Темата за Мадона и нейната изява ме провокира да отворя тази тук, която ми е ясно, че няма да има край, но дискусията е важна.

Та...
Слушам метъл от доста години, това е музиката, която ме е възпитала, която е изградила у мен много и която обичам най-много. Винаги "метъл" е първото, с което много познати ме идентифицират и аз се кефя на това, без значение какво влагат в него (не ми дреме особено де).
Въпреки това съм много щастлив, че през последните години, вследствие на неясно какви причини, започнах да слушам и дости други жанрове. Като резултат сега мога по цял ден да вървя по улиците и в ушите ми да звучи Enya, а когато се прибера да си пусна Deicide или обратното. На следващия ден може да започна с John Williams и да завърша с Frank Zappa. Всеки случай винаги се връщам към метъла и слава богу. И всичко това ви го казва дет метъл фен!

Изказвам само фактите, засега не коментирам.

Чакам да бъда омазан здраво и/или да срещна сродни души. Тогава ще започна и да коментирам

Аз се стремя да опозная музиката от всичките й страни, или поне колкото мога повече нейни аспекти. Гръндж, индъстриъл, рап, метъл, рок, джаз, блус...не ме ебе. Искам да е различна, да носи различен заряд, да разнообразява възприятията ми. Има някои стилове музика, които не харесвам, не от хейтърщина - просто не ми дават нищо. Затова и не ги слушам.

Толкоз.

Нещо не затоплих идеята на темата!

Идеята е да изпъкнем с това, колко сме оупън майндед!
То и аз се кефя както на Nile и Behemoth, така и на Louis Armstrong и на Frank Zappa и на Лили Иванова. Но не праскам цели теми за целта и не пиша с 72 пункта шрифт, какъв съм пич.

А Мадона наистина я признавам за голяма работа - тя е отличен учебник по малкетинг!

^ Напротив, не е това идеята. Не изопачавайте.
Човек да не направи тема вече, а?

Мисля че слушам почти всичко Всяка музика ми харесава общо взето,с малки изключения

Слушам много неща - Преслава, Ивана, Michael Jackson, Helloween, Greek, Serbian, Tarkan, Blind Guardian.
Може би спадам към "кучките", но няма как да променим това

П.П. Без капка самоирония.

Широкият музикален хоризонт е нещо изключително хубаво и се възхищавам на хора, които съумяват да не спазват ограничения по нечие усмотрение и да не си налагат такива от самосебе си.

Ок, явно ще трябва да започна да коментирам, за да стоплиш.

Не разбирам защо някои хора толкова яростно се противпоставят на всичко това, т.е. на "музикалната помиарщина". Аз твърдя, че човек е това, което е музиката, която слуша. Оттук изводите сами се налагат.
Мога да споделя нещо, смятам, доста обективно, което могат доста хора да потвърдят. Занимавам се (непрофесионална, разбира се и за съжаление) с композиране на музика и откакто слушам повече различни неща, моята музика се обогати неимоверно, стана много по-точна във внушението си, много повече се разви чисто структурно, ако щете. Всичко това говори напълно ясно за моето собствено развитие. Не тъпча на една място и както каза scion of storm - опознавам музиката във всичките й аспекти - това е свързано с още толкова много неща и само човек, който сам не го изпита, не би могъл да го разбере. Но поне да не го отрича!!!
Допълнително, както Bitango спомена, по този начин аз никога не бих се изложил като кифладжия, компетентен съм по малко в доста жанрове и това ме прави уверен... Това ест съвсем не е целта де, това е една много добра последица от всичко.

Ами хората, които след години слушане само на метъл изведнъж се насочват към друг стил, все със същото желание - за тях какво ли биха казали някои хора тук, страх ме е да помисля...

П.П. А на Wolfheart едва ли си струва да обяснявам... Като гледам лесно би могъл да преобърне всяка дума, така че наистина няма да си правя труд.

Принципът е прост: харесва ми - слушам.
Иначе намирисвам мнооооого дълга дискусия, ако първо не уточним, какво се разбира под музикална помиарщина и тесногръдие.

