може да бъде? Ние не сме излизал от къщи вече втори ден — времето лошо, навсякъд хлъзгаво, не е за възрастни хора като нас. Не сме и помислили да пътуваме до Бургас! Четем книжки гледаме телевизия, ядем кисело мляко — колко ще нужно с тези болни стомаси.
Мъжът довършваше мисълта си, когато се позвъни. Влезе жена с шапка:
— Измъчихме се без вода. Каква беше тази авария по водопровода, че три дни не можаха да я отстранят! Копаха, зариваха, пак копаха и пак зариваха и едва вчера пуснаха водата. Вие... — жената видя Стрезов и застаналия до него Варадин и млък на за момент.
— Извинявайте, вие сигурно имате някаква работа — каза тя и си тръгна.
Никой не направи опит да я задържи поне от любезност.
„Наистина твърде странно", помисли Стрезов след като гостенката си отиде. Какво точно се стараеха да скрият тези хора? Дали те са били на гости на своя роднина в Бургас, това той все още не можеше да твърди с положителност. Но в едно беше сигурен — в деня на произшествието и през изтекла нощ те не са били в къщи!
Какво кара Стрезов да мисли така?

Тъй като водата е била пусната още вчера а има дълго свистене и се чака мътната вода да се изтече значи, че старците не са пускали водата от вчера насам, което е малко неверочтно за едно домакинство.

Мм-добре, реабилитира се в очите ми:)
Айде, това е лесно:)

43. ГАРАНЦИЯТА
Много пъти, минавайки по тази улица, Стрезов си беше мислил кой ли може да живее в къщата със сводестите прозорци и еркерите по фасадата. А ето че сега все пак знаеше нещо - самотен мъж на около шестдесет години с торбички под очите и високо плешиво чело. Поне такъв изглеждаше на закачената на стената фотография е подпис — Богориди Сапунджиев Попгенчев. Името му напомняше нещо . . . калдъръмени улички, файтони с фенери, фракове, а може би дори и възрожденски песни.
— Та, викаш, късмет имал човекът — Варадин, отчаян от неекспедитивността на Стрезов, беше поел следствието в свои ръце.
— Може и така да се каже — наполовина се съгласи кварталният отговорник. - Минала инкасаторката, звъннала и усетила миризмата на газ. Усъмнила се жената и право при мен в клубчето. Дотичахме за минути. Разбихме вратата. Разтворихме прозорците, изключихме газта, а той лежи под одеялото, ударен зле и не мърда. Откараха го в „Пирогов".
- Не мърда, щото... — констатира дълбокомислено Варадин и се зае с огледа на стаята. — Я виж ти! Каса със секретен ключ, и при това отворена. А тези инструменти кой ли ги е довлякъл?
Наистина до разбитата каса имаше цял комплект от инструменти, каквито използуваха само професионалните касоразбивачи или техниците от ТПК „Секретен ключ".
Трябва някой крадец да ги е забравил. Същият, който след това е пуснал крана с газта, за да ни заблуди.
- Другарю подполковник, какво ще кажете, ако затворим прозорците и поседим мъничко в тъмното. Нищо чудно крадецът да се върне за инструментите.
— Съгласен — кимна Стрезов и седна на креслото.
След по-малко от час чуха да се отваря външната врата. Някой влезе и като запали клечка кибрит, се запромъква към касата.
— Горе ръцете — викна Варадин.
По-късно крадецът-рецидивиет, по прякор Михалката, си призна, че инструментите са негови, но категорично отказа дз има нещо общо с инцидента около домакина. Твърдеше, че двамата въобще не са се виждали и когато преди три часа напуснал къщата, тя била празна.
— Лъжеш — възмути се Варадия.
— Гарантирам, че казва истината — заключи Стрезоз примирително.
Какаво кара инспектор Стрезов да мясли, че крадецът не лъже?

Не би запалил кибрит заради газта

Слушай, стига вися тука, ми си напиши домашното, щото ако предадеш мойто утре ще те пусна на истамбулските манафи. И намери тоя Java дивелопър да каже как да разпишем шибаната агрегация, че луднах тука...

А последното за вечерта ще ви се види безмислено, затова малко ще парефразирам въпроса - "Защо всъщност тази загадка би имала смилъл зададена през 1970 година?"