За музикалната помиарщина- има хора, които не слушат стилове или групи, а песни. Познавам хора, които наистина слушат ВСИЧКО, което им харесва, независимо от стила. Шапка свалям на такива. Такива познавам двама.
Повечето хора, които се определят като "музикални помиари" или "слушащи всичко", всъщност са слушащи нищо. Е, до голяма степен и възрастта играе роля, аз контактувам с хора, които са на 16-17-18, но съм останал с впечатлението, че повечето от тези "музикални помиари" са хора без критерии в музиката, хора, които не отсяват. Решил например човекът, че щом върти задника на орк. Кристал и харесва My Immortal на Евънесънс, значи слуша всичко от чалга до метъл. Особено жалко е, когато такъв тръгне да се обяснява, как не се ограничава в музиката.

За тесногръдието- ако приемем, че това е отричане на музика, която не харесваш, то тогава то е нещо ХУБАВО, стига да се спазят две много важни неща:

- обективност - човек трябва да знае, от позицията на какво отрича нещо друго. Т.е., в музиката си има обективни критерии- за текст, за мелодия, техничност и т.н.
- толерантност- човек трябва да знае, че не гореописаните обективни критерии са важните, и да приеме, че всяка музика може да разчувства един човек => да не се опитва да критикува неговите предпочитания.

Щом си така изчерпателен, заслужаваш отговор.

Аз също слушам много различни неща и ги обичам. Но нито едно от тях не си противоречи по култура с другото. Както слушам Дуум, Траш, така слушам и Лили Иванова, Тоника СВ и изобщо цялата българкса естрада. Но те не се карат, макар и почти да не знаят едно за друго.

Докато музики и респективно култури, които пропагандират безцелното сваляне на морала не мога да понасям. В метъла, моята музика винги се е пяло за деградацията на обществото, за загубата на морала, за безсмислието на войната, за пътя към себе си, за достойнството.

Тия поп идеи, които се развиват последните 10 години какво пропагандират? Твърдят, че всичко е наред щом се друсаш и чукаш по 10ма на вечер. Че всичко ще се оправи, стига да дойде събота и да отидеш в дискотеката. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ????

Къде е изобщо изкуството в това? Е, сигурно съм тесногръд, но никога няма да ги приема.

Значи, заради поста на InsArtTure (който е първия му, който много ми харесва, хах), ще кажа следното:
Качествената музиката не може да има некачествена концепция, т.е. не може да е част от пошла култура. В този смисъл, нека сме наясно - не слушам чалга, нито поп (съвременен американски мазен поп), нито каквато и да е било мазня, точно защото е пошло (точно това е думата). Така че некачествената музика въобще не я коментирам, тя не би могла да обогати.

Ta'Zhal е много прав в своята изчерпателност. Коментираме музиката и собствените си предпочитания, но не трябва да оплюваме личността срещу нас. Точно както казах наскоро - "Критика на мнението, а не на личността!"

А за обективните критерии за качеството на музиката - малко хора, за съжаление, биха могли да коментират тези неща. Зависи от твърде много неща една такава обективна преценка, доколкото тя съществува. Нека приемем, че качеството на музиката го определя времето и феновете.

Не съм се замислял за посланията, докато писах поста. Имах предвид просто музиката като мелодия. Повечето хора (и нека пак повторя, че контактувам с 16-17-18 годишни), които познавам, не възприемат музиката с нейните идеи/послания и т.н. Затова коментирах тях.

Хм, музиката на мен ми влияе по-различно. Дава ми муза за писане, примерно, освен тази, която аз си я имам, и малко или много ми влияе, и малко или много - да, възприемам посланията й, че даже в редки случаи съм ги и следвал до някаква степен.

Абе приятел / визирам автора /. Отговори ми на един въпрос. Човек, който чете само фентъзи / е поне чете нещо де /, човек, който признава само едно нещо, от хиляди други, без дори да им обърне внимание как се нарича!? Не може някой да ми каже, ти като не се обличаш като метъл, значи не си. Това го наричаме позьорство, тесногръдие и т.н. Всички не искаме да изглеждаме такива, но някои... Както и да е, всеки има право на мнение, глас и прочее..
Мадона не съм слушал, не зная повечето Поп изпълнители, не зная фолк изпълнителите, джаз изпълнители, оперни певци, но правя всичко възможно да знам колкото се може повече за тях, защото не мога да бъда спокоен пред себе си, че аз слушам САМО МЕТЪЛ. И все пак не мога да възприема друга музика много време. Това е моето мнение.

П.П. Това, за което казах, че не знам беше образно казано.

Всеки слуша това, което му харесва, което отговаря на характера и схващанията му, което го докосва по някакъв начин. И толкова. Нито вкусът на хората, слушащи повече и по-разнообразни неща, превъзхожда с нещо този на останалите, нито пък тези с твърди и непоклатими предпочитания са по-велики. Човек, който слуша разнородни и наглед несъвместими музики, не е "помияр", стига въпросните да му харесват искрено. Също така и човекът, който слуша един-единствен жанр, не е тесногръд, ако нищо друго не му допада. Всичко опира до индивидуалност.

^^ Почти нищо не ти разбрах от поста.
Пробвай пак.

Абсолютно съм съгласна! Точно това си мислех тези дни всъщност... докато бях на работа в Мола /о, омразен!/ гледах едни малки момиченца, които седяха и пушеха, облечени така безобразно... като малки уличници... с толкова грим. То не бяха прически, пози, телефони... от които си пускаха музика - не каква да е ами Риана, Бритни /+ разни чалгии/..ела ме ритни, не знам си к'во си. Донякъде съм склонна да си мисля, че именно тази поп култура е виновна за това /+ 58409584 фактора, които няма да обсъждам/.
Иначе по темата - аз съм "помияр" /отбележете кавичките моля / - ако една музика ме грабва с нещо /и не е метъл/ нямам проблем да я харесам. Например, обожавам фламенко...

Oт твоите съм с няколко думи :>

Музиката провокира емоции, това ни харесва - свързваме я с опит, мислене, характер, и мироглед, това ни кара да я харесваме, защото ни пасва. Има музика за купони, веселба и танци, смях и любов, има и такава, която като чуеш няколко ноти и да ти се къса сърцато от мъка или такава, която успява да събуди и излвлече агресията и негативното от теб. И точно това не пречи един човек искрено да харесва рап, класика, опера, диско, метъл, фолк и електронно, та дори и нашенски поп-фолк. Колкото повече неща харесва даден човек - толкова по-обогатен е, толкова повече неща са отворени за него и по този начин се обогатява. Проблем е когато приемеш един от тези стилове прекалено на сериозно (особено когато започнеш да казваш, че *даден стил/група* е религия/начин на живот и си вярваш).
Това за морала не го приемайте много сериозно, да не тръгна да вадя моралните текстове на Пантера и много други. Имат си и "смислени", но огромна доза нелепости също. Едните обвиняват, че другите нямали морали и т.н., другите пък отвръщат с "отрепки, наркомани и престъпници"... Нищо лошо няма в това човек да има обширни вкусове в музиката и другите изкуства.

My $0.02.

В крайна сметка,според мен, всеки трябва да слуша това,което го докосва. Наистина е тема без край, но пък няма смисъл някой да се опитва да си налага мнението. Просто слушайте това което ви е на сърцето и толкова.
Всички тези приказки за кой е тесногръд и кой не е са супер субективни.
Таа някой ще ми изясни ли какво точно имате предвид под "музикалната помиарщина"?

Според мен, това всеки да казва колко друга музика харесва, освен метъла, малко прилича на кой е с по-голяма пишка. Е, аз слушам само метъл, с изключение на Висоцки и съм горд с това. горд съм, че има музика която ме допълва идеално, дава ми това, което искам и не ми трябва друга. Дали съм тесногръд или широкогъз ми е все тая, важното е че на мен ми харесва това да е така. И продължавам да смятам, че да се харесва няква чалга пача заедно е с Blind Guardian е меко казано гнусно... през деня ще се потапяш в света на Nightfall..., а вечерта ще мяташ гьобеци... чак ми се повдига, като го пиша!

^Музикален помияр, според мен е човек , който казва "Аз слушам всичко"...
Това е като "аз ям всичко, аз нося всичко, аз пия всичко, аз сера всичко, аз еба всичко, абе аз съм човек без вкус, а употребявам всичко....."