44. ЕКСКУРЗИЯТА
— Като не искаш от виното, ще си вземеш от гроздето! - рече бай Насо. — Това е грозде от асма, такова никъде няма да намериш!
И бай Насо сложи на масата огромна паница накамарена догоре. Гроздовете бяха едри, с източени зърна.
— По служба съм, бай Насо! — каза Стрезов се усмихна. — Виж, от гроздето няма да се откажа. Резекия, нали?
— Резекия! — отговори с гордост бай Насо. А в Швеция как е... имат ли грозде, а? — обърна се той към третия човек на масата. Беше млад мъж на около тридесет — тридесет и пет години, със смугло лице и сини, дълбоко поставени в орбитите очи. Както го беше представил бай Насо — „другарят Стоименов, по автомобилите".
Това малко странно представяне постепенно се изясняваше в разговора. Стрезов беше дошъл в градчето по работа и се беше отбил да види стария приятел на баща си — бай Насо. И го беше заварил на терасата под асмата, на сладка приказка и почерпка със Стоименов. Най-малката дъщеря на Насо се въртеше наоколо, шеташе и принасяше на масата пълни паници.
Стоименов работеше в окръжния град, в автосервиза. Извикали го нещо в градчето, та и той, след като си беШе свършил работата, беше наминал към бай Насо. Сега точно разказваше за някакво свое пътуваке из скандинавските страни, когато бай Насо запита за гроздето в Швеция.
— А, не зная! — вдигна рамене Стоименов. — То там е малко на север, та грозде едва ли става! Но право да си кажа, не знам! Нали като стана катастрофата, избързахме да се върнем. Нямаше много време...
— Катастрофа ли? — запита Стрезов, по-скоро така, колкото да върви разговорът. А иначе за катастрофи беше чувал предостатъчно. И все онзи, който разказваше, никога не беше виновен!
— Страшна катастрофа! А нямах ей-толкова вина! — посочи малкия си пръст Стоименов, — Но луди навик! И тия шведи, с тяхното ляво движение!
— Какво им е на движението! —- учуди се Стрезов, — Толкова други страни имат, движение вляво! Свиква се. — Свиква се, ама не е за нас! — рече авторитетно Стоименов. — Цял живот съм карал вдясно, а там когато отидохме — свиква ли се за три дни?
— Разкажи, разкажи! — намеси се бай Насо — То е интересно да го чуе и племенникът!
— Страшна екскурзия беше! — каза Стоименов — С ферибоота до Малмьо, след това като ударихме по крайбрежието на север — Карлскруна, Калмар, Оскархамн, все нагоре! Минахме Норчьопинг, оттам до Стокхолм — има-няма триста километра! Интересен град! На острови, с мостове!
Стрезов слушаше и похапваше от резекията. Този Стоименов не му беше но вкуса, още от първите думи не му хареса. — А от Стокхолм потеглихме за Упсала — продължаваще Стоименов. — Стар университетски град, злязохме на широкото шосе, за два часа стигнахме. И точно пред Упсала... Карам аз вляво, както са правилата, задминавам един, влязох в дясното платно. Навик! Не се върнах веднага вляво, забавих се и докато се забавих, насреща камион за мляко...
— За, мляко? — учуди се Стрезов.
— Какво чудно има? '— вдигна вежди Стоименов и продължи да разказва. Как ударил калника, как тръгнал да търси сервиз...
------
Стрезов си тръгна раничко и на вратата запита бай Насо:
— Ти, този човек познаваш ли го добре?
— Аз ли? — ухили се дяволито бай Насо. — Аз — не. Тя Ленчето го познава, тя го доведе! Гледам — харесват се, та кой знае!
— Ако искаш да чуеш моя съвет — рече Стрезоп полека, — поопознай добре човека и тогава ставай близък с него!
— Защо?
— Ами защото неговата история с екскурзията и катастрофата нещо не е в ред! Има една лъжа вътре в нея!
-Лъжа ли? Каква? — загледа го бай Насо.
Наистина каква?

Малко стрелба в тъмното, но явно на другаря Стрезов му се се е сторило странно, че от университетски град до столицата пътува камион за мляко, най-вероятно защото Uppsala не е прочут с мандрите си , а по на север крави не знам виреят ли. Оги да се изкаже далеч ли съм от истината

Ми наоколо 45 километра и леко в ляво от нея(истината) си:) Цифрата е фигуративна разбирасе, няма нищо общо със загадката:)

Швеция мисля , че вече е с дясно движение , но далеч не съм сигурна.

Швеция е с дясно движение. Но до 67 е била с ляво. Затова питах какво прави загадката смислена Новите - като си предам курсовата довечера/утре:)