^ Явно днес ми четеш мислите

Бла бла бла... Ясно е, че всеки тук слуша и друга музика освен метъл.

Има ли смисъл изобщо от такава тема? На кого му пука какво слушаш. Тези определения "музикална пумиярщина" и тесногръдие звучат много детински, някак ... Разбира се, че всеки слуша повече от един стил. Ако иска. Кой изобщо ти прави проблем какво слушаш. Това е нещо "лично". И всеки е в правото си да слуша, каквото пожелае. Някой може да не одобрява музиката, която слушаш, но какво, ще те накара да не я слушаш повече ли? Така че, има ли смисъл да обсъждаме изобщо...?

^ Нищо не казА.

Преди всичко музиката е универсално средство за изразяване и наистина идейния и талантлив музикант/композитор е нормално да провокира интерес,независимо дали ще се изявява в областта на метъла,рока,джаза,класиката и тн.
"Аз слушам всичко" би казал само някой, за когото музиката се ограничава с поп, рап и техно, евентуално "ретро" (много модерно стана напоследък да се казва "Аз слушам ретро"); на нас ни е повече от ясно, че "всичко" не е възможно да се слуша, кой знае колко стилове и течения не са ни известни. Другата простотия е "Аз слушам само траш/блек/хеви/...",т.е. "Аз съм ограничен и доброволно се закопавам в една десетохилядна от това изкуство".

Като стана дума за морал и идеи, доста е субективно това, а и като цяло обвързването на музиката с някаква идеология е малко или много изкуствено наложено. Дали ще са невероятно задълбочените текстове на Риани, Бритнита и тн (тия 2-те вече станаха нарицателни), или хуманистичните на Cannibal Corpse, да не задълбаваме в лексиката на Immortal, Manowar, (...) - ако всеки слушател приеме тези "идеи" за свои и дори тръгне да ги осъществява, не ми се мисли...

Малко избягах от основната тема, но that is.

Не успях да дочета всичко, просто защото се подразних (за пореден път) на това с "морала" и прочее, затова реших съвсем произволно да копна един текст (точно) на Мадона от 83-та:

http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/thinkofme.htmlщ
http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/phy...attraction.html (а този просто го зачетох и ми хареса)

96-та:

http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/helloandgoodbye.html

От последният албум, 2008:

http://www.azlyrics.com/lyrics/madonna/dance2night.html


С какво текстовете и се различават от едни... WHITESNAKE, да речем? Даже ги намирам доста по-философски Разчетох и някои други и мога да кажа, че останах впечатлен.

Та, говориш за морал? И поп и метъл. И лирики (а.к.а. текстове). Ми има текстове и Текстове, пич. Щото в метъла мога да ти изкопам с кофи не ами не знам, такива делбищини и извращения... всъщност, не би трябвало да го разяснявам това, нали?

Колкото до помиярщината, казах го в темата за Мадона: музикален помияр е този, който слуша една музика без да я осмисля. Имаше пример по-горе с тия, дето слушат по пет песни на кръст (брат ми в момента е на тази вълна от около месец) - горе-долу за това става въпрос. Аз това не мога да го разбера, слушам ли една песен/албум прекалено често, рано или късно се пренасищам с нея/него и просто ми писва, спирам да я/го въртя. Колкото и стахотна композиция да и колкото и страхотни лирики да предлага.

Зачетох и за малките пачи с Риана и брат и. Същите тия, дето обсъждаме у темата за учениците и учителите. Дето стигнахме до заключението, че всъщност родителите са виновни за което. Пак ли трябва да го дъвчем сега това, ама на друга китара?

И тука така.
Абсолютно подкрепям, и съм съгласен с останалата част от поста ти.
Слушам както метъл, така и ABBA, Little Richard, Massive Attack, Mike Oldfield, Vangelis, фолк (ирландски, келтски, шотландски), Enya, Enigma, Diary Of Dreams (и доста darkwave като цяло), dark ambient, industrual, noise, new age, класическа музика, саундтаци, рок, хард рок и много други неща.
НО метълът винаги е ми бил на 1-во място, и това няма да се промени.

Светльо, НЕ ВСЕКИ, братле, не всеки !

Това според мен не е повод за особена гордост (без да се обиждаш).